Решение № 5023 от 05.06.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 45/2026
- Вид
- Решение № 5023
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Златина Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3, изр. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 - 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 44, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл. 81 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5023
Бургас, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - VIII-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА административно дело № 20267040700045 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], против решение № № 1054 - 02 - 54#1 от 12.12.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени решението на директора на ТП НОИ Бургас. Твърди, че неправилно не е зачетен стажа за периода 03.10.1980 г. - 25.09.1981 г. по удостоверение № 2039/24.03.1995 г. на Централен военен архив /ЦВА/, Велико Търново, когато е бил в Старшинско средно военноморско училище „Антон Иванов“, Варна. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Ангажира доказателства.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
На 29.09.2025 г. жалбоподателят С. К. подал заявление, вх. № 2113 - 02 - 2919, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /л. 54 - 56 от делото/.
Въз основа на представените от жалбоподателя документи, относно продължителността и категорията на придобития осигурителен стаж, на К. са зачетени 33 години, 05 месеца и 13 дни от трета категория.
На 14.11.2025 г., с разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5, ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, е отказал на жалбоподателя отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.1 - 3 КСО. Приел е, че на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, тъй като не отговаря на условието за 39 години и 8 месеца, и по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като не е навършил 67 години/л. 13 и 14 от делото/.
Разпореждането е оспорено по административен ред, съгласно нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО, пред директора на ТП НОИ Бургас, който е овластен от закона да разреши въпроса по същество или отмени разпореждането и върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането /арг. чл. 117, ал. 3, изр. 2 КСО/. В конкретния случай, същият се е произнесъл с решение № 1054 - 02 - 54#1 от 12.12.2025 г., с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас /л. 7 и 8 от делото/.
Решение № 1054 - 02 - 54#1 от 12.12.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тази установеност се налагат следните правни изводи:
На първо място, решение № 1054 - 02 - 54#1 от 12.12.2025 г. е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 117, ал. 3 КСО, и заповед № 38981/02.12.2025 г. на подуправителя на НОИ /л. 10 от делото/.
На второ място, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически, и правни основания.
На трето място обаче решението е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:
Директорът на ТП НОИ Бургас е приел, че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно и го е оставил в сила.
Право да придобият пенсия за осигурителен стаж и възраст, през 2025 г. по чл. 68, ал.1 и 2 КСО имат мъжете при навършване на възраст от 64 години и 08 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 08 месеца.
В случай, че нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, през 2025 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 67 години и най - малко 15 години действителен осигурителен стаж /чл. 68, ал. 3 КСО/.
Към датата на подаване на заявлението - 29.09.2025 г. К. е на възраст 64 години, 09 месеца и 16 дни месеца, а от представените от него и служебно изискани от адм. орган документи му е зачетен осигурителен стаж - 33 години, 05 месеца и 13 дни, т.е. същият не е отговарял на изискванията по чл. 68, ал.1, 2 и 3 КСО за 2025 г.
Жалбоподателят оспорва неправилно зачетен осигурителен стаж за периода 03.09.1979 г. - 25.09.1981 г. по удостоверение № 2039/24.03.1995 г. на Централен военен архив /ЦВА/, Велико Търново, когато е учил в Старшинско средно военноморско училище „Антон Иванов“, Варна, приложено към заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Спорът относно неправилно зачетения стаж се свежда до това в какъв род войски е изслужената от жалбоподателят наборна военна служба.
Съгласно чл. 21 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /ЗВВСНРБ, отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./ на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски.
