Определение № 717 от 14.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. София, 14.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) срещу определение № 810 от 11 ноември 2024г., постановено по гр. д. № 392/2020г. по описа на ОС - Перник, ГО, с което е оставено без разглеждане искането за изменение на постановеното по делото решение № 108/12.04.2022г., в частта, относно осъждането на ищеца да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответната страна – адв. А. А. – ПАК, (не)инкорпорирано във въззивна жалба № 2799/27.05.2022г. от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /понастоящем КОНПИ/, ЕИК 129010997, гр. София, пл. "Света Неделя" № 6, като недопустимо. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като след връщане на делото на първоинстанционния съд, - след прекратяване на въззивното дело поради оттегляне на въззивната жалба, но поддържането й в частта по разноските, - за производство по чл. 248 ГПК, съдът е следвало да се произнесе по искането, инкорпорирано във въззивната жалба, в какъвто смисъл са били указанията на въззивния съд. С определение № 106 от 06.02.2024г. ОС – Перник е оставил без уважение искането във въззивната жалба за изменение на решението в частта му, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса без да се произнесе по възражението за неправилно 1 присъдени разноски в полза на ответниците, направено във въззивната жалба и поддържано в открито заседание. С определение № 1765/08.07.2024г. по ч. гр. д. № 1821/2024г. САС е потвърдил определението на ОС – Перник, с което е отказано изменение на решението в частта му, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК по съдържащото се във въззивната жалба искане за изменение на решението в частта му, в която КОНПИ е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на насрещните страни. В тази връзка частният жалбоподател поддържа, че незаконосъобразно, въпреки указанията и на горестоящия съд, съдът е отказал да разгледа по същество искането по чл. 248 ГПК, съдържащо се във въззивната жалба, тъй като в нея на първо място е повдигнат въпросът за присъдените разноски в полза на ответниците и на следващо за прекомерността на адвокатското възнаграждение. Иска обжалваното определение да се отмени.

Насрещните страни не са подали отговор на частната жалба.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, която е допустима, е неоснователна поради следното:

С протоколно определение № 1754 от 06.12.2023г. производството по в. гр. д. № 2684/2022г. на САС, ГО, 2 състав, образувано по въззивната жалба на КОНПИ /по-нататък и Комисията/, е прекратено, на основание чл. 264 ГПК – поради оттегляне на въззивната жалба, направено с решение на Комисията № 1238 от 15 ноември 2023г., представено по делото. С това решение, на което се позовал и представителят по пълномощие на Комисията пред въззивния съд, за да обоснове приложението на чл. 264, ал. 1 ГПК /вкл. и в молба, представена в насроченото открито заседание, в която е възпроизведен диспозитивът на решението/, Комисията е формирала воля да оттегли въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск срещу ответниците, като в решението й изрично е посочено, че въззивната жалба се поддържа срещу решението на съда в частта му, в която Комисията е осъдена да плати държавна такса в размер на 25 910, 25 лв. по сметка на ОС – Перник. Въпреки че в депозираната на 06.12.2023г. молба с приложение описаното решение на Комисията, е посочено, че въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд се „поддържа“ само 2 срещу решението в частта му, в която Комисията е осъдена да заплати държавна такса, в съдебното заседание представителят на Комисията е посочил, че поддържа жалбата „относно съдебните разноски и държавната такса“. След прекратяване на производството по същество на спора от сезирания за разрешаването му въззивен съд, САС, като е съобразил, че спорният въпрос по делото остава единствено този по разноските, е приел, че то следва да бъде прекратено и в тази част и изпратено по компетентност на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, „доколкото и във въззивната жалба има оспорване в частта за разноските“.

След връщане на делото на първоинстанционния съд, с определение № 105/06.02.2024г., постановено по гр. д. № 392/2020г., ОС –Перник, ГО, като е приел, че от съдържанието на решението на Комисията, както и от представената в съдебно заседание молба, може да се направи извод, че, след оттеглянето на въззивната жалба, се оспорва първоинстанционното решение единствено в частта по държавната такса, се е произнесъл по дължимостта й в определения размер, като е намерил молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна, оставяйки без уважение въззивната жалба с характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта му, в която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 910, 25 лв. В мотивите към определението си, за да обоснове допълнително защо разглежда само въпроса за дължимостта на държавната такса, съдът е посочил и, че доводите за необсъждане на възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение, релевирани във въззивната жалба, не кореспондират с фактите по делото, а именно, че съдът е определил размера на възнаграждението за безплатна правна помощ на пълномощника на ответника. Посоченото определение на ОС - Перник е влязло в сила на 23.10.2024г., когато въззивното определение, с което то е потвърдено, не е допуснато до касационно обжалване (чл. 296, т. 3 ГПК).

В частната жалба срещу определение № 105/06.02.2024г., постановено по гр. д. № 392/2020г. от ОС–Перник, ГО, се съдържа и оплакване на частния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по възраженията му досежно присъденото адвокатско възнаграждение, - съобразно решението за оттегляне на въззивната жалба, освен в частта й по разноските и държавната такса, както и съобразно становището на процесуалния му представител в заседанието пред САС. С въззивното определение № 1765/08.07.2024г. по ч. гр. д. № 3

1821/2024г., потвърджаващо определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд, САС, ГО , 4 с-в, е върнал делото на ОС–Перник да се произнесе и по заявеното в частната жалба искане за произнасяне и по размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед и възражението за прекомерността му във въззивната жалба. Доколкото САС само е констатирал, че в частната жалба се съдържа оплакване от непроизнасяне по цялото искане на ищеца, за произнасянето по което е компетентен първоинстанционният съд, определението на САС, с което не е упражнил инстанционен контрол, а е върнал делото за допълнително произнасяне, няма задължителен характер за долустоящия съд що се касае до допустимостта, съответно основателността на искането, по което частният жалбоподател е твърдял, че липсва произнасяне.

