Решение № 2300 от 03.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100512166 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Г. Н. Р., ищец по предявените пред първоинстанционния съд насрещни искове, чрез адв. Е. П., срещу Решение №20117898/12.03.2024 г., постановено по гр. д. №9955/2021 г. в частта, с която районният съд е отхвърлил предявеният от настоящия въззивник срещу „Валда 90" ООД осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че Г. Н. Р. е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в с. Долни Богоров, с площ от 4340 кв.м., съставляващ имот с планоснимачен №694, нанесен в кадастрален лист №Б-2-9- А от неодобрения кадастрален план на гр. София, Долни Богоров, идентичен с недвижим имот с идентификатор ***, и за осъждане на ответното дружество да предаде владението върху описания имот; е отхвърлен и предявеният от Г. Р. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот, сключен между „Валда 90“ ООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 30.01.2019 г.

Решението в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба, подадена от „Валда 90“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на „Валда 90“ ООД, че Г. Н. Р. и Т. Й.Б.1 Р. не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/03.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, извън регулация, находящ се в с. Долни Богров, местност „Герена“ с площ от 4402 кв.м., като необжалвано е влязло в законна сила.

Въззивникът поддържа становище за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушение, поради което моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от Р. искове да бъдат уважени. Излага, че изводите за нищожност на сключените с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Шопка комуна“- кв. Челопечене поради недоказано заплащане на дължимата цена по сделката към републиканския бюджет, са неправилни. Поддържа, че такова задължение за купувача не е съществувало, тъй като придобитата от него земя към момента на сделката не била държавна собственост. Сочи, че дори да се приеме, че съответната тръжна цена не е била заплатена, то обстоятелството не влече нищожност на сключения договор, а поражда възможност за продавача с едностранно волеизявление да го развали. Излага, че позоваването от страна на съда на писмо с изх. №07-00- 98/16.11.2018 г. на зам. министъра на финансите е сторено при неправилно тълкуване на неговото съдържание. Необосновани били изводите на съда, че договорите от 27.09.1993 г. и 28.10.1993 г. като неподписани от представляващи Ликвидационния съвет, са нищожни. На следващо място, неправилен бил и изводът че в негова полза не е изтекла придобивна давност, считано от 28.10.1993 г., по отношение на евентуално релевираното основание. Във въззивната жалба е отправено доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което въззвникът да се снабди с удостоверение от Министерство на финансите, от което да е видно какъв е срокът за съхранение на счетоводните документи относно сторените към републиканския бюджет преводи, като ако този срок е повече от 25 г., то да бъде издадени удостоверение за наличието/липсата на осчетоводено плащане, извършено от някое от посочените лица: Ликвидационен съвет на ТКЗС „Шопска комуна“кв. Челопечене- София, ЕТ „Викинг- Г. Н.“, ЕТ „Викинг- В.В.“ и ЕТ „СП90В.Т.“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от „Валда 90“ ООД, както и от Столична община, район „Кремиковци“, с които въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд е сезиран и с две частни жалби, подадени от „Валда 90“ ООД и Г. Р., с които по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК се обжалва Определение №20124546/14.06.2024 г. В частните жалби са изложени подробни съображение за неправилността на постановения акт, като се моли за неговата отмяна, като въззивната инстанция измени постановеното решение в частта за разноските. Жалбите се явяват редовни и допустими, като за тяхната основателност съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт по съществото 2 на спора.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Спорен между страните и централен за изхода на спора стои въпросът дали сключените през 1993 г. договори за покупко-продажба за имот XIII и сграда в него и за имот XIV и сграда в него, между Ликвидационния съвет на ТКЗС „Шопска комуна“- кв. Челопечене, в качеството на продавач, и ЕТ „Викинг- В.В.В.“, ЕТ „Викинг- Г. Н. Разсипийки“ и ЕТ „СП-90 В.Т. Петров“, в качеството им на купувачи, са произвели вещно-транслативното си действие.

На първо място, следва да бъде разгледан въпроса относно изискуемата от закона форма за действителност на процесните договори за покупкопродажба, по който съдът намира следното. При разпореждане с имущество на прекратените организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и ТКЗС, законодателят е предвидил облекчен специален ред – чрез възлагане на лице с право на дял, а ако няма желаещ от т.н. „правоимащи” лица – чрез търг, съгласно чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Редът за провеждане на търговете, към който препраща тази разпоредба, е по Наредбата за търговете /отм./, като липсва ограничаване на това препращане единствено до процедурата по провеждането на търга, поради което следва да се приеме, че препращането касае фактическия състав както по процедурата по провеждането на търга, така и до нейното приключване със сключването на договор. Наредбата в актуалната й редакция спрямо релевантния за спора момент- 1993 г., предвижда сключването на договор в писмена форма за действителност. Едва с изменението на ЗСПЗЗ, с пар. 29, ал.1 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ/ДВ бр.79/1996 г., доп. ДВ бр.98/1997 г./, е въведена писмена форма с нотариална заверка на подписите, при сключването на тези договори /в този смисъл Решение №301/24.06.2011 г., постановено по гр. д. №1154/2010 г., I г.о. на ВКС/. Ето защо, на изследване относно тяхната действителност подлежат представените по делото два броя договора за покупко-продажба от 1993 г., сключени в писмена форма.

