Решение № 151 от 18.11.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000331 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез адв.Г., срещу решение №41/23.02.2021г., постановено по т.д.№904/2020г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на ЕЛ. Т. Р. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди болки и страдания вследствие на смъртта на дъщеря й Н. Т. Г., причинена виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG*** водач на МПС( л.а. АУДИ 04 с рег. №В 7134 ВТ), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.02.2019 год. на пътя Варна – Добрич, ведно с обезщетение за забава считано от 08.07.2020г до окончателно плащане на обезщетението. В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От същите не се установяват претърпени от ищцата вреди в размера на присъденото обезщетение. Последният е завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и практиката по дела с идентичен предмет, поради което се претендира намаляването му. Неправилно е решението и в 1 частта, с която е приет липса на принос от страна на пострадалото лице за вредоносния резултат. По делото е установен факта, че същото е било без поставен предпазен колан, поради което тялото е отхвръкнало и се е ударило с по-голяма сила във вътрешните части на автомобила. Намалената ефективност на коланите при странични удари не е приравнена на пълна липса на такава, поради което при поставянето му, пострадалата не би получила толкова тежки увреждания и нямаше да почине. Неправилно е определено и присъждането на мораторна лихва, както и началната дата на забавата. Същата, в случай че претенцията се приеме за основателна, следва да се присъди от датата, на която изтича срока за произнасяне на застрахователя. По същество се претендира отмяна на обжалваното решение в частите, с които е уважен предявения иск и е присъдена мораторната лихва, ведно с разноските и вместо него бъде постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЕЛ. Т. Р. с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорените му части е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От последните се установява наличието на определените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове. Размерът на присъденото обезщетение не е прекомерен, напротив същият е съобразен с конкретиката на самия случай и претърпените от ищцата вреди вследствие на загубата на нейната дъщеря. Предявените претенции са в рамките на лимитите за отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“.

Неоснователно е и възражението за наличие на принос от пострадалото лице, с оглед събраните по делото доказателства. Въз основа на същите съдът правилно е преценил, че тя не е имала шанс да се спаси. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорените му части.

В срока за отговор е постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от ЕЛ. Т. Р., чрез адв.С., срещу решение №41/23.02.2021г. , постановено по т.д.№904/2020г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от същата иск срещу ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на смъртта на дъщеря й Н. Т. Г., причинена виновно от застрахован по риска “гражданска отговорност” с полица №BG*** водач на МПС( л.а.

2

АУДИ 04 с рег. №В 7134 ВТ), признат за виновен извършител на престъпление при пътнотранспортно произшествие настъпило на 06.02.2019 год. на пътя Варна – Добрич, за разликата над 150 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика до окончателното й изплащане, както и за разноските. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По делото са установени всички предпоставки за уважаването им, а от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата е претърпяла силни болки и страдания, силен емоционален стрес от внезапната загуба на своята дъщеря. Нейната загуба е огромна и тя никога няма да може да продължи своя живот без да скърби за нея. В тази връзка неимуществените вреди никога няма да могат да бъдат преодолени, тъй като помежду им е била налице силна и емоционална връзка.

Исковите претенции са предявени в рамките на лимита на отговорност за застрахователите по застраховката „ГО“. По същество се претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на претенциите в пълен размер.

Въззиваемата страна ЗД “БУЛ ИНС“ АД, гр.София, редовно призована, не е депозирала писмен отговор по насрещната жалба.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищцата ЕЛ. Т. Р. излага, че на 06.02.2019 година, в района на „Баир баши“, общ.Аксаково, обл.Варна, при управлението на л.а.

„Ауди А4“ с рег. No В7134ВТ водачът Г. Б. Р. причинил смъртта на дъщеря и Н. Т. Г..

С присъда по НОХД No-971/2019 година на Варненски окръжен съд е признат подсъдимият Г. Б. Р. за виновен за това, че е нарушил правилата на движение по пътищата – Чл.20, ал.2 ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Т. Г., с което е осъществил състава на чл. 343 ал.1 б „в“ вр. с чл.54 НК.

