Решение № 14 от 21.02.2025, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тервел , 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря М.Т.Д. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20243250100326 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано по искова молба внесена при съда – вх. вх. № 1852 от 05.09.2024 година .

Искът е с правно основание чл. 143 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д. К. С. с ЕГН********** от

ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Н. АК Добрич, с адрес за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХХХ срещу М. Х. Ч. с ЕГН ********** от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ.

Предявен е осъдителен иск от Д. К. С. с ЕГН********** от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, чрез процесуалния си представител – адвокат Д. Н. АК Добрич, с адрес за кореспонденция ХХХХХХХХХХХХХХХХХ срещу М. Х. Ч. с ЕГН ********** от ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 6608,58 /шест хиляди шестстотин и осем лева и 58 ст./ лева представляваща заплатено от ищеца, в качеството му на поръчител, задължение на ответника съответно в размер на 2982,58 лева по изпълнително дело № 2020ХХХ0400805 по описа на ЧСИ – ХХ - представляващи главница, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху задължението от дата на подаване на исковата молба при съда 05.09.2024 година, п.кл. с дата 03.09.2024 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3626 лева - по изпълнително дело №2020ХХХ0400806 по описа на ЧСИ – ХХ - представляващи главница, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху задължението от дата на подаване на исковата молба при съда 05.09.2024 година, п.кл. с дата 03.09.2024 година до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските по настоящото дело.

С Разпореждане № 542 от 30.09.2024 година , съдът намери исковата молба за редовна и на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея да се изпратя на ответника .

Книжата видно от разписка по върнато съобщение са връчени на 1 ответника на 02.10.2024 година – лично .

В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба .

В съдебно заседание проведено на 20.01.2025 година ищеца редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат Д. Н. от гр. Добрич - Адвокатска колегия Добрич.

Ответникът редовно призован , не се явява , не се представлява по делото .

Следва да се отчете , че по делото ищцовата страна не е заявила изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение , поради което и съдът не намира основание за произнасяне с такова .

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактическа твърдения в следния ред :

В исковата молба се твърди, че ищеца е станал поръчител на ответника по договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 от една страна и от друга настоящия ответник – М. Х. Ч. в качеството му на крудитополучател и втори кредит/ и или рефинансиране на първия под № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година.

В обстоятелствената частна исковата молба се сочи ,че ответникът не е обслужвал кредита си, с оглед на което кредитора се е снабдил с изпълнителен лист и са били образувани двете цитирани по- горе изпълнителни дела.

С исковата молба се твърди , че по двете образувани изпълнителни дело , като солидарен длъжник е привлечен ищеца по настоящото дело, който е погасил изцяло задълженията по двете образувани изпълнителни дела , ведно с лихвите и разноските, поради което и е заявена претенцията да се иска от съда ответника да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от него по изпълнителните дела суми.

По обстоятелствената част на исковата молба не е налице твърдение в насока настоящия ищец - в качеството му на поръчител да е заявявал своя покана до ответника – длъжника за връщане на заплатеното от поръчителя.

От събраните по делото писмени доказателства , от твърденията на ищеца обективирани по исковата молба , като съобрази със закона , съдът намира по делото следното от фактическа страна :

Съдът приема писмените доказателства депозирани с исковата молба , без оспорване от страна на ответника и намира от фактическа страна , такава идентична с изложеното по обстоятелствената част на исковата молба .

По делото от правна страна :

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането.

В конкретния случай, предвид представените писмени доказателства по 2 делото, се установи, че на 27.08.2013 година е бил сключен договор за потребителски кредит № ХХХХХХХХХ , сключен между М. Х. Ч. – настоящия ответник - от една страна в качеството му на предотополучател и от друга страна в качеството на кредитор „ Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 . Не се спори ,че след година същото дружество е отпуснало на длъжника втори кредит / като е рефинансирало първия/ договор под № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година .

По твърдения обетивирани по исковата молба в качеството на поръчител - солидарен длъжник по така зключените договори е ангажирам настоящия ищец .

По твърдения на ищеца обективирани по исковата молба, неоспорени от ответната страна ,поради неплащане на задълженията са били образувани по инициатива на кредитора две заявления с правно основание чл. 410 от ГПК , като е са били образувани при РС Тервел съответно ч. гр. дело № 438/ 2017 година и ч.гр. дело № 440 / 2017 година.

По ч. гр. дело № 438 / 2017 година по описа на РС Тервел , съдът е уважил заявлението на кредитора , като се е произнесъл Разпореждане №1214 от 18.08.2017 година, и Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 18.08.2017 година по ч.гр.д. №438 /2017г. по описа на РС Тервел.

С Решение от 18.01.2019 година , по същото дело , съдът : на основание чл.247 от ГПК допуска поправка на явна фактическа грешка – в

Разпореждане №1214 от 18.08.2017 година, и Заповед за изпълнение на парично задължение № 296 от 18.08.2017 година по ч.гр.д.

