Определение № 11 от 09.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. П., 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000714 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна на И. В. З. с ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв. Б. Д.,против определение №1112 от 29.09.2023 г.,постановено по т.д.№388/2023 г. по описа на Окръжен съд-П., XVII-ти състав,с което е върната исковата молба на И. З. в частта,с която се предявени искове с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК против “А.Н.И.”ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.П.,*.Т.,бул. О. №32,ет.6,ап/офис 24,за прогласяване нищожността на решенията,взети от ОСС,проведено на 23.06.2023 г. и на решенията на ЕСК,взети на 29.06.2023 г. и е прекратено производството в тези части.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно,като излага подробни съображения за обосноваване на това становище.В този контекст намира за неправилни изложените в мотивната част на определението фактически твърдения и правни изводи на съда.Поддържа аргумента,че обратно на приетото от съда,по отношение на решенията от 23.06.2023 г. и от 29.06.2023 г.,в исковата молба са изложени твърдения за наличие на два от ограничителните квалификационни критерии по Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС,а именно:решението е нищожно,защото е невзето и решението е нищожно,защото е извън пределите на компетентността на органа,който го е взел.И заявява,че дали ищецът ще докаже наличието на някои от тези ограничителни критерии по посоченото тълкувателно решение е въпрос,който касае не допустимостта на исковете,а тяхната основателност.Излага и аргумента относно наличие на правен интерес за ищеца от предявяването на исковете за нищожност на горните решения.Наред с това счита,че с обжалваното определение съдът се е 1 произнесъл по съществото на спора,касаещ нищожността на оспорваните решения,преди да е дал ход на делото и преди страните да са имали възможност да реализират процесуалните си права.

Извън горното,частният жалбоподател смята,че ако се приеме,че съдът е констатирал някаква нередовност на исковата молба-някаква неяснота породена от разминаване на заявения петитум по чл.124 от ГПК и фактическите твърдения,същият е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца недостатъка за отстраняване,а това не било направено преди постановяване на обжалваното определение.В този смисъл,според частния жалбоподател,не могат да бъдат споделени съжденията от същото определение,насочени към това,че заявените факти не сочат твърдяната нищожност и това е основание за недопустимост на исковете.

И на база всички развити в частната жалба аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното определение №1112/29.09.2023 г.,постановено по т.д.№388/2023 г. по описа на ОС-П.,XVII-ти състав.

Препис от частната жалба е връчен редовно на ответника по същата /ответник и по предявените искове/-“А.Н.И.”ООД-гр.П. с ЕИК *** и в законния срок от дружеството,чрез пълномощника му адв. С. Т.,е подаден писмен отговор,в който е изразено становището,че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.В отговора са изложени и конкретни доводи за обосноваване на това становище.Направено е и искане за присъждане на разноски.

П.ският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.Освен това,същата изхожда от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение-от ищеца в първоинстанционното производство.Ето защо въззивният съд счита процесната частна жалба за допустима и като такава тя подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна по следните съображения:

По т.д.№388/2023 г. по описа на ОС-П.,ТО, XVII-ти състав настоящият частен жалбоподател И. В. З. е предявил против “А.Н.И.”ООД с ЕИК *** евентуално съединени искове с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК и чл.74,ал.1 от ТЗ за прогласяване нищожността и евентуално за отмяна като незаконосъобразни на решенията,взети от ОСС,проведено на 23.06.2023 г. и на решенията на ЕСК,взети на 29.06.2023 г.

С обжалваното определение №1112 от 29.09.2023 г.,постановено по горното първоинстанционно дело,е върната подадената от И. З. искова молба в частта,в която са предявени исковете с правна квалификация по чл.124,ал.1 2 от ГПК за прогласяване нищожността на посочените по-горе решения и заедно с това е прекратено производството по делото относно тези искове.За да постанови този резултат,първоинстанционният съд е приел,че исковете за прогласяване нищожността на решенията на ОСС от 23.06.2023 г.,респ. на едноличния собственик на капитала от 29.06.2023 г.,са недопустими,а ги е счел за недопустими по аргументи,че изложените в исковата молба пороци,поради които се иска прогласяване нищожност на същите решения,не се субсумират в ограничителните квалификационни критерии по Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.В този контекст е прието още,че всички изложени в исковата молба твърдения са относими към исковете по чл.74 от ТЗ и с оглед на това исковете по чл.124,ал.1 от ГПК се явяват недопустими и производството по тях следва да се прекрати.

