Определение № 208 от 19.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Велико Търново, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000177 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 134/22.05.2024 година по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе е оставена без уважение молбата на адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, гр. Русе и „Тим ойл“ ООД, гр. Харманли, за изменение на Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските като неоснователна.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД и „Тим ойл“ ООД, против Определение № 134/22.05.2024 година по т. д.

№ 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе. В частната жалба се излага, че определението е неправилно и немотивирано. Нормата на чл. 7, ал. 1, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която се позовава първостепенният съд, е приложима за охранителни и обезпечителни производства.

Изтъква се, че материалният интерес е данъчната оценка на имота и търговския обект – 15 315 лева, а не размера на вземането на кредитора. Върху посочения материален интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 778 лева. Излагат се доводи относно начина на определяне на материалния интерес при предявен иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Сочи се, че при възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минималния размер, предвиден с наредба на Висшия адвокатски съвет, издадена на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност на делото – същото е разгледано в едно съдебно заседание, изслушана е съдебна експертиза, събрани са само 1 писмени доказателства, има обилна и трайна съдебна практика.

Направено и искане да се отмени Определение № 134/22.05.2024 година по т. д.

№ 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да се измери решението в частта за разноските – същите да се намалят до минимума, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 1 778 лева; да се измени и размера на държавната такса – същата да се съобрази с материалния интерес по делото, определен въз основа на данъчната оценка на имота.

Депозиран е отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от адвокат А. Т. – процесуален представител на „Сакса“ ООД, в развива доводи за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявени от „Сакса“ ООД, представлявано от адвокат А. Т., при условията на субективно съединяване искове против „Астра газ“ ЕООД за обявяване за относително недействителна спрямо „Сакса“ ООД на сделка, обективирана в нотариален акт № 185, том III, рег. № 5386, дело № 393/2019 година по описа на нотариус А. М., с рег. № 433 на Нотариалната камара.

С Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе е обявена за недействителна спрямо „Сакса“ ООД продажбата, извършена от „Астра газ“ ЕООД на „Тим ойл“ ООД, удостоверена с нотариален акт № 185, том III, рег. № 5386, дело № 393/2019 година по описа на нотариус А. М., с рег. № 433 на Нотариалната камара. С посоченото решение „Астра газ“ ЕООД и „Тим ойл“ ООД са осъдени да заплатят на „Сакса“ ООД направените в производството по делото разноски в размер на 16 123 лева, от които:

12 000 лева – адвокатски хонорар, 4 123 лева – държава такса.

С Молба с вх. № 4185/12.04.2024 година адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, „Тим ойл“ ООД, е направила искане за изменение на Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските – съдът да се произнесе по направеното възражение за прекомерност, да съобрази материалния интерес по делото – данъчната оценка на имота, и да намали адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпил е отговор на молбата от А. Т. – процесуален представител на „Сакса“ ООД, в който излага доводи за нейната неоснователност.

С Определение № 134/22.05.2024 година по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе е оставена без уважение молбата на адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, гр. Русе и „Тим ойл“ ООД, гр. Харманли, за изменение на Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските като неоснователна. Първостепенният съд е приел, че адвокатското възнаграждение не 2 превишава трикратния размер, определен по реда на чл. 7, ал. 1, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения; делото е с фактическа и правна сложност с оглед предявените искове и подлежащите на доказване факти.

Определение № 134/22.05.2024 година по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В зависимост от процесуалната си позиция по спора във всяка инстанция страната има право да претендира понесените при осъществяване на своята защита разноски. Страната, която не е удовлетворена от определените и присъдени разноски с акта, с който е приключило производството пред съответната инстанция, има право да иска неговото изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

