Решение № 38 от 30.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20251800100248 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. К. В. срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД.

Ищцата твърди, че не дължи на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата по договор за кредит от 14.08.2008г., тъй като е погасена по давност.

Заявява, че „ЕОС Матрикс” ЕООД е претендирало от нея сума за непогасено задължение с писмо с изх. № 297900 от 20.09.2016г. и с писмо от 01.12.2020г., като посоченият размер на сумата е 28032,21лв. Счита, че има правен интерес да претендира обявяване на сумите за недьлжими поради погасяването им давност. Изтъква, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и може да се прекъсне само в императивно изброените случаи по чл. 116 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл. 111, ал.1, б. „в” от ЗЗД и чл. 119 от ЗЗД, съгласно които вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, а с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо че за тях давността не е изтекла. Прави извод, че в случая вземането за главницата е погасено по давност, поради което са погасени и задълженията за лихва.

С допълнителна молба от 23.04.2025г. уточнява размера на исковата си претенция като сочи, че за процесните задължения била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 02.07.2010г. по ч.г.д. № 6361/2010г. на Районен съд - Перник. В същата било посочено, че главницата е в размер на 28032,21 лева, като изискуемостта й е настъпила на 02.07.2010г.

Относно задълженията за лихви уточнява размера им както следва: 3604,20 лева договорна лихва за периода от 14.09.2008г. до 30.06.2010г. и 321,54 лева наказателна лихва за периода от 14.07.2009г. до 30.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 28 032,21 лева, считано от 30.06.2010г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс” 1

ЕООД, че Р. К. В. не му дължи горните суми, претендирани по договор за кредит от 14.08.2008г.

Претендира разноски.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба с доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. С него ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Сочи, че процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г. между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Юробанк България“ АД. Счита иска за недопустим, тъй като вземането било установено с влязла в сила заповед за изпълнение, а искът по чл. 439 от ГПК се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Описва хронологически фактическата обстановка по спора, като изтъква, че на 14.08.2008 г. бил сключен договор за потребителски кредит между Р. К. В. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД (предишно наименование на „Юробанк България“ АД), като, с оглед неизпълнението на договора, първоначалният кредитор бил образувал заповедно производство под № 6361/2010 г. по описа на PC- Перник и била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Заповедта била връчена на длъжницата по надлежния ред, но от нея не е постъпило възражение. Прави извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е придобила стабилитет, аналогичен на силата на присъдено нещо, поради което длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дължимостта на вземането, извън случаите на чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК. Анализира разпоредбата на чл. 439 от ГПК и сочи, че тя предвижда защита на длъжника по исков ред след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, каквито в случая няма. Подчертава, че защитата на длъжника по чл. 439 ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, каквито също счита, че не са налице.

Прави извод, че искът е недопустим поради липса на предмет и преклудиране на възможността за излагане на възражения, основани на факти до приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Също така, ответникът счита, че липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като ищецът не бил направил извънсъдебно позоваване на изтекла давност пред дружеството, а давността не се прилага служебно. Намира, че същата може да бъде релевирана в инициирано от кредитора изпълнително производство, каквото в случая все още няма.

По отношение на основателността на исковата молба сочи, че със заповедта за изпълнение по ЧГД 6361/2010г. е установено вземането и вече същото се дължи на друго основание, а именно - заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист. Подчертава, че искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, но в случая ищцата не сочи такива. Позовава с на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Изтъква, че влязлата в сила заповед за изпълнение има ефект на влязло в сила съдебно решение, поради което погасителната давност всякога е 5 г.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а ако приеме 2 иска за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. К., която моли съда да уважи предявения отрицателен установителен иск.

Изтъква, че процесното вземане датира от 02.07.2010г., като било придобито по силата на цесия от „Еос матрикс“ ЕООД, но до завеждането на исковата молба тя не е била известна ищцата, поради което последната не е знаела, откъде произхожда дългът. Сочи, че на 02.07.2010 г. праводателят „Юробанк“ се бил снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувал изпълнително дело при ЧСИ Д. № 752, но то е прекратено. Поддържа, че към датата на исковата молба е изтекла давност, която е повече от 10 години.

Развива съображения, че, съгласно ЗЗД, независимо от спирането и прекъсването на давността, всички вземания, чиято давност надхвърля 10 години, се погасяват по давност. Моли съда да уважи изцяло ищцовата претенция за главницата и лихвите - така, както са посочени в исковата молба.

