Решение № 4 от 13.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600319 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 42/07.07.2025г., постановена по НОХД № 649/25 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. К. М. К. била призната за виновна в извършено престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал.3 б. „б“ вр. ал.1 б. „в“ от НК, за което й били наложени наказания лишаване от свобода за срок от шест години, намалено с приложението на чл. 58 а ал. 1 от НК до размер от четири години при първоначален общ режим, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. С присъдата бил частично уважен предявеният от Т. П. Д. срещу подс. К. граждански иск за сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за причинени й с деянието неимуществени вреди, като за разликата до 150 000 лв. искът бил отхвърлен. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимата държавната такса за уважения граждански иск.

Делото във въззивния съд е образувано по жалби от частните обвинители А. А. Д., Х. Т. К. - лично и като законен представител на А. А. Д., П. Н. Д., П. Р. Д. и Т. П. Д., последната в качеството и на граждански ищец, чрез повереник адв. П. Н., както и от подс. К. чрез защитник - адв. Й. Д..

В жалбата на повереника присъдата се счита за постановена при съществени процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон, при явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на 1 присъдата с увеличаване на наложените наказания и в гражданскоосъдителната част с уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Постъпило е допълнение, в което повереникът развива тезата, че грубото нарушение, извършено от подсъдимата, е инициално и значително по-тежко от това на пострадалия, обръща внимание на формата на непредпазливост и на системното, ежедневно, извършване на същото нарушение при напускане на работа от подсъдимата. Счита, че основателно първоинстанционният съд не е наложил по-ниско наказание, което да отложи при условията на чл. 66 ал. 1 от НК, но поддържа, че съответно на извършеното и на целите на превенцията би било наказание в средния размер на предвиденото, намалено с една трета, и иска налагането на наказание за изтърпяване лишаване от свобода за срок от осем години, като бъде увеличен и размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС. По отношение на гражданския иск се иска увеличаването му до предявения размер от 150 000лв. В хода на пренията пред въззивната инстанция повереникът сочи, че съдът, макар и да не е приложил чл. 55 от НК, неправилно е отчел многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото са налице обстоятелства в подкрепа на искането за увеличаване размера на наказанието. Счита, че предходните наказания свързани с нарушения на разпоредбите, свързани със скоростта, характеризират подсъдимата като системен нарушител, обуславящо повисоката степен на обществена опасност на подсъдимата като водач. Според повереника, не са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл.66 от НК, както се претендира в жалбата на подсъдимата. Преценява ролята на пострадалия водач на мотоциклета като незначима, тъй като ако подсъдимата не беше извършила тези нарушения, основно по чл.25, ал.1 от ЗДвП, за които й е повдигнато обвинение и си е признала, транспортното престъпление не би настъпило и не би било с такива тежки последици. Поддържа искането за увеличаване на наказанието лишаване от свобода към средния размер и на гражданския иск - до предявения размер.

Защитникът на подс. К. счита, че неоснователно съдът не е възприел становището, че наказанието следва да бъде определено по чл. 58 а ал. 4 вр. чл. 55 от НК, като по-благоприятна за дееца разпоредба, при наличните многобройни смекчаващи обстоятелства. Подчертава, че по делото са налице и две изключително смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, които не са отчетени в обвинителния акт и мотивите към присъдата – нарушенията на скоростта и на забраната за возене на 10 годишното дете на мотоциклета, които ако не са били допуснати от пострадалия, произшествието не би било с такъв резултат. Намира, че предходните нарушения на правилата за движение, които са регистрирани и санкционирани подсъдимата и пострадалия са един и същ брой. Иска се изменение на присъдата в този смисъл, намаляване на наказанието и прилагане на условно осъждане. Защитникът твърди, че по негови данни в затвора няма жени, осъдени за ПТП без да е налице употреба на алкохол и наркотици, и изразява съмнение, че ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би допринесло за поправянето на 2 подсъдимата. Като наказание, постигащо превъзпитанието на подсъдимата, защитникът определя лишаването от право да се управлява МПС. По отношение на гражданския иск се излага становище, че следва да бъдат съобразени правилата на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на застраховането, в ДВ от 2018 г., който определя лимит на обезщетението до 5000лв. на лицата от кръга, в който попада и гражданската ищца, и по смисъла на закона тя няма право да предявява иск в по-голям размер. Едновременно се подчертава, че такова обезщетение би имало само, когато са установени изключителни отношения между правоимащото по принцип лице, и пострадалите, каквито не са в случая, т.к. самият първоинстанционен съд в мотивите си говори за обичайните отношения между брат и сестра. Обръща внимание, че има право на хонорар по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, определен съответно на неуважената част на иска, за който не е претендирал. По отношение на разноските от частния обвинител и гражданския ищец, присъдени на подсъдимата, обосновава искането да не й се възлагат, тъй като не е уточнено каква част от тези разноски са за представителство като повереник във всяко от двете качества, а гражданският иск не е уважен изцяло и може да бъде отхвърлен.