С обжалваното в настоящото производство определение № 810 от 11 ноември 2024г., постановено по гр. д. № 392/2020г., ОС - Перник, ГО, като се е позовал на съдържанието на решението на КОНПИ, в коя част поддържа въззивната жалба – в частта относно държавната такса, кореспондиращо и на подадената от ищеца молба в откритото заседание, ОС е приел, че заявеното от процесуалния представител устно в заседанието, че поддържа въззивната жалба и в частта относно „съдебните разноски“ не следва да се взема под внимание. По този начин първоинстанционният съд е обосновал, че се е произнесъл с определение № 105/06.02.2024г. по цялото искане на ищеца, като е приел за недопустимо едва с частната жалба срещу това определение да се прави ново искане, каквото не се съдържа в частично поддържаната въззивна жалба. Въпреки извода си за недопустимост на искането, по повод на което се е произнесъл с определението си от 11 ноември 2024г., съдът отново е посочил и, че фактически Комисията не е правила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение на исковете, по които производството, след частичен отказ от иска, е останало висящо, както и, че възнаграждението е било определено в минимален размер от съда съгласно прилагащата се към момента на определянето му НМРАВ.

Обжалваното определение е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Действително във въззивната жалба срещу решение № 108/12.04.2022г. по гр. д. № 392/2020г. по описа на ОС-Перник, ГО, по която е било образувано в. гр. д. № 2684/2022г. на САС, ГО, 2 състав, се съдържа оплакване, че съдът не е съобразил своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност 4 на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Противно на доводите в настоящата частна жалба обаче (въпреки че не това е решаващо за крайните изводи на съда в настоящото производство), не може да се приеме, че отговаря на действителното фактическо положение, че във въззивната жалба на ищеца, въпреки искането му да се отмени изцяло решението в частта му по разноските, е мотивирано оплакване на първо място за недължимост на разноските /което би била правна последица при постановяване на друг акт по същество/, присъдените в полза на ответника, и едва евентуално срещу прекомерния размер на адвокатското възнаграждение. Направено оплакване срещу размера на присъдено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение, като несъответстващо на тежестта и сложността на делото и несъобразяване на възражение на ищеца за това, както и срещу дължимостта на присъдена в тежест на ищеца държавна такса, по реда на действащия ГПК (към който чл. 159 ЗОНПИ загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г., препраща), не подлежи на разглеждане направо от въззивния съд (за разлика от чл. 70 ГПК - отм. ), а с него фактически се обосновава искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. По такова искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, което е отчетено и от САС в производството по в. гр. д. № 2684/2022г. след оттеглянето на въззивната жалба и прекратяването на въззивното производство, без САС да е конкретизирал, доколкото и функционално компетентен да се произнесе по искане по чл. 248 ГПК е първоинстанционният съд, какъв да е обхватът на произнасяне „по разноските“ в производството по изменение на решението. Определящо в случая е, че с решението си № 1238 от 15 ноември 2023г., както се отбеляза, ищецът е десезирал съда от разглеждане на спора, с изключение на разрешаването на въпроса по дължимостта на държавната такса, чието заплащане му е възложено. Становището на процесуалния представител на Комисията, удостоверено в протокола от насроченото открито заседание по гр. д. № 2684/2022г., - че поддържа въззивната жалба в частта относно „съдебните разноски и държавната такса“ /не е уточнено кои съдебни разноски се визират/ - не кореспондира на волята на ищеца като колективен орган, така както е формирана в представеното по делото решение и отразена в молбата му, представена пред съда на 06.12.2023г., в която е възпроизведено решението за оттегляне на въззивната жалба, поради което това становище на 5 представителя по пълномощие, като неотразяващо волята на ищеца, установена по делото, както е приел и ОС – Перник в определението си № 105/06.02.2024г. и в обжалваното с процесната частна жалба определение, не обвързва съда. Волята на ищеца да оспорва, въпреки изхода на спора, от чието разрешаване десезира съда, дължимостта на държавната такса, но не и размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на представителя по пълномощие на ответника, на практика е съобразена и с процесуалното му поведение в хода на първоинстанционното производство, в което няма данни да е направено възражение за прекомерност на претендирано от адвоката възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника за защита срещу исковата молба, производството по която е останало висящо, още повече че искането на адвоката не е било конкретизирано по размер и съдът е определил размера му. Последното обаче е въпрос по същество и съдът принципно, както поддържа и частният жалбоподател, дължи произнасяне във връзка с основателността на искането по чл. 248 ГПК, а не с неговата допустимост, своевременно ли е релевирано възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съответно обвързват ли го при определяне на размера на възнаграждението по чл. 38 ЗА размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ. Решаващ за извода, изведен по-горе, че обжалваният акт е правилен, е начинът, по който съдът е десезиран от разглеждане на спора, – оттеглени са всички искания към съда, с изключение на това да разреши въпроса дължи ли се заплащане на държавна такса от ищеца, т.е. оттеглено е и оплакването, съответно искането, инкорпорирано във въззивната жалба, да се разреши и въпросът за прекомерността на размера на присъденото възнаграждение на адвоката -пълномощник на ответника.