Претендира разноски съгласно представен списък.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище по спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

С определения от 29.09.2025 г. и 01.10.2025 г. са приети като писмени доказателства по делото представените от ищцата и от ответника документи, сред които се открива договор за потребителски кредит в евро № FL443157/14.08.2008г., от който се установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД е отпуснало на Р. К. В. кредит в размер на 15000 евро и срок на погасяване 120 месеца, обезпечен със запис на заповед (л. 41 – 44 от делото).

От представеното заверено копие от заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК (л. 14-15 от делото) на РС- Перник от 02.07.2010г. се установява, че на Р. К. В. с ЕГН ********** е разпоредено да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата 14332,64 евро (равняваща се на 28032,21лв.) - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL443157/14.08.2008г., сумата 1842,80лв. (равняваща се на 3604,20лв.) - договорна лихва за периода от 14.09.2008г. 30.06.2010г., сумата 164,40 евро (равняваща се на 321,54лв.) - наказателна лихва за периода от 14.07.2009г. до 30.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото. Няма данни за подадено възражение срещу тази заповед, нито за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК.

С договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД е прехвърлило на основание чл. 99 и 100 от ЗЗД на „ЕОС матрикс“ ЕООД вземанията си по договори за заем (вкл. акцесорните права на прехвърлителя по тези договори и правата, възникващи от съдебни и изпълнителни производства срещу съответните кредитополучатели), сред които и вземане в общ размер на 34539,34лв. (формирано от главница в размер на 28061,55 лв., лихва в размер на 3917,59лв. и такси и разноски в размер на 2560,20лв.) към Р. К. В. с ЕГН **********.

С молба вх. № 9455/01.09.2025г. ищцата е представила изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение, издаден по ч.гр.д. № 6361 по описа 3 за 2010 година на Пернишкия районен съд, както и съобщение до нея за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20107520400413 на ЧСИ Соня Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с постановление от 26.05.2020г., взискател по което е „Юробанк България“ АД. Доколкото по делото не се твърди и не се доказва, това постановление да е било обжалвано, следва да се приеме, че същото е влязло в сила.

Видно от писмо изх. № МА 00297900/20.09.2016г., с него „ЕОС матрикс“ ЕООД е уведомило Р. В. да извършената цесия и я е поканило да заплати целия размер неизплатеното и изискуемо парично задължение, произтичащо от Договор за кредит/кредитна карта/овърдрафт № FL443157 от дата 14.08.2008 г., който размер към дата 20.09.2016 г. възлиза на 36449,19 лв.

На 01.12.2020г. дружеството е изпратило ново писмо до В. с предложение за сключване на споразумение, с което дългът й се намалява с 20%. От текста на приложения проект за споразумение се установява, че с него В. би признала свое задължение към „ЕОС матрикс“ ЕООД в размер на 48342лв., от което кредиторът опрощава 9668лв., а тя остава да дължи сумата 38674лв., плащането на която се отсрочва до 31.03.2021г.

Други доказателства по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно - погасяването им поради изтекъл давностен срок.

Както е указано на страните с определението по чл. 140 от ГПК, в тежест на ищцата е било да докаже съществуването на издаден срещу нея изпълнителен лист и/или образувано изпълнително дело за събиране на вземането на ответника срещу нея, а в тежест на ответника – да докаже наличие на свое вземане срещу ищцата (вкл. правопораждащия му факт и момента на възникването му и момента на настъпване на неговата изискуемост), както и обстоятелства, изключващи претенцията на ищцата за погасяване на това вземане по давност, т.е. спиране или прекъсване на давността за него.

В случая, от съвкупната преценка на представените по делото договор за потребителски кредит в евро № FL443157/14.08.2008г., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., се налага извод, че ответникът е доказал свои вземания срещу ищцата за посочените в заповедта за изпълнение парични суми.

От друга страна, ищцата е представила изпълнителен лист, издаден срещу нея в полза на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, с което е доказала изпълняемостта на тези вземания.

Наистина, от приетото като доказателство уведомление от ЧСИ Д. се установява, че производството по изп.д. № 20107520400413, е прекратено, като връзката му с изпълнителния лист (респ. с отразените в него процесни вземания) се доказва от служебното отбелязване, извършено от съдебния изпълнител на гърба на този лист.

От друга страна, обаче, въпреки прекратяването на изпълнителното 4 производство, от ангажираните от ответника доказателства се установява, че вземането на банката срещу В. е било цедирано на „ЕОС матрикс“ ЕООД на 18.01.2016г., а представените покани за изпълнение от 20.09.2016г. и 01.12.2020г. доказват, че това дружество (ответник в настоящото производство) извънсъдебно е претендирало от ищцата изпълнение на тези вземания.