Частният обвинител Хр. К. заявява, че ако подсъдимата получи присъда, ще се превъзпита цялото общество, защото година след случая е станало същото ПТП и по същия начин е отнет животът на 25 годишно младо момче, тъй като хората, които нарушават по този начин закона знаят, че няма да последва нищо. Счита, че подсъдимата изобщо не осъзнава какво е свършила, настоява за ефективно наказание, защото не може убиването по пътищата да продължава в тази територия наречена България. Високата степен на обществена опасност е затова, защото всички правят това, защото виждат, че нищо не се случва. Техническата експертиза категорично доказва, че без нарушението пострадалият щеше да е жив. Частният обвинител твърди, че тя и детето й ще се мъчат докато са живи на този свят, защото подсъдимата е решила, че може да ги съсипе.

Частният обвинител и граждански ищец Т. Д. счита, че превъзпитаването на подсъдимата ще се случи в мястото за излежаване на присъдата, където работят специалисти. Посочва, че е възможно да няма осъдена жена за такова престъпление, но какво значи това, когато има убийство, трябва да се вземат смекчаващи вината обстоятелства, че подсъдимата е млада, и да бъде оставена, въпреки, че е общественоопасно.

Заявява, че брат й е починал 9 дни преди да навърши 48 години, като през всички години двамата са били като близнаци, гледали се двамата. Тя се грижела за него откакто се е родил, връзката им продължила много силно.

Пострадалият се грижел и за неговото семейство, и за семейството на сестра си, и за децата им.

В хода на пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, няма нарушение на материалния и процесуалния закон, а 3 определеното наказание е справедливо. Намира, че в случая не са налице условия за прилагане на чл.55 от НК, т.к. не са налице нито многобройни, нито изключителност на смекчаващо вината обстоятелство, като няма основания за прилагане института на условното осъждане, но и за увеличаване размера на наложеното наказание.

В личната си защита подс. К. се присъединява към становището на защитника си, посочва, че свидетелството й за управление на МПС не е отнемано след ПТП. В последната си дума заявява, че съжалява много, осъзнава грешката си и определено вече е друг човек, поднася съболезнования на близките на починалия.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед възраженията на страните и доказателствата по делото, счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимата по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК.

Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си, и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, доколкото не установи процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, извърши проверка по възприетите от първоинстанционния съд основни факти и обстоятелства, посочени и в обстоятелствената част на обвинителния акт, и прие за установени следните значими фактически положения:

На 24.06.2024г. подс. К. паркирала личния си автомобил „Фолксваген Поло" с рег. № В 60 41 ТЕ на паркинга на зоо-борса, намираща се в гр. Варна на бул. „Осми Приморски Полк" в близост до №156. След като приключила работа около 19.05 часа, тя потеглила с автомобила си в посока към кв.

Виница, с намерението, след като излезе на бул. „Осми Приморски Полк" да направи обратен завой. В тази си част булевардът бил от три ленти за движение, като първите две в посока кв. Виница били разделени с единична прекъсната линия, а втората и третата лента, която била в посока центъра, били разделени с единична непрекъсната линия. К. навлязла с автомобила си в крайната дясна лента по посока на движение към кв. Виница, след което предприела извършване на обратен завой, като първоначално започнала навлизане в лявата лента за движение.

4

В същият момент в посока към кв. Виница в лявата част на дясната лента със скорост около 77,80 км/ч се движел мотоциклет „Хонда ЦБР 900" с рег.

№В 34 11 К, управляван от А. Петров Д.. Зад него на задната седалка бил синът му А. А. Д.. Водачът на мотоциклета и пътникът били с поставени на главите си предпазни каски.

В момента, в който подс. К. започнала маневрата за обратен завой, водачът на мотоциклета А. Д. предприел действия за спиране на мотоциклета.

Вследствие на задействаната спирачна система задното колело на мотоциклета блокирало, той изгубил страничната си устойчивост и се наклонил на лявата си страна, след което паднал на пътната настилка.

Мотоциклетът се плъзнал върху пътната настилка по първоначалната посока на движение. Водачът и пътникът на мотоциклета се плъзнали напред и на ляво спрямо първоначалната посока на движение на мотоциклета. Телата на А. Д. и А. Д. се ударили в страничната лява част на лекия автомобил „Фолксваген Поло", управляван от К., след което се отклонили назад и надясно и се установили в покой върху пътната настилка едно върху друго.

След удара лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и се установил в покой напречно на оста на пътя с предната си част насочена надясно. Непосредствено след удара, подсъдимата изместила автомобила назад, като освободила платното за движение.

Вследствие на удара и нанесените телесни увреждания водачът на мотоциклета А. Д. починал. Съгласно заключението на СМЕ №95/2024г. /т.1, л. 119-125/, причината за смъртта на А. Д. е комбинирана гръдна и коремна травма с тежка контузия на белите дробове, разкъсване на педикардната торбичка, разкъсване на черен дроб, прекъсване на гръбначен мозък на ниво 7- ми шиен и 1 -ви гръден прешлен, задноперитонеален хематом, счупване на леви и десни ребра с разместване, масивни кръвонасядания по меките тъкани, кръвоизлива анемия. Установените при аутопсията травматични увреждания са в резултат на удари с или върху тъпи твърди предмети, получени от съприкосновение на тялото в неравна повърхност, удари в детайли на МПС.