Определение № 354 от 26.11.2025, Районен съд - Крумовград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Крумовград, 26.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Й. като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №

20255130100090 по описа за 2025 година

Постъпила е молба, вх.№ 2371/15.11.2025 г. по гр. дело № 90 от 2025 г. по описа на съда, с която процесуалния представител на ответника по делото „Вива кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.Силвър център, ет.2, ап.73Г иска изменение на решение № 146/24.10. 2025 г. постановено по настоящото дело в частта за разноските, с което да се редуцират разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника от 660 лева на 400 лева като навежда довод, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца по делото, с който молбата е намерена за неоснователна и са изложени съображения в този смисъл. Изтъкнат е и изричен довод, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение и не следва същият да бъде променян.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

В разпоредбата на чл. 248 от ГПК са предвидени изискванията за допустимост на молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска. Видно от материалите по делото, така предвидените процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В случая е налице договор за правна защита и съдействие между ищеца и процесуалния му представител, с който е договорено да му осигури правна помощ, във връзка с предявяване на иск срещу ответника с цена на иска 4653, 60 лв. и е уговорено възнаграждение от 660 лв., което е платено по банков път и който договор, ведно с исковата молба е представен на 26.03.2025 г., както и списък на разноски по делото по чл. 80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, защото с отговора на исковата молба предявеният иск е оспорен от ответника, поради което между страните е налице действителен правен спор и не следва извод, че упражняването на правото на иск в защита на едно накърнено субективно право, в т. ч. и с оглед изхода на спора, приключил с влязло в сила решение на настоящия съд, е с цел генериране на съдебни разноски в полза на ищеца.

С оглед вида на предявения иск за парично вземане и предмета на доказване по него, в т. ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП, е налице както 1 фактическа, така и определена правна сложност на делото, спрямо която адвокатското възнаграждение, уговорено от ответника в общ размер от 660 лв., предвид и предприетите от процесуалния представител процесуални действия по делото, не се явява прекомерно. То не се явява прекомерно и с оглед на възмездяването на правната помощ по реда на ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, защото адвоката е лице, упражняващо свободна професия на собствени разноски и риск, носейки професионална отговорност пред клиента. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно и с оглед на многобройната практика по ЗЗП по въпросите за наличието на неравноправни клаузи и задължението на съда по чл. 7, ал. 3 от ГПК, което именно обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на страната. Що се касае до предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени в служещата за ориентир Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, конкретно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същата, то уговореният размер на адвокатското възнаграждение на ответника е под тези минимални размери с оглед вида и цената на предявения иск, съгласно правилото на чл. 2, ал. 5 от наредбата, която е 4 653, 60 лв. и за нея се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 765, 36 лв. (400 лв.+365,36 лв.), а платеното е 660 лева. Този уговорен размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, в т. ч. и съгласно посочените в решение на СЕС по дело С- 438/22 от 25.01.2024 г. критерии, че националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба като тази по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (с изм. име в ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Съобразявайки гореизложеното, настоящия съдебен състав намира за неоснователна и недоказана молбата на ответника по делото „Вива кредит“ АД за изменение на решение № 146/24.10. 2025 г. постановено по настоящото дело в частта за разноските, с която се иска да се измени размера за адвокатско възнаграждение, възложено му в тежест от 660 лв. на 400 лв., поради което оставя същата без уважение.

Ето защо и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение като неоснователна молба с вх.№ 2371/15.11.2025 г. на „Вива кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, ул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл.Силвър център, ет.2, ап.73Г, представлявано от Константин И. Константинов, чрез пълномощник юрк. М. М. Симеонова по гр. дело № 90/ 2025 г. по описа на РС - Крумовград с правно основание чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на решение № 146/24.10.2025 г. в частта за разноските, с което да се измени размера на разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на ответника „Вива кредит“ АД от 660 лв. на 400 лв.

Препис от определението да се връчи на страните на съдебните им адреси за призоваване.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

2