Решение № 18575 от 15.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18575 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110103818 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищците Ю. П. К., ЕГН **********, Я. Я. К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – А. А. /баща на ответника/, срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, с която са предявени искове за осъждане на ответника да им заплати следните суми:

- На Ю. П. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, - На Я. Я. К., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, - На А. П. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане, и - На М. А. А., ЕГН ********** – сумата от 488,96 лв., представляваща главница за обезщетение, дължимо на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ Регламент (ЕО) 261/2004 на 1

Европейския парламент и на Съвета, за закъснение с над 3 часа на полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищците Ю. П. К., ЕГН **********, Я. Я. К., ЕГН **********, А. П. А., ЕГН **********, и М. А. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – А. А. / баща на ответника/, твърдят, че са сключили договори за въздушен превоз за полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, планиран за *** г., с час на излитане – *** ч. местно време, и час на кацане – *** ч. местно време. Твърди се, че номерата на приетите/ регистрирани резервации за процесния полет по закупени самолетни билети и издадени бордни карти на пътниците са, както следва – резервация *** за Ю. П. К., резервация *** за Я. Я. К., резервация *** за А. П. А. и *** за М. А. А.. Твърдят, че са се явили навреме за полета, но последният бил реализиран със закъснение от 5 часа при пристигането си в крайния пункт – летище София. В тази връзка ищците предявили извънсъдебни претенции към ответника за заплащане на обезщетение за сумата от по 250 евро на всеки от тях. Твърди се, че в проведената с ответника кореспонденция последният е признал наличието на голямото закъснение на полета, но е отказал да заплати полагащото се обезщетение, като твърдял „извънредни обстоятелства“. Молят за уважаване на предявените искове. Претендират присъждане на разноски.

С исковата молба ищците представят писмени документи, които молят да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, редовно уведомен на 05.02.2025 г., депозира отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Представя като доказателство рапорт от *** относно наличието на „мъгла“ в София на *** г., която възпрепятствала нормалното и в срок изпълнение на процесния полет.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004 в тежест на ищеца е да докажат наличието на договорни правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор; закупени билети за полет *** от *** г. по направление летище Варна – летище София, с посочените в ИМ параметри / начален час на тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо пристигане, който да е по-късен с не по-малко от 3 часа от планирания / включително, че всеки от ищците се е явил своевременно за началото на полета /съгласно първоначално обявеното разписание/и се е качил на същия, съгл. чл. 3, пар. 2 от Регламент № 261/2004.

В тежест на ответника е да докаже извършването на въздушния превоз съгласно предварително оповестеното разписание /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или извършено пълно плащане на претендираното обезщетение, за които обстоятелства не сочи доказателства. В случай, че твърди обективни причини за закъснението, да посочи доказателства за наличие на такива, които го освобождават от отговорност за плащане на обезщетение, т.нар. „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

По делото са приети като доказателства, представените от ищците, в надлежен превод на български език – електронни билети и бордни карти за процесния полет с № FB 974, по направление Летище Варна-Летище София, за дата 22.01.2021 г., с начален част *** ч. и очакван час за пристигане в крайната дестинация *** ч., издадени на името на ищците.

2

Приети като доказателства са също 4 бр. извънсъдебни претенции, отправени от името на ищците, чрез техния пълномощник адв. Елена Владимирова, отправени до ответника, в които е поискано изплащане на дължимото се на пътниците /ищци/ обезщетение за закъснелия с повече от три часа полет, в размер на по 250 евро за всеки от тях. В депозирания по делото писмен отговор, който макар извън срока по чл. 131 от ГПК, изхожда от упълномощен представител на ответника, изрично се признава, че процесния п о л е т FB 974 от Варна до София, е закъснял, но твърди, че въпреки това не носи отговорност за заплащане на обезщетение, тъй като закъснение се дължало на „лоши метеорологични условия – мъгла“. Представя като доказателство за твърдението си документ, именуван „РАПОРТ“ дневна смяна 22.01., в който се сочи, че „поради лошо време (мъгла) в София полет № FB *** ( VAR-SOF) изпълняван от *** е кацнал обратно във Варна.

Полетът *** ще се изпълни с ***, който ще прибере в София пътниците от FB***. Сутринта на *** г., *** ще направи прелитания (VAR-SOF), а полетите, които са заложени на него ще бъдат изпълнени от *** или ***, ако обстоятелствата го позволяват – добри метеорологични условия и техническа годност. Ако няма такава възможност полетите ще се изпълнят на ***“.

Приети като доказателства са и писма от операторите на Летище София- „Соф Кънект“ АД, и Летище Варна -„Фрапорт Туин Стал Еърпорт Мениджмънт“ АД, от които става ясно, че полет FB974 (VAR-SOF), от дата *** г. е с планиран час на кацане в София по разписание в *** ч,., и самолет с регистрация ***, а полета е с реален час на кацане в София в 0*** ч. на *** г. и е изпълнен от самолет с регистрация ***. Същевременно, полет с № FB ***, на *** г., по направление Летище София до Летище Варна е бил с планиран час на излитане от София по разписание в 19:15 ч. и самолет с регистрация ***, който е с реален час на излитане от Сoфия в 23:34 ч. и е изпълнен от самолет A320, с регистрация ***. От летищния оператор на Летище София, посочват още, че на *** г., Летище София не е било затворено за провеждане на полети.

От летищния оператор на Летище Варна, също са предоставили информация относно процесния полет с № ***, видно от която полетът е пристигнал вместо в планирания ден и час – *** г., *** ч., на *** г. в ***ч. и е изпълнен със самолет ***, с рег. № ***. Според данните на оператора на летище Варна, последното също не е било затваряно за провеждане на полети на ***г. и *** г. Към писмото е приложен график за изпълнените полети от Летище Варна на 22 и *** г.

Няма спор между страните, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е по-малко от 1500 км.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съдът намира, че правото на парично обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който е в неизпълнение по отношение на задължението си по сключения с ищците договори за въздушен превоз, а именно да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и време на пристигане в крайния пункт. При сключен договор и неизпълнение на същия, довело до вреди, отговорността за обезщетяването им е договорна, съобразно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07 на Съда на ЕС, в които изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по Регламента е на въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено неудобство, не означа непременно, че същите могат да произтичат единствено от деликт. Напротив, ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното 3 неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, какъвто е разглеждания случай, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение.

С оглед на което съдът намира, че отговорността на превозвача, уредена в уредена в Регламент /ЕО/ № 261/2004г. е договорна, а не деликтна. В конкретния случай, неудобството за пътника – ищец е причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи точно полета, при първоначално обявените параметри за час на излитане, час на пристигане, крайна дестинация, поради което и отговорността на ответника да обезщети вредата произтича пряко от нарушението на договорното задължение. Съгласно постановеното в Решение по съединени дела С-139/2011 на Съдът на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. и приема, че делата за обезщетения представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В същото Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно погасяване правото на иск.

С Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС пък се прие, че обезщетение за неимуществени вреди може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението".

По основателността на иска:

Съдът приема, че в случая Регламент (ЕО) № 261/2004г. е приложим, доколкото съгласно чл. 3, т.1, б. ”а” от същия, регламента се прилага за „пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага“.В настоящия случай полета е изпълнен от начален пункт Летище Варна и е с краен пункт Летище София, България, която е страна по Договора за ЕС.