Решение № 138 от 29.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Монтана, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 669 от 11.12.2025 г., постановено по гр. д. № 3151 по описа за 2024 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил като неоснователни предявените от М. Г. И. срещу ЧСИ М. Ц. И. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441 от ГПК, под евентуалност - иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания на М. Г. И. към ЧСИ М.

Ц. И.: 10 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за периода на незаконосъобразно наложен запор от 08.03.2013 г. до 25.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство за същия периода, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; При условията на евентуалност - осъдителен иск за 1 000 лв. - получена без правно основание от ЧСИ М. Ц. И. сума, с която се е обогатила без правно основание 1 за сметка на М. Г. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението М. Г. И. е осъдена да заплати на ЧСИ М. Ц. И. деловодни разноски в размер от 3056 лв.

Недоволна от решението е останала М. Г. И., която чрез своя процесуален представител го обжалва с наведени в жалбата доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че съобщението за наложения запор е от ЧСИ М. И., която получавайки делото от ЧСИ Ренета Милчева препотвърдила и наложила наново запор на колата. В тази връзка се посочва, че при преобразуване на изпълнителното делото М. И. е трябвало да изследва дали са били налице основанията за налагането на запора. Изтъква се, че жалбоподателката е изпращала множество писма, с които поискала вдигането на запора, но ответницата не предприела действия за вдигането му.

Съобразно изложеното моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове, ведно с присъждане на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата М. И. чрез своя процесуален представител адв. Д. моли съда да потвърди решението, като посочва, че запорът върху лекия автомобил на жалбоподателката е наложен от друг частен съдебен изпълнител и не са налице предпоставките за настъпването на деликтна отговорност.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М. И. за извършване на изпълнителни действия по местна компетентност, но това станало след налагането на запора върху процесния автомобил от ЧСИ Ренета Милчева, следователно ЧСИ М. И. не носи имуществена отговорност за това процесуално действие. Освен това приел, че по делото не било установено да са причинени вреди на ищцата. Поради това отхвърлил исковете като 2 неоснователни, тъй като липсвали две от предпоставките за деликтна отговорност.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа страна се установява следното:

От представените писмени доказателства се установява, че на 06.10.2006 г. М. Г. И. е регистрирала в МВР своят лек автомобил „хх с рег. № хх

На 26.09.2009 г. М. Г. И. и Д.С.К. сключили граждански брак. Същият е прекратен на 28.11.2016 г.

Въз основа на подадена на 18.01.2013 г. молба на взискателя „хх АД е образувано изпълнително дело № 20137900400096 при ЧСИ Ренета Милчева Василева срещу четирима длъжници, сред които е Д.С.К..

На 08.03.2013 г. е наложен запор върху лек автомобил „хх с рег. № хх В запорното съобщение е посочено, че МПС е притежавано в режим на съпружеска имуществена общност между –длъжника Д.С.К. и съпругатанедлъжник М. Г. И..

На 17.07.2013 г. взискателят отправил молба делото да бъде прехвърлено при ЧСИ М. И. заради необходимостта от извършване на изпълнителни действия в друг район. С протокол от 25.07.2013 г. ЧСИ Ренета Василева предала изпълнителното дело на ЧСИ М. И., като същото било преобразувано под № 20137480400421.

На 19.07.2023 г. М. И. подала молба до ЧСИ М. И. с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и вдигане на наложения запор, като е посочила, че прилага решение за развод.

Със съобщение от 31.07.2023 г. ЧСИ М. И. уведомила М. И., че не е страна по изпълнителното дело, както и че следва да представи описаните документи, за да се запознае взискателят с тях и с молбата за вдигане на запора върху МПС.

На 21.08.2023 г. М. И. подала молба до ЧСИ М. И. за вдигане на запора върху л.а. „хх, с рег. № хх В молбата И. твърди, че не е страна по делото и превозното средство никога не е било собственост на Д.С.К., тъй като е придобито преди брака.

3

На 25.10.2023 г. ЧСИ М. И. вдигнала запора върху процесния лек автомобил.

Видно от съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на автомобила към 25.10.2023 г. е била 1101 лева.

Разпитан в хода на съдебното производство свидетелят Д.К. твърди, че ищцата искала да продаде автомобила, но имала трудности при отписването му в КАТ заради наложения запор и поради тази причина се наложило да бъде продаден за скрап. Свидетелят посочва, че през цялото това време на ищцата й било доста неприятно, даже притеснено.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

Отговорността ще възникне, когато има неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Освен това се изисква и вина на съдебния изпълнител по отношение на противоправното действие или бездействие.

Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно, когато е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки че не са налице необходимите за извършването му предпоставки.

Бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието /така Решение № 207 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3201/2017 г., IV г. о., ГК/.

При така изложеното настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователни наведените в жалбата доводи, тъй като по делото безспорно е установено, че запорът на процесния лек автомобил е наложен от ЧСИ Ренета Василева. При изпращането на изпълнителното дело на ЧСИ М. И. запорът вече е бил наложен. В закона не е предвидено задължение за получилия делото частен съдебен изпълнител да извършва служебна проверка, касаеща законосъобразността на всички извършени до момента процесуални действия от предходния съдебен изпълнител. Въпреки това, ако страна или трето лице отправи искане за вдигане на вече наложен от предходен съдебен изпълнител запор, получилият делото съдебен изпълнител е длъжен да се произнесе. В случая точно това е сторила ЧСИ М. И.. От приетата фактическа обстановка се установи, че М. И. е отправила искане за вдигане на запора и е посочила, че прилага решение за развод. ЧСИ И. е дала на молителката указания за 4 представянена доказателства и след изпълнението им и след като М. И. е конкретизирала, че иска вдигане на запора върху л.а. „хх, с рег. № хх тъй като същият никога не е бил собственост на Д.К. ЧСИ И. е вдигнала запора върху автомобила. Ето защо извършените от въззиваемата действия са законосъобразни. Липсата на противоправност е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен, като изследването на останалите елементи от фактическия състав се явява ненужно, тъй като не би довело до различен правен резултат.

Това налага потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Пълнотата изисква да се посочи, че по делото липсват доказателства ЧСИ И. да е наложила наново запор на процесния лек автомобил, каквито твърдения са наведени във въззивната жалба. Неоснователни са и твърденията, че съдебният изпълнител не е предприел действия по вдигане на запора въпреки множество отправени искания в тази насока. Установи се, че въззивникът е отправил две искания за вдигане на запора, като след първото е получил указания да представи доказателства за твърдените от него обстоятелства, след представянето на които ЧСИ И. е уважила искането и е вдигнала запора.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата М. И. следва да плати на процесуалния представител на въззиваемата възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 200 евро.

На основание горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 669 от 11.12.2025 г. по гр. дело № 3151/2024 г. на Районен съд - Монтана.

ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН **********, от гр. С., ж.к. ххх“, бл. ххх , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да плати на адвокат В. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5