Присъдата е влязла в законна сила. Към момента на произшествието има валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода застрахован за периода 17/05/2018-16/05/2019г по полица No BG***. Ищцата е майка на починалата, като неочакваната смърт е огромен психологически шок, като между тях е имало взаимна привързаност и обич и изградена много здрава емоционална връзка, а 3 загубата внезапна и изключително тежка. Като дъщеря тя се е явявала изключителна опора за своята майка. След като е изгубила дъщеря си ищцата се затворила в себе си, болката била толкова силна и непреодолима, че се наложило да използва успокоителни медикаменти, спряла да се храни, не можела да спи, сънувала кошмари, при новини за катастрофи се разстройвала и започвала да плаче. С оглед спазване процедурата по чл.380 КЗ е предявила писмена застрахователна претенция на 12.03.2019 година. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, на осн. чл.432 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26944,44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 12.03.2019 година – датата на писмената претенция пред застрахователя до датата на предявяване на исковата молба, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но твърди, че водачът не е реализирал виновно и противоправно ПТП, като оспорва механизма на причиняване на произшествието. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е била без поставен предпазен колан, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си.

Оспорва исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен и е в противоречие с принципа на справедливост. Оспорва твърденията за изживяната мъка и страдания на опечалената майка с посочената продължителност и интензитет, тъй като формалната родствена връзка не е самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение. Позовава се на забава на самия кредитор, тъй като не били представени банкова сметка и документи за установяване на събитието и вината. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява, че е налице застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка 4

„Гражданска отговорност” със ЗД “БУЛ ИНС“ АД.

От приложената присъда по НОХД No-971/2019 година Варненски окръжен съд се установява, че подсъдимият Г. Б. Р. е признат за виновен за това, че е нарушил правилата на движение по пътищата – Чл.20, ал.2 ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Т. Г., с което е осъществил състава на чл. 343 ал.1 б „в“ вр. с чл.54 НК. Описаният механизъм на ПТП се изразява в управление на автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, тъй като валял лек дъжд, пътната настилка била хлъзгава, а пoдсъдимият предприел изпреварване на друг лек автомобил и навлязъл в завой със скорост от около 90 км/час, поради което започнал да се завърта около своята вертикална ос, в посока на часовниковата стрелка, като при това завъртане лявата част на автомобила навлязла в лентата за движение, където се е движил т.автомобил, като следствие на последвалия удар между двете МПС-та, автомобилът на подсъдимия се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и преустановил своето движение. При този удар купето в задната част се деформирало в такава степен, че ламарините притиснали седящата на задната седалка Н. Г. и тя получила травми, несъвместими с живота.

От заключението по назначената комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че при смъртта си Н. Г. е била на задната седалка, като е била без поставен предпазен колан, като смъртта на пътничката на задна седалка в автомобила е настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (гърди, корем, ребра разкъсвания и контузии на бял и черен дроб, слезка и масивен излив на кръв в двете плеврални кухини и в коремната кухина) поради двустранен натиск в областта на гръдния кош и корема при деформация на купето след удара в задната част на МПС, като заключението е, че тези травми биха могли да се получат и ако е била с поставен предпазен колан.

От показанията на свидетелката Й. Х., които се преценяват като обективно дадени и се кредитират при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът приема за установено следното: при новината за смъртта ищцата получила шок, припаднала, поведението й било неадекватно, нанасяла си удари и разкъсала дрехите си, отказвала да говори. След погребението се

5 разстройвала често при спомен за починалата или при разговори с другите си деца, неадекватното й поведение породило притеснения на близките й за психическото й здраве. Починалата е била най-малката и дъщеря, а другите и деца били в чужбина. С починалата дъщеря били много близки, даже говорили по телефона няколко часа преди събитието.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.432 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.432 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”. Представени са и доказателства за спазване на процедурата, предвидена в чл.380 КЗ.

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.