Решение № 192 от 05.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. С.З., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000020 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 379/12.07.2023 г. постановено по гр. д. № 1303/2022 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявеният иск от П. М. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. А. М. против З. "Д.Ж.З.", над сумата от 4 500 лв., до претендирания размер от 25 000 лв., предявен като частичен иск в размер на 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените му счупване на дясната ключица; счупване на костите на дясната предмишница; охлузвания на дясна лицева половина; разкъсноконтузни рани на гърба и главата, вследствие на настъпилото на 24.06.2017 г. пътно – транспортно произшествие в село С., община К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Въззивникът излага съображения за допуснати процесуални нарушения, както и за нарушение на принципа на диспозитивното начало. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице принос от страна на пострадалия за вредоносния резултат в размер на 80 %. Излага подробни съображения, че предявения иск е уважен в изключително занижен размер.

1

Направено е искане съдът да отмени частично постановеното решение, като постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск за сумата от 25 000лв., т.е. за още 20 500лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 01.07.2017г. до окончателното изплащане. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият „Д.Ж.З.“ АД е взел становище по направените оплаквания. Оспорва въззивната жалба.

Излага подробни съображения, че същата е неоснователна и недоказана.

Моли съдът да потвърди обжалваното решение в отхвърлителните му части като правилно, обосновано и законосъобразно.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът П. М. А. моли съда да осъди ответника З. "Д.Ж.З"АД да заплати обезщетение в размер на 25 000 лв./след направено изменение на иска/, частичен иск от 40 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумите, считано от 01.07.2017 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал.

3 от КЗ, вр с. чл. 430, ал. 1 от КЗ, евентуално от датата на уведомяване 15.09.2017 г. Претендира присъждането на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.Д.Ж.З.“ АД, който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

По делото не е спорно, че на 24.06.2017 г., около 09:40 ч. в с. С. по улица ** е възникнало ПТП между л.а. марка и модел „БМВ 316 и", с рег. № ***, управляван от водача Е.Н.Ж. и каруца, управлявана от Г. А. М., при което е пострадал тогава малолетният П. Г. А..

2

Във въззивното производство е представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 13.02.2024г., Удостоверение за раждане от 29.06.2009г. на П. Г. А. и Удостоверение за раждане от 05.11.2018г. на П. М. А.. Установява се, че промяната в името на ищеца П. Г. А. произтича от извършена процедура по припознаване на детето от баща му М.П. А..

Не е спорно, че за л.а. „БМВ 316 и" с рег. № ***, управляван от Е.Н.Ж. е имало сключена застраховка

"Гражданска отговорност", з.п.

ВG/30/116002968953/ 20.11.2016 г. със срок на валидност една година, считано от 21.11.2016 г. до 20.11.2017 г. със З. "Д.Ж.З"АД.

В изпълнение на изискването на чл. 380 от КЗ пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. "Д.Ж.З"АД и е представил всички документа, с които разполага. С писмо с обр. р. от 15.09.2017 г. застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие. Към настоящия момент ответникът не е предложил или заплатил застрахователно обезщетение.

От заключението на автотехническата експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира, като компетентно и мотивирано изготвено, категорично се установява, че първата техническа причина за настъпване на ПТП на 24.06.2017 г. е движението на лек автомобил "БМВ" 316 със скорост 76,18 км/ч„ която превишава максимално разрешената скорост за движение в населено място, която е до 50,00 км/ч., при която скорост от 76,18 км/ч, водачът на л.а. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на сблъсъка/удара. Втората техническа причина за настъпване на ПТП на 24.06.2017 г. е навлизане на ППС теглено с животинска тяга - конската каруца, управлявана от Г. М. в срещуположната лента на движение без същата да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на лек автомобил "БМВ" 316 с peг. № **.