№438 /2017г. по описа на РС Тервел, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист, като заличава изписаното:

Д. К. С. с ЕГН ХХХХХХХ от гр. Тервел , ул. „ ХХХХХХХХ и да се чете :

ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр. Тервел , ул. „ Хан Аспарух” № 28 , вх. А, ет.1 ап. 1, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година, сключен между заявителя и длъжника , Д. К. С. с ЕГН ********** от гр. Тервел , ул. „ ХХХХХХХХ в качеството му на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит № ХХХХХХХ от 05.12.2014 година, сключен между заявителя и Ч., солидарно , ДА ЗАПЛАТЯТ на КРЕДИТОРА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители – ХХХ, ХХ, ХХ и ХХХ – управители, следните суми:

1036,76 /хиляда тридесет и шест лева и 76 ст./ лева от които главница в размер на 805,47 /осемстотин и пет лева и 47 ст./ лева , неустойка в размер на 231,29 /двеста тридесет и един лева и 29 ст./ лева , ведно със законовата лихва върху тези суми считано от дата на депозиране на заявлението при съда – 15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25,00/двадесет и пет/ лева - държавна такса представляваща направени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело №438/2017 година по описа на ТРС и 150,00 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за процесуално представителство .

Съответно по ч. гр. дело № 440 / 2017 година съдът :

3

С Решение от 18.01.2019 година, съдът на основание чл.247 от ГПК допуска поправка на явна фактическа грешка – в Разпореждане №1216 от 18.08.2017 година и Заповед за изпълнение на парично задължение № 298 от 18.08.2017 година по ч.гр.д. №440 /2017г. по описа на РС Тервел, въз основа на което е издаден и изпълнителен лист , като заличава изписаното:

Д. К. С. с ЕГН ХХХХХХХ от гр. Тервел, ул. „ХХХХХХХХ и да се чете :

ДЛЪЖНИЦИТЕ М. Х. Ч. с ЕГН ********** от ХХХХХХХХХХХХХ, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит №

ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между заявителя и длъжника и Д. К.

С. с ЕГН ********** от гр. Тервел, ул. „ХХХХХХХХ в качеството му на солидарен длъжник по Договор за потребителски кредит №

ХХХХХХХХХХХХХХ година, сключен между заявителя и Ч., солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на КРЕДИТОРА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от законните си представители – ХХХ , ХХ , ХХ и ХХХ – управители, следните суми:

1371,44/хиляда триста седемдесет и един лева и 44 ст./ лева от които главница в размер на 1128,34 /хиляда сто двадесет и осем лева и 34 ст./ лева, неустойка в размер на 243,01 /двеста четиридесет и три лева и 01 ст. / лева, ведно със законовата лихва върху тези суми считано от дата на депозиране на заявлението при съда – 15.08.2017 година до окончателното изплащане на задължението , както и сумата от 27,42 /двадесет и седем лева и 42 ст/ лева държавна такса представляваща направени съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело №440 /2017 година по описа на ТРС и 150,00 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за процесуално представителство .

Следва да се отбележи , че по двете претенции на кредитора има издадени изпълнителни листи , като и съответно при пред ЧСИ ХХ с рег. № ХХХ по описа на камарата - ЧСИ с район покриващ района на ОС

Добрич има и са били образувани две изпълнителни дела , съответно ИД № 2020ХХХ0400805 и ИД № 2020ХХХ0400806 по описа на същия ЧСИ аза 2020 година .

Не се спори ,че от банковата сметка на настоящия ищец са постъпили суми по двете изпълнителни дела в посочените по исковата молба размери , като за окончателното изплащане на задълженията по изпълнителните дела от каса на Изи Пей настоящия ищец е заплатил и сумата от 63,00 лева по и.д. № 806 с която и сума окончателна са били погасени задълженията на настоящия ответник- кредитополучателя М. Х.

Ч. .

За удостоверяване на факта на изпълнение от страна на поръчителя – солидарния длъжник то кредитора е издал удостоверение на настоящия ищец с дата 19.08.2024 година в уверението на това,че задълженията по двата договора са погасени чрез плащане . От своя страна и ЧСИ е издал съобщение изх. № 30757 / 22-08.2024 година по ИД № 805 и съобщение № 30761 от 22.08.2024 година по ИД № 806 за приключилите изпълнителни деле поради удовлетворяване на кредитора .

По настоящото производство , ответникът редовно призован не твърди под никаква форма и не доказва да е възстановил тези суми на ищеца- поръчителя по двата договора и съответно солидарен длъжник по двете изпълнителни 4 дела – за които има убедителни данни ,че са приключили поради плащане от страна на поръчителя .

Договорът за поръчителство е облигационна връзка между поръчител и кредитор, по силата на който поръчителят се задължава да обезпечи кредитора, като изпълни обезпеченото задължение вместо длъжника, ако последният не го изпълни /арг. От чл. 138 ал. 1 от ЗЗД / . Поръчителството като вид лично обезпечение има акцесорен характер, като представлява функция на друг главен дълг - този на главният длъжник към кредитора.

В случай, че поръчителят изпълни задължението на главния длъжник, той придобива вземане срещу длъжника - арг. От чл. 143 ал. 1 от ЗЗД .Това вземане е регресно и е проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. За да се ангажира отговорността на длъжника спрямо платилият поръчител е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки:

1. Валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчителство.

2. Поръчителят да е изпълнил едно свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да е действително и точно.

3. Необходимо е изпълнението на поръчителя да нарушава принципа за забрана на неоснователното обогатяване т.е необходимо е да се установи, че основанието за сключване на договор за поръчителство не е дарствено спрямо главния длъжник, тъй като в последният случай не възникват регресни права.