Определение № 18515 от 01.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18515 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510127 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Н.И. – процесуален представител на П. С. Т. – ответник по исковата молба срещу Определение № 30679 от 18.07.2025г., постановено по гр. д. 71430/2024г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 състав, с което искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 11225 от 12.06.2025г. в частта за разноските е оставено без уважение.

В частната жалба са изложени съображения за противоречие на оспорвания съдебен акт с установената съдебна практика. Твърди се, че изцяло липсва произнасяне на първоинстанционния съд по въпроса, касаещ разноските сторени в заповедното производство, както и че изцяло липсват мотиви касателно постановения отказ да бъде пререшен въпроса с разноските.

По тези причини моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг такъв, с който да бъдат присъдени сторените от длъжника -ответник в заповедното производство разноски в размер на 435 лв.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – „Изи Финанс“ ЕООД оспорва подадената частна жалба като неоснователна. От една страна, твърди, че производството, касаещо произнасяне по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде прекратено, с оглед образуваното тълкувателно дело № 3 от 2025г., доколкото твърди, че ответникът в производството не е материално затруднено лице, а от друга – претендира, че подадената от ответната страна молба от 03.07.2025г. е подадена извън срока по чл. 248 ГПК.

Алтернативно, претендира, срокът за подаване на молба по реда на чл.

248 ГПК, досежно присъждането на разноски в заповедното производство, съобразно оттеглената част от иска, да тече от датата на уведомяване за прекратяването на производството в тази част, поради което и на това основание счита, че срокът за пропуснат.

1

По същество, твърди, че претендираните разноски в размер на 435 лв. са прекомерни и същите следва да бъдат намалени с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че на насрещната страна не се дължи присъждане на разноски в пълния им размер, доколкото предявеният от ищцовото дружество иск е уважен, в частта, в която не е оттеглен.

Съдът като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, разглеждана по същество е частично основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от името на „Изи Финанс“ ЕООД, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание: чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за установяване вземането на „Изи Финанс“ ЕООД срещу П. С. Т. за сумата от 1 499,99 лв., представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 459680/30.10.2023г. за периода 27.02.2024 г. – 24.10.2024 г., ведно със законна лихва за период от 07.10.2024 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до изплащане на вземането, сумата 241,84 лв., представляваща договорна лихва за период от 28.01.2024 г. до 24.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2024 г., постановена по ч.гр.д. № 60010/2024 г.

С молба от 20.02.2025г., ищецът в производството оттеглил иска си по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за главница за разликата над 50 лв., представляваща част от дължима вноска с падеж 24.10.2024г. с пълен размер на вноската 166.63 лв., до пълния предявен размер от 1 499,99 лв. за периода 27.02.2024г. – 24.09.2024г. и с Определение от 24.03.2025г., производството в тази част било прекратено.

С молба от 03.04.2025г., процесуалният представител на ответника, по реда на чл. 248 ГПК, претендирал допълване на Определението, с което производството било прекратено и присъждането на разноски, съобразно прекратената част. С молба от същата дата отправил аналогично искане и по отношение на разноските, сторени от длъжника в заповедното производство.

С молба от 01.04.2025г., ищецът оттеглил претенцията си по чл. 86 ЗЗД, касаеща договорна лихва в размер 241,84 лв., представляваща договорна лихва за период от 28.01.2024 г. до 24.09.2024 г. С протоколно определение от 21.05.2025г., като констатирал наличието на предпоставките по чл. 232 ГПК, първоинстанциоонният съд прекратил производството и в тази част.

С Решение № 11225 от 12.06.2025г., постановено по горепосоченото дело Софийски районен съд на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД признал за установено, че П. С. Т. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б.Н., сумата 50 лева, представляваща вземане за главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 459680/30.10.2023 г., представляващо част от дължимата вноска с падежна дата 24.10.2024 г. с пълен размер на вноската 166.63 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 ГПК № 32540 от 16.10.2024 г. по ч.гр.д. № 60010 от 2024 г. на СРС, 90 с-в.

Със същото решение осъдил ответника П. С. Т. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 27,27 лв. – разноски в исковото производство и сумата 2,36 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски.

„Изи Финанс“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 388,25 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба от 17.06.2025г. и 04.07.2025г. процесуалният представител на ищеца – адв. Н.И. е поискал от съда да се произнесе по исканията му за присъждане на разноски в заповедното производство с нарочен акт.

С обжалваното определение СРС е приел, че не са налице основания за ревизиране на Решението в частта относно определените разноски.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с крайния извод, залегнали в ревизирания понастоящем акт.

В настоящия случай, процесуалното представителство на длъжника в заповедното производство се свежда до депозиране на банкетно възражение по чл. 414 ГПК, с единствено твърдение, че ответницата „не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение“, което задоволява законодателните критерии за процесуална активност, препятстваща влизането в сила на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, респ. препятства създаването на валидно изпълнително основание, обективиращо подлежащо на изпълнение вземане.

Това процесуално поведение обаче не представлява по същество защита срещу материалното право на кредитора, тъй като с актовете на съда в заповедното производство длъжникът не би могъл нито да преклудира окончателното му претендиране, нито да установи материалната му незаконосъобразност, а единствено представлява материална предпоставка за предявяване на спорното материално право на кредитора по исков път.

Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтереси от основателността на възражението по чл. 414 ГПК, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална законосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Такава следва да бъде доказана в рамките на образуваното исково производство по реда на чл. 422 ГПК, където длъжникът следва да релевира възраженията си за неоснователност на иска. Следователно липсва функционална обусловеност на възражението по чл. 414 ГПК от изхода на спора за материалното право по реда на чл. 422 ГПК. По тези причини, именно в рамките на исковото производство длъжникът следва да поиска възмездяване на разходите, свързани с процесуалната му активност.

По тези съображения, следва да се приеме, че на длъжниците в производството по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК не се дължат отделно разноски по подаденото възражение по чл. 414 ГПК /в този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019г., постановено по т.д. № 3074/218г., ВКС, I, т.о./.

В процесния случай, първоинстанционният съд е възмездил ответната страна, присъждайки й разноски в размер на 388,25 лв. – съобразно оттеглената част от иска.

С оглед на изложеното до тук, районният съд правилно е приел, че не са 3 налице предпоставки за изменение на постановения акт в частта за разноските, поради което и ревизираният понастоящем съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30679/18.07.2025г., постановено по гр. д. № 71430/2024, по описа на Софийски районен съд, ГО, 90 с-в в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 212222/17.06.2025г., за изменение на постановеното решение № 11225/12.06.2025г., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4