Решение № 534 от 25.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000500895 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 904170 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.

№241/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е осъдено дружеството ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на А. С. Б. на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди , съставляващи болки и страдания от получени травми при ПТП на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва от 14.12.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 180 000 лева и претенцията за лихви за забава за периода от 10.07.2018 г. до 13.12.2018г., като неоснователни.

Със същото решение е осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата А. С. Б. сумата от 130 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С.

А. Б., настъпила на 27.08.2018 г., в резултат на травми получени при ПТП на 10.07.201г.,ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния предявен размер от 180 000 лева и претенцията за законна лихва за периода от 10.07.2018г. до 1

13.12.2018г. са отхвърлени, като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от А. С. Б., с която се обжалва съдебно решение № 904170 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д. №241/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която са отхъврлени предявените искове до пълния им предявен размер.

Жалбоподатгелката твърди, че е неправилен извода на съда за размера на дължимите и обезщетения, за претърпените от нея болки и страдания от получените травми от произшествието, както и за болките и страданията от смъртта на съпруга й. Поддържа, че присъденото обезщетение, както за вредите, претърпени от смъртта на съпруга й, така и от от болките и страданията, предизвикани от лично претърпените увреди на физиологимчното й здраве, не са в съответствие с принципа за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД и противоречат на установената практика на съдилищата.

Моли обжалваното решение, в неговата отхвърлителна част, да бъде отменено и бъдат уважени изцяло исковите й претенции. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба, ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД депозира писмен отговор. Оспорват изцяло въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК “ЛЕВ ИНС Е“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 904170 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.

№241/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград , в частта, в която са уважени предявените искове, както следва: над сумата от 35 000лв. по иска за претърпени вреди от претърпените болки истрадания от получени травматични ивреди на физиологичното здраве на ищцата и над сумата от 50 000 лв. по иска за обезщетение на претърпените от ищцата болки истрадания от смъртатна съпруга й. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, постановено в пълно противоречие и нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение и по двата иска е силно завишено по размер и че при определяне размера на присъденото обезщетението не съобразен от първоинстанционния съд правилно принципа на справедливост.

2

Твърди, че първоинстанстанционният съд неправилно е оставил без уважение възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се твърди че приносът й е в размер на 50 %., т.к. и тя и наследодателят й са пътували без поставени каски, а ищцата е носела и извънгабаритен това без съответното означение и без да има право да превозва на мотоциклет такъв товар.

По изложените съображения, моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и да отхвърли предявените искове до посочените размери.

Въззиваемата страна, А. Б. не е подала писмен отговор.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от А. Б. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, за заплащане на сумата от 180 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания за претърпените от нея телесни увреди, както и за сумата от 180 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на съпруга й С. Б., настъпила при ПТП на 10.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.07.2018 г. до окончателното плащане. Исковете са предявени като чаастично от пълния твърдян размер от по 200 000лв. за всеки иск.

Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, на А. Б. са уважени за сумите от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания за претърпените от нея телесни повреди и в размер на 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й ведно с лихва за забава върху главниците от 14.12.2018г. до пълното изплащане, като необжалвано, е влязло в сила.

Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при 3 квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, а именно:

На 10.07.2018г., около 15:30 часа, на изхода от гр.Якоруда в посока гр.Разлог, по главен път II-84 се е движил мотоциклет марка „Симсон”, с рег.

№ ***, управляван от правоспособния водач С. Б.. Зад водача се е возила пътничката А. Б.. Пътят бил сух, гладък, прав, с лек наклон на изкачване.

Ширината на платното за движение е 6.80 м., състоящо се от две ленти за движение, разделени с непрекъсната линия. Пътното платно било ограничено с еластични огради.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ е установено, че скоростта на движение на мотоциклета е била 35 км/ч, като на багажника е била завързана мотика – с работната част отляво и излизаща встрани около 0.4 м. Установено е още, че в същия момент след мотоциклета се е движил товарен автомобил марка „Скания”, с рег. №*** и прикачено към него полуремарке, с рег. ***, управляван от правоспособния водач П. А.. Композицията била натоварена с 22 тона товар, като след преминаване на пътен знак „Д 12” – край на населено място гр.Якоруда, водачът на товарния автомобил предприел изпреварване на мотоциклета.

