Определение № 395 от 22.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Перник, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500311 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение № 1263 от 11.04.2024 г. по гр.д. № 4912/2023 г., Районен съд Перник е оставил без уважение подадената от адвокат Б. Б. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА с решение № 212 от 07.03.2024 г. по същото дело, от 400 лв. до 1242 лв.

Срещу определението е постъпила жалба от адвокат Б., с която се иска определението да бъде отменено и вместо това молбата му да бъде уважена.

Насрещната страна „Профи Кредит България“ ЕООД излага становище за неоснователност на жалбата и иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Исковото производство е образувано по молба на М.И.Н., с която са предявени установителни искове за нищожност на клаузите „Фаст“ и „Флекси“ по договор за потребителски кредит № *** от *** сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, както и осъдителен иск за заплащане на сумата от 50 лв., претендирана като част от общо заплатена по тези клаузи и подлежаща на връщане сума от 1420 лв.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществявано от жалбоподателя адвокат 1

Б. Б. по силата на договор за правна защита и съдействие, предоставени безплатно.

С решението на първия съд и трите иска са уважени.

Предвид това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Б. се следват адвокатско възнаграждение, но само за уважения частичен осъдителен иск. Това е така, защото за ищеца липсва практическа необходимост от предявяване на установителните искове. Установителните искове касаят преюдициален въпрос – недействителността на клаузите „Фаст“ и „Флекси“, който въпрос по неизбежност би бил разгледан в производството по осъдителния иск. Установяването със сила на пресъдено нещо на недействителността на двете клаузи не би ползвала ищеца и за в бъдеще предвид пълното заплащане на възнаграждението по тях. В този смисъл не е налице практическа необходимост от предявяване на установителни искове освен за получаване на допълнителен хонорар от страна на процесуалния представител. Тоест на жалбоподателя се следва адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, а именно – 400 лв.

В допълнение настоящият състав отбелязва, че макар да не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС), намира предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ размер на възнаграждението по искове с цена до 1000 лв. за адекватен, поради което и го прилага в случая.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1263 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4912/2023 г. на Районен съд Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2