Определение № 14291 от 15.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14291 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110162989 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на решението по чл.235, ал.1 ГПК в частта за направените по делото разноски. Твърди се, че съдът е присъдил по-нисък размер на обезщетението по чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, че ответникът не е доказал разноските си по чл.78, ал.3 ГПК, както и че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен.

Молбата е допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна Неправилно ищецът счита, че разноските за всеки от исковете се определя по отделно и за всеки от тях му се дължи възнаграждение поне в минимален размер по чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 на ВАдвС. Такова твърдение е вярно само в хипотезата по чл.7, ал.1 от същата Наредба, където това е изрично предвидено. По аргумент на противното, в останалите случаи обезщетението, основано на цената/цените на исковете / чл.7, ал.2 от Наредбата/ се определя от общия им сбор, а не през призмата на цената на всеки отделен иск.

С решението по чл.235 ГПК обезщетението по чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА е правилно определено, като е преценен предметът на делото – цената на исковете към момента на предявяването им за частите, за които ответникът е дал повод за завеждане на исковете.

Неоснователни са и оплаквА.ята на ищеца за дължимото от него обезщетение по чл.78, ал.3 ГПК, тъй като е невярно твърденето ответникът да 1 не е доказал извършването на разноски за авокатско възнаграждение. В договора за правна помощ между ответника и процесуалния му представител //л 53 от делото/ изрично е записано, че възнаграждението от 1000 лв. е платено изцяло и в брой.

Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е несвоевременно, тъй като е направено за първи път с молбата по чл.248, ал.1 ГПК а крайният срок за това е до приключване на последното заседА.е в съответната инстанция.

Неоснователни са и оплаквА.ята ответникът да няма право на обезщетение за адвокатско възнаграждение, поради неявяването на процесуалния му представител в съда. Достатъчно, че се е защитавал от адвокат, който е отговорил по реда на чл.131 ГПК.

Ето защо, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на ищеца Й. Д. К. за допълване на определението по чл.232 ГПК в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване от ищеца по реда на Глава двадесет и първа от ГПК в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред СГС.

Преписи от същото да се връчат на стрА.те на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители /на ответника – чрез прилагане на съобщението към делото/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2