Молба с вх. № 4183/12.04.2024 година на адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, „Тим ойл“ ООД, е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 176/7.07.2023 година по в. ч. т. д. № 139/2023 година на Апелативен съд Велико Търново е разрешен спор за подсъдност, повдигнат с Определение № 181/2.06.2023 година по т. д. № 136/2023 година на Окръжен съд Русе. С определението на Апелативен съд Велико Търново е прието, че компетентен да разгледа и да се произнесе по т. д. № 136/2023 година на Окръжен съд Русе по правилата на родовата подсъдност е посоченият окръжен съд. В мотивите на определението на Апелативен съд Велико Търново е посочено, че претенцията е за съществуването на договор по смисъла на чл. 69, ал. 1, точка 4 от ГПК, предмет на който е не само недвижимия имот, чиято данъчна оценка е 15 328.40 лева, но в предмета на сделката са включени подобрения, съоръжения, движими вещи, поради което стойността на договора е сумата 100 000 лева, формираща цената на иска.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че въпросът за цената на иска, предмет на спора, е разрешен с Определение № 176/7.07.2023 година по в. ч. т. д. № 139/2023 година на Апелативен съд Велико Търново и не може да се пререшава в производството по чл. 248 от ГПК. Независимо от изложеното съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК най-късно до приключване на първото заседание по делото пред първостепенния съд ответникът може да прави доказателствени искания за определяне на действителната цена на иска, да оспорва сочената от ищеца такава и представените във връзка с нея доказателства.

По изложените съображения, съдът смята, че материалния интерес по спора е 100 000 лева. Доводите на процесуалния представител на дружествата-жалбоподатели за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение въз основа на данъчната оценка на имота и търговския обект (15 315 лева) са несъстоятелни.

Договорът за правна защита и съдействие между „Сакса“ ООД и „Еднолично 3 адвокатско дружество „Т. и С.“ е сключен на 28.10.2022 година. Уговореното и заплатено възнаграждение от „Сакса“ ООД е в размер на 12 000 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ., бр. 88/4.11.2022 година, за процесуално представителство, защита и съдействие по дело с материален интерес 100 000 лева минималното възнаграждение е 3 530 лева. Настоящият състав като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, осъществените от пълномощника на „Сакса“ ООД процесуални действия намира, че заплатеното от последното адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и следва да се намали до размер на 5 000 лева.

По изложените съображения, съдът приема, че Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе подлежи на изменение на основание чл. 248 от ГПК в частта, с която „Астра газ“ ЕООД, „Тим ойл“ ООД са осъдени да заплатят на „Сакса“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева като същите се намалят на 5 000 лева (общо дължимите разноски за производството пред първостепенния съд са в размер на 9 123 лева).

Изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния съд.

Определение № 134/22.05.2024 година по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, гр. Русе и „Тим ойл“ ООД, гр. Харманли, за изменение на Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските като неоснователна, е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се измени Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, като последното се отмени за присъдените в полза на „Сакса“ ООД разноски за производството пред първостепенния съд над 9 132 лева до размер на 16 123 лева.

В частната жалба е формулирано искане за изменение на размера на държавната такса – същата да се съобрази с материалния интерес по делото (данъчната оценка на имота).

С Молба с вх. № 4185/12.04.2024 година, депозирана от процесуалния представител на „Астра газ“ ЕООД, „Тим ойл“ ООД, не е правено искане за изменение на постановеното от първостепенния съд решение в частта относно присъдените в полза на „Сакса“ ООД разноски за заплатена държавна такса и съставът на Окръжен съд Русе не се е произнасял по този въпрос. Частната жалба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело, е депозирана след изтичане на срока, регламентиран в чл. 248 от ГПК. С оглед на изложеното, съдът смята, че Частна жалба с вх. № 6634/11.06.2024 година, подадена от адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, „Тим ойл“ ООД, в частта относно искането за изменение на размера на държавната такса – същата да се съобрази с материалния интерес по делото (данъчната оценка на имота), следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по в. ч. гр. д. № 177/2024 година на Апелативен съд Велико Търново в тази част – да се прекрати.

4

По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 134/22.05.2024 година по т. д. № 157/2023 година по описа на Окръжен съд Русе, с което е оставена без уважение молбата на адвокат И. М. – пълномощник на „Астра газ“ ЕООД, гр. Русе и „Тим ойл“ ООД, гр. Харманли, за изменение на Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските като неоснователна, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, както следва:

ОТМЕНЯ Решение № 32/21.03.2024 година по т. д. № 157/2023 година на Окръжен съд Русе В ЧАСТТА, с която „Астра газ“ ЕООД и „Тим ойл“ ООД са осъдени да заплатят на „Сакса“ ООД направени в производството по делото разноски над 9 132 (девет хиляди сто тридесет и два) лева до присъдените 16 123 (шестнадесет хиляди сто двадесет и три) лева.