Решение № 93 от 20.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Перник, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и със съдебен адрес: *** срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и Софийски окръжен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени осъдителни искове, както следва:

-Срещу СГС - за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от датата 19.03.2024 г. /края на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата и

-Срещу СОС - за сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева, считано от датата 19.03.2024 г. /края на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че на 02.12.2019 г. М. С. е депозирал иск срещу Прокуратурата на РБ, закрития СНС и закрития АСНС в Софийски градски съд. С. твърди, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което е назначено вещо лице и второ съдебно заседание, при което СГС си е дал отвод, тъй като е станал правоприемник на СНС. В продължение се излага, че делото е изпратено в СОС, където на 15.06.2023 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е обявено, че съдът ще се произнесе с решение в срок, като допълва, че до 19.03.2024 г. липсва краен акт на съда. Поради изложените съображения ищеца смята, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответниците на основание чл. 2б от ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 30 000 лева по отделно срещу 1 всеки един от ответниците.

В изпълнение на разпореждане от 08.08.2024 г. на Окръжен съд - Перник е постъпила уточняваща молба от назначения на ищеца служебен адвокат - адв. Н. Й., с която се уточнява, че претендираните с исковата молба суми касаят единствено претърпени от ищеца неимуществени вреди и конкретизира същите спрямо всеки един от ответниците. Допълва, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Уточнява, че претендира лихва за забава върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на иска 19.03.2024 г. до изплащането им. В проведеното първо открито съдебно заседание, искът е допълнен като е посочено, че по отношение на ответника СГС ищецът твърди, че претендираните вреди са търпени в периода от 01.04.2020 г. до 21.12.2022 г., а по отношение на ответника ОС – София релвевантния период е от 20.01.2023 г. до 30.01.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът СГС, представляван от и.ф. А.Т., чрез пълномощника Д.Д. - съдебен помощник, е депозирал писмен отговор, с който се навеждат твърдения, че исковата молба е нередовна, в същата липсва описание на твърдените неимуществени вреди. Сочи се, че ищецът не е претърпял претендираните вреди. По подробно изложени съображения се твърди, че СГС не следва да се държи отговорен за настъпилите евентуално вреди. Отбелязва се, че малко след образуване на делото пред СГС в страната се развива извънредна обстановка /същата е обявена на 13.03.2020 г./, свързана с пандемията от „Ковид 19“, което обстоятелство е довело до затруднения в работата на съдилищата. С отговора подробно са описани приетите с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 15 от 12.05.2020 г. нарочни правила и мерки за работа в съдилищата, включващи ненасрочване и пренасрочване на съдебни заседания с цел опазване живота и здравето на гражданите, съдиите и съдебните служители, в следствие на което са възникнали проблеми досежно разглеждането на делата в срок. Отделно от това се излагат и аргументи, че СГС е един от най - натоварените съдилища в страната, от което следва, че количеството дела, които се разглеждат от един съдия докладчик е изключително голямо, като същевременно не може да се даде приоритетност на нито едно с изключение на делата, за които ЕСПЧ придава качеството на такива с висок залог. В продължение се навеждат твърдения, че СГС в нито един момент не е допуснал неоснователно бездействие при движение на делото, като се прави хронология на развитието на делото и се посочват конкретни дати с конкретни действия. Въз основа на подробно развитите доводи за неоснователност на исковата претенция спрямо СГС се моли съда при преценка за разумността на срока на производството да се вземе предвид, че делото не е от категорията на делата т.нар. „висок залог“, да се вземе предвид поведението на съдебния състав в светлината и на правилото, че бързината на съдебното производство не е самоцел. В условията на евентуалност се моли съда по изложените в отговора обстоятелства да се ценят като основания за намаляване на отговорността на СГС. Моли се, да бъде прието по делото, в случай, че се приеме, че СГС е предизвикал или допринесъл за забавянето, че по делото не е доказано наличието на сочените от ищеца вреди, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между евентуални такива и забавянето на процесното производство.

Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност присъждане на минимален размер на обезщетение. Прави 2 се искане за присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност, в случай, че ищецът претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и от Софийски окръжен съд, представляван от председателя П.Д.П., чрез процесуален представител Е. Д., с който се оспорва изцяло предявения срещу СОС иск. На първо място се правят твърдения, че исковата молба е нередовна, в същата липсват каквито и да било фактически твърдения за това от чии действия и за какъв период произтича твърдяната отговорност на ответниците, заявена като разделна. В продължение се сочи, че в исковата молба не са релевирани никакви твърдения и факти, които биха били относими към обема на вредите - имуществени и/или неимуществени. На следващо място, в случай че молбата бъде приета за редовна се твърди, че същата е неоснователна. Категорично се оспорва твърдението, че окръжния съд с действията си е нарушил правото на ищеца и е създал предпоставки за забавяне разглеждането на образуваното дело, от което произтича ангажирането на неговата отговорност. С отговора се излагат съображения, че при преценка основателността на иска по чл. 2б от ЗОДОВ, съдът има задължение да изследва фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните по делото и останалите участници в процеса.

