Решение № 30 от 04.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Девня, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200402 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от И. И. А., ЕГН: **********, срещу НП № 2024 – 253 – 1484 / 18. 02. 2025 г. на Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание Глоба / Имуществена санкция в размер на 255. 65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се 1 явява лично, не се представлява от процесуален представител.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

На 19. 03. 2024 г. в гр. С., обл. Ва., Н.Т. А.а, вървейки по ул. Х. Д.била ухапана от куче, собственост на Г. Д.Д.. Непосредствено след това възз. И. И.

А. – съпруг на пострадалото лице посетил недвижим имот, находящ се в гр. С. обл. В., ул. Х. Д.№ * обитаван от Г. Д. Д., носейки въздушна пушка М., калибър ** мм, № ****** собственост на И. И. А..

На същата дата по случая било образувано досъдебно производство № 72 / 2024 г. по описа на РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, за извършено престъпление по чл. 325 от НК, което с постановление на прокурор при ТО – Девня – РП – Варна от 04. 11. 2024 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено.

На 05. 12. 2024 г. в гр. Д., обл. Варна, свид. А. К. Г. – служител при РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, в присъствието на свид. Н. З. Б., съставил АУАН № 2024 – 253 – 1484, срещу възз. И. И. А., за нарушаване разпоредбата на чл.

60, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

На 18. 02. 2025 г. възз. страна Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна издал атакуваното НП № 2024 – 253 – 1484 / 18. 02. 2025 г., с което на въззивника, за нарушаване на посочената по – горе разпоредба, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ било наложено административно наказание Глоба / Имуществена санкция в размер на 255. 65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави 2 следните правни изводи :

С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност, съдът намира, че в рамките на административно - наказателното производството са допуснати съществени нарушения на процедурните правила.

На първо място следва да бъде отбелязано, че от атакуваното НП не става ясно какво административно наказание е било наложено на въззивника, а именно Глоба или Имуществена санкция, доколкото видно от текста, в него фигурират и двете, разделени от наклонена черта. Горното безспорно нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото няма възможност да разбере какво наказание му се налага, респективно как да организира защитата си, в частност да прави ли обосновка за липса на виновност или да приема безвиновност, двете съответно в зависимост от това дали ще се защитава като физическо лице или юридическо такова.

Допуснатото нарушение безспорно лишава и съда от възможност да провери дали е определено правилното като вид наказание, като в тази връзка следва да бъде акцентирано, че право на административно – наказващия орган е да определи чия отговорност ще ангажира и какво като вид наказание ще наложи, а не това да прави съда, още по – малко чрез предположение в тази насока.

На следващо място следва да се акцентира, че по случая е било образувано ДП № 72 / 2024 г. по описа на ТО – Девня – РП – Варна, за извършено престъпление по чл. 325 от НК. С постановление на прокурор при ТО – Девня – РП – Варна от 04. 11. 2024 г. наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено, а материалите изпратени на Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна за предприемане на действия относно въздушна пушка Метеор, калибър 5. 5 мм, № А 841233. Тук следва да бъде отбелязано следното:

Чл. 36, ал. 2 от ЗАНН регламентира изключение от общото правило за образуване на административно – наказателно производство със съставяне на АУАН, а именно в случаите когато наказателно производство е прекратено от съдия / прокурор или прокурор е отказал да образува такова и го е препратил на наказващ орган. В конкретния случай прокурор е прекратил водено наказателно производство, като е препратил материалите на административно 3

– наказващ орган по компетентност относно оръжие.

Право на административно – наказващият орган в този случай е да ангажира отговорността на конкретно лице, но действията му следва да бъдат директно да издаде НП, нещо което в конкретния случай не е било спазено. Не следва да се игнорира и това, че за да се приложи изключението на чл. 36, ал.

2 от ЗАНН не е достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субекта и предмета на наказателното и на административно - наказателното производство. В случая това не е налице доколкото наказателното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 325 от НК, а не по чл. 339 от НК, когато би имало нужната идентичност /в този смисъл Решение № 2214 / 18. 11. 2019 г. по КАНД № 2652 / 2019 г. по описа на Административен съд – Варна/.

Вероятно по тази причина на 05. 12. 2024 г. е бил направен опит да се превъзмогне тази пречка със съставяне на АУАН, когато обаче вече се излиза извън кръга на особената процедура по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, респективно се пристъпва към стандартната такава по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Последната указва, че със съставянето на АУАН се образува административно – наказателно производство.

Същевременно актосъставителят при съставянето на АУАН и административно – наказващият орган при издаване на НП е следвало да съобразят разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН изрично указваща, че не се образува административно – наказателно производство ако са изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. Видно от материалите по делото, действията на възз. И. И. А. са били известни на служителите на РУ – Девня – ОД – МВР – Варна още на 19. 03. 2024 г., доколкото тогава е било образувано наказателното производство с първо процесуално – следствено действие – оглед на местопроизшествие, респективно ако актосъставител и административно – наказващ орган са приели, че той е нарушител, следвало е да съобразят, че след 19. 06. 2024 г. е нямало възможност да се образува административно – наказателно производство срещу това лице, за приетото нарушение, доколкото е изтекъл срока в тази насока.

Нямало е пречка отговорността на въззивника да бъде ангажирана след произнасянето на държавното обвинение, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, но единствено при идентичност между субекта и предмета на наказателното и на 4 административно - наказателното производство. Съдът няма право да изменя предмета на нарушението, в частност относно обстоятелствата, доколкото това е право да административно – наказващия орган, а именно да прецени на кое лице и за какво да ангажира отговорността му.

Горното представляват процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, доколкото са ограничили правото на защита на въззивника, като поотделно и в съвкупност се явяват основания за цялостна отмяна на атакуваното НП.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на И. И. А., ЕГН: ********** следва да се присъди сумата от 206. 00 евро /двеста и шест евро/, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде отменен, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 2024 – 253 – 1484 / 18. 02. 2025 г. на Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на И. И. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание Глоба / Имуществена санкция в размер на 255. 65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/.

ОСЪЖДА Областна дирекция – Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на И. И. А., ЕГН: ********** сумата от 206. 00 евро /двеста и шест евро/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5