Установено е, че товарния автомобил се е движил със скорост около 50 км/ч, а разстоянието на видимост за водача била 120 м. Вещото лице констатирало, че на 50 м. след началото на изпреварването, започва ляв завой с радиус на кривата от 230 м. Когато автомобилът е изминал разстояние от 56 м. от началото на изпреварването – отсреща са се появили два леки автомобила и след тях товарен. За да избегне удар с насрещно движещия се автомобил, водачът решил да се прибере в своята лента за движение, като в този момент полуремаркето засякло мотоциклета, като със задната броня отдясно полуремаркето ударило странично разположената на багажника мотика, като поради по-голямата скорост на движение, мотоциклетът се ускорил, но в същия момент се създал въртящ момент, който завъртял мотоциклета по посока на часовниковата стрелка и в посока към мантинелата.

В резултат на удара водачът Б. паднал зад мантинелата по ската, а пътничката А. Б. паднала на асфалта.

От приетата съдебно – медицинска експертиза е видно, че водача на мотоциклета Б. получил следните травми: черепномозъчна травма – линейно счупване на черепа, контузия на мозъка; гръдна травма – контузия на белите 4 дробове и като усложнение – контузионна пневмония; счупване на дясната лъчева кост. Провеждано било консервативно медикаментозно лечение в болнични условия. Експерта – медик е констатирал, че непосредствената причина за смъртта на С. Б. е получената черепномозъчна травма, като в генезата на смъртта участва и настъпилата дихателна недостатъчност, вследствие на контузионна пневмония.

Не е спорно, че от произшествието ищцата получила следните травматични увреди: множество травматични увреждания – контузия на мозъка с вътремозъчни кръвоизливи; травматичен субарахноидален кръвоизлив; мозъчен оток; хидром от под твърдата мозъчна обвивка; счупване на тялото и дъгата на ябълчна кост на лицето; разкъсно-контузна рана в ляво теменнотилно; хематом на двете орбити; кръвоизлив под лигавицата на дясната очна ябълка; множествени счупвания на ребра в лявата гръдна половина; контузия на белия дроб; хемоторакс и линейно счупване на лявата лопатка. По отношение на ищцата е проведено продължително болнично лечение, включващо както консервативно медикаментозно лечение, така и оперативно лечение за отстраняване на субдурален хидром. Лечението е довело до подобряване на състоянието на ищцата. Според експерта възстановителният период за установените травматични увреждания е месеци, а по отношение на черепно - мозъчната травма е възможно да продължи и години. В първите няколко седмици след получаване на травмите ищцата не е имала възможност да се обслужва самостоятелно. Болките през този период са били по-голям интензитет, като е възможно според медика пострадалата и към момента да изпитва болка, особено в областите на множествените счупвания на ребрата. Според вещото лице – медик е възможно, дори и след проведеното адекватно и продължително лечение и рехабилитация, да не настъпи пълно възстановяване, а от значение е не само проведеното лечение и рехабилитация, а също и други фактори – възраст, съпътстващи заболявания.

Вещото лице - лекар е установил, че при тези ниски скорости на участващите в произшествието превозни средства, при поставени предпазни каски от водача на мотоциклета и пътуващата ищца, травмите по главата и на двамата не биха настъпили, евентуалното наличие на поставени каски би намалило тежестта на травмите, но това не би предотвратило останалите травми по тялото и крайниците, като например гръдните травми. Относно 5 намерената на произшествието строителна каска, вещото лице установило, че няма основание да се приеме, че същата е била поставена въобще или поставена правилно, още повече, че по нея не са отразени деформации.

Застрахователното правоотношение между водача на тежкотоварния автомобил и ответонто застрахователно дружество не се оспорва.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства за обстоятелства, свързани с търпените от ищцата болки истрадания ипо двата иска. Разпитани са свидетелите А. С. Б., син на ищцата, Р. Р. М. и С. А. М., братовчед на ищцата.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира апоказанията на свидетелите, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

По делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата е била съпруга и е законен наследник на починалия.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и чл. 263 ал.2 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.