По-нататък, относно легитимацията по продажбата по отношение на купувача, съдът намира за законосъобразен изводът, че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 48а ППЗСПЗЗ (според редакциите на същите към 27.09.1993 г., ДВ, бр. 72/1993 г., при продажба на търг на сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, ликвидационният съвет на организацията по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ прехвърля вещните права, включително и правото на собственост 3 върху земята, представляваща нормативно опредЕ. площ към сградите и съоръженията, в размери определени по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Съдът приема, че ликвидационните съвети са имали право да прехвърлят и нормативно определения прилежащ терен към сградите и съоръженията, че правата върху такъв имот са могли да бъдат придобити от правоимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, а ако няма желаещи правоимащи лица - от трети лица, след проведен търг. Обоснован е и изводът, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като е съставлявал прилежащ терен към сгради и съоръжения, построени в стопански двор на организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, който прилежащ терен е бил със статут на държавна собственост.

От неоспореното заключение по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано се установява, че процесния позлемлен имот с идентификатор *** попада в територия извън регулация. Установява се, че описаните в процесните два договора за продажба от 1993 г. за ПИ с пл. № 693 и пл. №694 не са в строителните граници на населените места, не са включени в горския фонд, били са застроени със сгради, не са били заети от открито мини и кариери, от енергийни, напоителни и други съоръжения за общо ползване.

Експертът е извел, че поземлените имоти с пл. №693 и №694 , к.л. №Б-2-9-А по кадастралния план, предхождащ КККР, съответстват на парцели XIII и XIV по парцелния план на бивш стопански двор в с. Долни Богров, които са застроени и не представляват земи от държавния поземлен фонд. Установява се, че към 2010 г. за имот с пл. №694 е формиран ПИ с идентификатор *** с площ от 4402 кв.м., частично идентичен, попадащ в част от ПИ с планоснимачен №694, отразен през 1993 г. в архивния кадастрален план на София, к.л. №Б-2-9-А.

Видно от изготвената комбинирана скица, в ПИ с идентификатор *** изцяло попада сграда „Очарник 15“, която сграда е описана в Договор от 28.10.1993 г. и предварително-приемателен протокол за въвеждане във владение от 27.10.1993 г., с опредЕ. прилежаща площ на терена към сградата от 6020.50 кв.м.

Експертно заключение по изготвената СТЕ дава отговор на въпроса,, че към 27.09.1993 г. парцел XIII, дворно място с планоснимачен №693 по парцеларния план на бившия стопански двор в с. Долния Богров е представлявал нормативно опредЕ. площ 6998 кв.м. към обект „Овчарник №5“, а към 28.10.1993 г. парцел XIV, дворно място с планоснимачен №694 е представлявал нормативно опредЕ. площ 6020.50 кв.м. към обект „Овчарник №15“. Установява се, че прилежащият терен към изградените в дворните места сгради е определен съгласно обяснителна записка, изготвена от „Агропроинженеринг“ ЕООД и съгласно Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обектив, приета с постановление №41 на МС от 23.11.1982 г. От отговорите на постановените към допълнителната СТЕ въпроси се установява, че проектната площ по парцеларния план е по-малка от нормативно необходимата, опредЕ. по чл. 26 от Наредба за размера на 4 необходимата земя при изграждане на строителни обекти.

С оглед дадените отговори на поставените на СТЕ въпроси съдът намира, че процесните имоти не са подлежали на възстановяване по уредения в ЗСПЗЗ ред, тъй като съгласно чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ (ред., ДВ, бр. 72/1993 г.) нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения по чл.

1, ал. 1, т. 3 и 4, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби "Земя и земеползване" с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, служба „Държавни имоти“ извършва актуването на прилежащите терени като държавна собственост. Несподелими са оплакванията, изложени във въззивната жалба, че районният съд неправилно е приел земята за държавна собственост. ППЗСПЗЗ, макар в първоначалната си редакция на чл. 45, ал. 3 /ДВ, бр. 72 от 1993 г./, изрично да не е казано, то законът неизменно третира земите, върху които са построени сгради на ТКЗС и други селскостопански организации за държавна собственост. Изричната норма, установяваща вече приложимото към 1993 г. правилно е направено на по-късен етап с приемането на ал. 8 /ДВ, бр. 122 от 1997 г./. Съгласно чл. 45, ал. 8, изр. първо, предл. първо ППЗСПЗЗ /сега ал. 10/, "земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ..., представляват държавна собственост..." /в този смисъл Решение №255/12.01.2012 г. по гр. д. №1325/2010 г., II г.о. на ВКС/.