Според регламента чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм., ДВ, бр. 21/17.03.200 г., в сила от 01.01.2000 г./ за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
Нормата на чл. 44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/обн. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./ също сочи, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Административният орган е отразил, че съгласно удостоверение № 18 от 03.10.1988 г. жалбоподателят е отбил наборната си военна служба преди постъпване в сержантското училище в периода 02.10.2978 г. - 31.08.1979 г. или 00 години, 10 месеца и 29 дни. Пенсионният орган е зачел времето на обучение в сержантското училище от 03.09.1979 г. до 03.10.1980 г., вкл. или 01 година, 01 месец и 01 ден, като на С. К. са признати 2 години наборна военна служба от 02.10.2078 г. до 31.08.1979 г. и от 03.09.1979 г. до 03.10.1980 г., вкл., съобразно ЗВВСНРБ. Приел е, че времето след 03.10.1981 г. до 25.09.1981 г., когато К. е завършил сержантското училище няма основание да бъде зачетено за осигурителен стаж, тъй като е над размер на наборната служба.
В хода на съдебното производство е представена справка, рег. № 2258/07.04.2026 г. от Военноморските сили на РБ, Варна, от която е видно, че за периода 02.10.1978 г. - 02.09.1979 г. С. К. К. е отбивал срочната си наборна военна служба като „матрос“ в поделение 18360 - Бургас от плавателния състав на Военноморските сили. Съгласно чл. 24 ЗВВСНРБ, отм./ред. ДВ, бр. 58/59 г./ и т. 2а от заповед № ОХ - 468/16.12.1996 г. на министъра на отбраната, законоопределеният срок на наборната военна служба във военноморско плавателно поделение е 36 месеца /3 години/. В периода 03.09.1979 г. - 29.08.1981 г. К. е продължил военната си служба като „школник“ в Старшинско средно военноморско училище „Антон Иванов“ от състава на Военноморските сили за подготовка на свръхсрочнослужещи старшини.
Според чл. 81 ППЗП, изм. с § 42 Постановление № 218 на Министерски съвет от 29.08.1996 г. и т. 1 от заповед № ОХ - 468/ 16.12.1996 г. на министъра на отбраната, кадрови военнослужещи, завършили военни училища до 28.02.1996 г. като курсанти и школници след навършване на пълнолетие, прослуженото от тях време до срока на наборната военна служба/редовно военна служба/ в училищата се зачита за трудов стаж от трета категория/л. 96 от делото/.
Следователно доколкото срокът на редовната военна служба във Военноморските сили е бил три години, в които е служил жалбоподателя, неправилно административният орган е определил размера на действителния му осигурителен стаж, като е зачел за действителен осигурителен стаж от ІІІ категория период от две години на редовна военна служба, без да укаже на жалбоподателя и да изиска доказателства в тази насока.
Ето защо в противоречие с нормата на чл. 81 ППЗП/отм./, в сила към 31.12.1999 г./ и чл. 44, ал. 1 НПОС/в сила от 01.01.2000 г./, пенсионният орган необосновано е зачел като осигурителен стаж при пенсиониране само срокът на редовната военна служба от времето на обучението на жалбоподателя, а не и целия срок на това обучение във военноморското училище.
По изложените съображения, административният орган е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, както и оставеното с него в сила разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/ , ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, на С. К. е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.
При това положение преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявлението на С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], вх. № 2113 - 02 - 2919 от 29.09.2025 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно мотивите на настоящото решение, като зачете за трудов стаж и периода 03.10.1980 г. до 25.09.1981 г., в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.
Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя в настоящото производство. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на извършените процесуални действия, и следва да се присъди в цялост.
При този резултат на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 405.11 евро /четиристотин и пет евро и единадесет евроцента/, представляващи 5.11 евро/пет евро и единадесет евроцента/ дължима и платена за производството държавна такса и 400.00/четиристотин/ евро адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1054 - 02 - 54#1 от 12.12.2025 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас.
ОТМЕНЯ разпореждане № 2113 - 02 - 2919#5 от 14.11.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, с което основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, на С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване“, ТП НОИ Бургас, за ново произнасяне по заявлението на С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], вх. № 2113 - 02 - 2919 от 29.09.2025 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като съобрази указанията в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт /НОИ/ да плати на С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], разноски в размер на 405.11евро /четиристотин и пет евро и единадесет евроцента/.
Разпечатката съдържа 49 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da02a312-1733-4ea7-82c1-2d42cc3bdd6b