Поддържа се становище, че изложените в исковата молба фактически твърдения досежно претендираната отговорност на СОС са изцяло неоснователни. В условията на евентуалност, ако искът бъде приет за основателен, същият се сочи за завишен.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България, в проведеното открито съдебно заседание изразява становище за основателност на предявения иск, като моли съдът да определи обезщетение по справедливост с оглед принципа на чл.52 ЗЗД.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното гр.д. № 15730/2019 г. по описа на Софийски градски съд се установява, че същото е образувано по депозирана на 02.12.2019 г. искова молба от М. М. С. срещу Прокуратура на Република България, Апелативен специализиран наказателен съд и Специализиран наказателен съд, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД с искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени във връзка с незаконно задържане под стража в периода от 03.06.2018 г. до 14.03.2019 г.

След образуване на производството, по делото са извършени следните действия:

На 19.12.2019 г. М. М. е депозирал уточняваща молба във връзка с чл.127, ал.4 ГПК.

С Разпореждане № 126/03.01.2020 г., съдът е указал на ищеца да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, като уточни исковата си претенция по основание и размер, както и да заплати държавна такса за разглеждане на делото.

М. С. е депозирал молба – Допълнение към исковата си молба, с вх.№ 10193/27.01.2020 г. в изпълнение на дадените му указания. В същата молба е 3 направено искане за освобождаване от такси и разноски в производството. С Разпореждане № 11438/24.04.2020 г. съдът е дал указания на ищеца във връзка с направеното от последния искане по чл. 83 ГПК, да представи декларация за семейно и имуществено състояние в едноседмичен срок. Съдът е констатирал, че не са отстранени нередовностите в исковата молба.

С молба с вх.№ 57142/22.06.2020 г. ищецът е депозирал искане за предоставяне на правна помощ, по което съдът се е произнесъл с Разпореждане на 30.06.2020 г. като е разпоредил да се извърши справка за наличие или липса на регистрирани трудови договори с оглед преценката по чл.83, ал.2 ГПК. С Определение № 10426/03.07.2020 г. съдът е предоставил правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство по съответното дело.

С писмо с изх. № 18676/06.07.2020 г. съдът е отправил искане по реда на чл.23, ал.1 ЗПП до Адвокатска колегия София. В отговор, с уведомително писмо № 47274/2020 от 06.07.2020 г. от АК - София е определен адвокат К. С. И. от АК – София.

С Определение № 11635/21.07.2020 г. съдът е назначил адв.К. С. И. за особен представител на ищеца М. С. до приключване на делото пред всички инстанции.

С Молба с вх. №78581/03.08.2020 г. адв.К. И. е поискал да бъде освободен като особен представител на ищеца, като посочва липса на необходими опит и познание по предмета на делото, както и морално-етични пречки за осъществяване на защитата на ищеца поради противоречие помежду им.

С Определение № 12544/04.08.2020г. съдът е освободил адв. И. като процесуален представител на ищеца и е изискал от АС – София да определи друг адвокат, който да осъществи процесуалното представителство на ищеца М. С..

С Уведомително писмо № 47987/06.08.2020 г. АК – София е определило П.П.И. за процесуален представител на ищеца, като същата е назначена с Определение № 13385/19.08.2020 г. от съда по делото.

С молба с вх.№ 90763/08.09.2020 г. адв.П.И., в изпълнение на дадените от съда указания е направила уточнение на депозираната искова молба.

С молба с вх.№ 284946/09.11.2020 г. М. С. е представил писмени доказателства, които счита за относими към делото. С молба с вх. № 297761/03.12.2020 г. ищецът е представил и препис от съдебно решение, което да бъде приложено към доказателствата по делото.

С Определение № 265597/03.12.2020 г. съдът, в производството по чл.130 ГПК и след преценка на твърденията в исковата молба и приложените доказателства, е приел, че предявените искове са недопустими, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото в частта по исковете, предявени срещу АпСНС и СНС.

Срещу постановеното определение е депозирана частна жалба от М. С. и е образувано ч.гр.д.№ 280/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Определение № 470/16.02.2020 г. САС е постановил, че съдът неправилно е прекратил производството и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия против АпСНС и СНС.

С Разпореждане № 265560/22.02.2021 г. съдът на основание чл.129, ал.2 ГПК, е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да предостави преписи от нея за ответните страни, заедно с уточняващата молба, заедно с приложенията и към 4 двете.

С вх.№ 291530/15.03.2021 г. ищецът е депозирал искане във връзка с дадените указания, като съдът се е произнесъл с Разпореждане от 18.03.2021 г. С молба с вх.№ 292693/16.03.2021 г. адв.П.И. е депозирала преписи, съгласно дадените указания.

С Разпореждане № 268151/18.03.2021 г. съдът е разпоредил на основание чл.131 ГПК да се връчат преписи на ответните страни в производството.