С оглед изложеното съдът приема, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата участници в ПТП на 24.06.2017 г. Водачът на л.а. марка и модел „БМВ 316 и", с рег. № *** , Е.Н.Ж. е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а Г. А. М. е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП . Гореизложеното води до извод, че процесното ПТП не би настъпило, ако поведението и на двамата водачи беше съобразено с 3 правилата за движение.

Ето защо следва да се приеме, че след като в настоящия случай има двама съизвършители на вредоносния резултат, то тяхната отговорност спрямо увредения съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е солидарна.

Солидарната отговорност на причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, съответно от всеки един от застрахователите. Така в случая пострадалият е насочил иска си против ЗАД “Д.Ж.З.“ АД, като застраховател на деликвента Е.Н.Ж., чието деяние в нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, съдът приема, че осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя ЗАД “Д.Ж.З.“ АД по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в обжалваното решение липсват мотиви относно какво обезщетение за неимуществени вреди съдът приема за справедливо преди да определи процент на съпричиняване.

Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира, като компетентно и мотивирано изготвено е видно, че вследствие на процесното ПТП, пострадалият П. М. А. е получил следните травми: счупване на дясната ключица; счупване на костите на дясната предмишница; охлузвания на дясна лицева половина;

4 разкъсноконтузни рани на гърба и главата. Счупването на дясната ключица и костите на дясната предмишница, както поотделно, така и в съвкупност, са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на десния горен крайник, с възможност за физически натоварвания е бил необходим срок от около 5-6 месеца. На пострадалия е било проведено болнично лечение за период от 2 дни, където е лекуван консервативно. По време на болничния престой са били поставени мека имобилизация за счупването на дясната ключица и гипсова имобилизация за счупването на дясната предмишница. Към настоящия момент пострадалият А. би следвало да е напълно възстановен от получените травматични увреждания при ПТП на 24.06.2017 г.

Ето защо съдът като взе предвид, тежестта и броя на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 8 години, неудобствата и ограничения от личен характер, които е претърпял, но и факта че към настоящия момент е възстановен приема, че справедливо обезщетение за претърпените травми е 15 000 лв.

Въззивният съд констатира, че при постановяване на обжалваното решение, съдът е приел налице съпричиняване от страна на ищеца като е определил обема му на 80%. При задълбочен прочит на отговора на исковата молба на ЗАД “Д.Ж.З.“ АД, се констатира, че няма въведено възражение за съпричиняване, както и изложение на фактически обстоятелства във връзка със същото. Ответното дружество е въвело единствено възражение за съизвършителство от страна на майката на пострадалото дете П. М. А., която към момента на ПТП е била водач на каруцата и която също е извършила нарушение на правилата по ЗДвП.

Поради това въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като в разрез с диспозитивното начало, съгласно чл. 6 от ГПК се е произнесъл по възражение за съпричиняване, което не е въведено за разглеждане от ответното дружество.

Само за пълнота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че в случая увреденият по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е малолетното дете П. А., който е бил пътник, а не водач на каруцата, поради което мотивите на първоинстанционния съд, че П. А. е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, са напълно несъстоятелни.

5

С оглед изложеното към присъдената от първоинстанционния съд, сума в размер на 4 500 лв., за която е налице влязло в сила решение, З. "Д.Ж.З" АД следва да заплати н а П. М. А. допълнително обезщетение в размер на 10 500 лв.

По иска за законна лихва.

Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от поранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 01.07.2017 г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите, евентуално от датата на уведомяване на застрахователя – 15.09.2017 г. П о делото е представено доказателство, че ищецът е уведомил застрахователя на 15.09.2017 г. за настъпване на застрахователното събитие.

Първоинстанционният съд е присъдил лихва от 01.07.2017 г. Съобразно горепосочените разпоредби лихва се дължи от 15.09.2017 г. , но с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, че ако решението не е обжалвано от другата страна /в случая ЗАД “Д.Ж.З.“ АД/, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение, то следва да се приеме, че лихва се дължи от 01.07.2017 г.