Решение № 16414 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16414 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110129010 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, срещу В. В. З., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и ч. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1000 лева представляваща главница по договор за кредит № 284084/07.02.2020г. между „Изи Финанс” ЕООД, в качеството на заемодател и В. В. З., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 412,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2020г. до 27.01.2022 г.; 3/ сумата от 60,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 01.09.2022г., за които суми на 29.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 59349/2022г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че с посочения договор кредит № 284084/07.02.2020г. е предоставил на ответника В. В. З. заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 24 ежемесечни вноски, вносими в периода 08.03.2020г. – 27.01.2022г. Излага съображения, че е допусната техническа грешка при генериране на договора във вид на електронен документ, като неправилно 2 е отразена датата на сключването му – 13.09.2022г., вместо 07.02.2020г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора 1 възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 40,15 %.

Посочва, че ответникът не е заплатил нито една от вноските по процесното договорно правоотношение. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1000 лева представляваща главница по договор за кредит № 284084/07.02.2020г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 412,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2020г. до 27.01.2022 г.; 3/ сумата от 60,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 01.09.2022 г. Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът В. В. З. е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Противопоставя се по отношение твърдението за наличие на договорни отношения между страните. Излага съображения, че приложеният към исковата молба договор от 13.09.2022г. е неотносим към правния спор, а поддържаното от ищеца твърдение за допусната техническа грешка при генериране датата на договора – неподкрепено с доказателства. Счита, че не са представени доказателства за получаване на съгласие от ответницата за сключване на договора по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр.д. № 59349/2022г. по описа на СРС е, че по заявление на "Изи Финанс" ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник, да заплати на заявителя сумата 1000 лева представляваща главница по договор за кредит № 284084/07.02.2020г. между „Изи Финанс” ЕООД, в качеството на заемодател и В. В. З., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 412,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2020г. до 27.01.2022 г., сумата от 60,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.01.2022 г. до 01.09.2022г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

2

С разпореждане от 04.05.2023г. по ч.гр.д. № 59349/2022г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 З

З

Д

.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на кредит от 07.02.2020г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, качеството на заемодател и В. В. З., ЕГН **********, в качеството на заемател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3) настъпила изискуемост на задълженията по договора и техният размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.

10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото 3 възпроизвеждане на съхранената информация). Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което 4 може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В конкретния случай, видно от чл. 4а, ал. 2 от договора е, че страните ще признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.

В настоящият случай съдът приема за доказано сключването на договор за кредит от разстояние между страните по делото. По делото е представената разписка № 0700010421186786 от 07.02.2020г., издадена от „Изипей” АД от съдържанието на която се установява, че на 07.02.2020г. В. В. З. е получила сума с наредител "Изи Финанс" ЕООД, и отразено основание "договор 284084“, в размер на 1000 лева.

Посоченият документ съдържа собственоръчно изписани двете имена на ответницата, както и положен подпис, обстоятелства, които не са оспорени в хода на настоящото производство, поради което и съдът намира, че същият представлява извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 28404 от 07.02.2020г. между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит от ищеца.