Настоящият съд счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове по чл.124,ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията от 23.06.2023 г. и 29.06.2023 г.Принципно е верен и се споделя от въззивния съд аргумента,изложен в обжалваното определение,че по отношение на исковете за установяване нищожността на решения на общото събрание на търговски дружества действат ограничителните квалификационни критерии,посочени в т.1-2 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.От гледна точка на допустимостта на исковете това означава,че в исковата молба трябва да има изложени твърдения за наличие на някои от тези ограничителни критерии и именно поради това да е поискано прогласяване нищожността на съответно атакуваните решения на ОСС.В случая ищецът е изложил в исковата си молба именно твърдения за наличие на два от ограничителните квалификационни критерии по посоченото тълкувателно решение и с тях е обосновал искането си за прогласяване нищожността на решенията,обективирани в протокол от заседание на ОСС на “А.Н.И.”ООД-П. от 23.06.2023 г.,както и на решенията,обективирани в протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на “А.Н.И.”ЕООД от 29.06.2023 г.Така по отношение на решенията от 23.06.2023 г. е изложено твърдението,че те не са взети от общото събрание на съдружниците в ответното дружество и поради това са нищожни,а наред с това като основание за нищожността им е изложено и твърдението,че тези решения са взети извън пределите на компетентността на съдружника,който ги е взел.С други думи,както с основание се поддържа в частната жалба,ищецът е изложил твърдения за наличие на два от ограничителните квалификационни критерии по ТР №1/2002 г.,а именно:решенията от 23.06.2023 г. са нищожни,защото са липсващи,т.е. невзети от ОСС и защото са постановени извън пределите на компетентността на органа /съдружника/,който ги е взел.

По отношение на решенията по протокола от 29.06.2023 г. също са изложени от ищеца твърдения,че те са нищожни,тъй като липсват,респ. не са взети такива решения от единствения оправомощен за вземането им органобщото събрание на съдружниците и на практика са взети от физическо лице /С.В.М./,което не е придобило и няма качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество към момента на вземане на същите 3 решения.При тези твърдения е видно,че ищецът обосновава нищожността и на решенията от 29.06.2023 г. с посочените по-горе ограничителни критерии по ТР №1/2002 г.,а именно:нищожност на решенията като липсващи /невзети от ОСС/ и нищожност на решенията като взети от некомпетентен за това орган /и дори несъществуващ към момента на вземането им орган/.

Предвид така описаните твърдения на ищеца за нищожност на решенията от 23.06.2023 г. и 29.06.2023 г.,сочещи на несъмнения извод,че същият се позовава на наличието на два от критериите за нищожност,изложени в посоченото тълкувателно решение, въззивният съд намира предявените искове по чл.124,ал.1 от ГПК за допустими,а направеният от първоинстанционния съд извод за недопустимостта им счита за неправилен.А дали някой от тези критерии ще бъде доказан е въпрос,който не касае допустимостта,а основателността на същите искове.Също така и конкретните фактически обстоятелства,с които ищецът е обосновал твърдението си,че оспорените решения от 23.06.2023 г. и от 29.06.2023 г. не са взети от ОСС,подлежат на преценка във връзка с основателността на исковете,но не засягат преценката за допустимостта на същите искове.

С оглед на всички изложени по-горе съображения,настоящият съд намира за неправилно атакуваното определение,с което е върната исковата молба в частта й,касаеща предявените искове по чл.124,ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията от 23.06. и 29.06.2023 г. и е прекратено производството по отношение на тези искове.Ето защо това определение следва да се отмени,а делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на посочените искове /наред с процесуалните действия относно другите,предявени при условия на евентуалност искове по чл.74,ал.1 от ТЗ/.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1112 от 29.09.2023 г.,постановено по т.д.

№388/2023 г. по описа на Окръжен съд-П.,XVII-ти състав,с което е върната исковата молба на И. В. З. в частта,с която се предявени искове с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК против “А.Н.И.”ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.П.,*.Т.,бул. О. №32,ет.6,ап/офис 24,за прогласяване нищожността на решенията,взети от ОСС,проведено на 23.06.2023 г. и на решенията на ЕСК,взети на 29.06.2023 г. и е прекратено производството в тези части.

ВРЪЩА делото на ОС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове с правна квалификация по чл.124,ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на горепосочените решения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5