Решение № 132 от 26.09.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Частно наказателно дело 288/2023
- Вид
- Решение № 132
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 281, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2, т. 1-5 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2, т. 1-5 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2, т. 1-5 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2, т. 1-5 · Наказателен кодекс
- чл. 281, ал. 2, т. 1-5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 132 гр. К., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Частно наказателно дело № 20235100200288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Производството е образувано по постъпило попълнено и подписано удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, съгласно образеца по приложението към същото - на гръцки език, ведно с превод на български език, както и съдебните решения, въз основа на които е издадено удостоверението – на гръцки език, за признаване на присъда, постановена в Република Гърция по отношение на българския гражданин Е. С. А., роден на **,**,**** г., осъден на наказание 20 години „лишаване от свобода“.
Лицето, което е осъдено на наказание „лишаване от свобода“ от гръцки съдебен орган – Е. С. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. К., жк. „В.“ № 3, вх. А, ет.*,**,* /като трите имена, постоянния адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на населението – 1
НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /, не се явява в съдебно заседание - не е намерено на регистрираният му постоянен и настоящ такъв, като по данни от удостоверението и от получения допълнителен отговор осъденото лице се намира в издаващата държава, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и ще бъде осъществен трансфера му в изпълняващата държава.
Назначеният му на основание § 4 от ДР на ЗПИИСАННЛСМВЛС, във вр. с 94, ал. 1, т. 8 от НПК защитник – адв. М. А. от АК – К., в съдебно заседание изразява становище, че са налице условията за признаване на присъдата на гръцкия съд, с която на Е. С. А. е наложено наказание „лишаване от свобода“.
Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице предпоставките за признаване на присъдата на гръцкия съдебен орган, с която българския гражданин Е. С. А. е осъден на наказание „лишаване от свобода“, както и че следва същата да се изпрати за изпълнение на Окръжна прокуратура - К..
Съдът, като прецени постъпилите документи и обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, постъпило в ОС – К., се установява, че с Решение № 353/2021 г., постановено на 19.10.2021 г. от Тричленен апелативен съд тежки престъпления Тракия – 2 – а степен, влязло в сила на 12.05.2022 г., Е. С. А. , роден на **,**,**** г. , с ЕГН **********, е осъден за извършено от него престъпление по чл. 1, 5, пар. 1, 12, 14, 18, 26, пар. 1а, 84, пар. 2а“, 94, параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Гърция и по чл. 30, пар. 1б-а от Закон № 4251/2014 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 (двадесет) години. В Удостоверението е посочено, че съдебното решение се отнася за „едно деяние извършено по множество“ и съдържа обобщено представяне на фактите и описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, включително време и място на извършване и „естеството“ на участие на осъденото лице.
Деянието е описано по следния начин: „ На 22.11.2018 г. в неустановено място в гранична зона в близост до гръцко – турската граница, действайки 2 като водач на автомобил – камион с регистрационен номер ** **** ** (български номера) марка MERCEDES, тип 815 ATEGO, собственост на дружеството с наименование „Т. х.“ ООД ( Trakiyski hilyab), подбрал с цел да ги препрати на територията на страната неизвестен брой граждани на трети страни, от които били открити и задържани 64 (шестдесет и четири) чужденци, граждани на Сирия, Ирак, Палестина, Сомалия и Турция, които нямали право да влизат на гръцка територия без законните формалности, тъй като те са влезли в страната във вечерните часове на предходния ден през река Еврос, и в това си действие е действал от спекула, тъй като е приел горепосочените лица, за да ги транспортира на територията на страната срещу възнаграждение от неустановена парична сума, което е част от сумата от 2 000 евро, които всеки един от транспортираните лица е платил от участниците в трафика в Гърция“.
Като вид и правна квалификация на деянието и приложимите нормативни разпоредби, въз основа на които е постановено съдебното решение, в Удостоверението е посочено: Приемане на граждани от трети страни, които са без право на влизане в страната, с цел да ги транспортира във вътрешността на страната, от спекулация и по множество. Така описаното престъпление е наказуемо съгласно разпоредбите на чл. 1, 5, пар. 1, 12, 14, 18, 26, пар. 1а, 84, пар. 2а“, 94, параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Гърция и по чл. 30, пар. 1б-а от Закон № 4251/2014 г..
Отбелязано е също в Удостоверението, че деянието съставлява престъпление, за което в издаващата държава се предвижда наказание не по малко от три години лишаване от свобода – „оказване на помощ за незаконно влизане и престой“.
Посочено е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, на който е постановено съдебното решение.
В Удостоверението е посочено, че Е. С. А. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 20 години х 365 дни = 7300 дни. Отразено е, че е изтърпян срок от 4 години, 5 месеца и 6 дни = 1616 дни, изчислено до 28.04.2023 г. На следващо място е отбелязано, че следва да бъдат приспаднати от общата продължителност на наказанието, по причини различни от изтърпяване на наказанието, срок в размер на 2 години и 15 дни = 745 дни (изпълнение с ползотворно изчисление), изчислени към 28.04.2023 г. Отбелязано е също, че 3 лицето е задържано и наказанието, наложено съгласно правото на издаващата държава, ще бъде изтърпяно изцяло към 22.11.2038 г.
Видно от получения отговор от Апелативна прокуратура на Тракия, Република Гърция, осъденото лице се намира в издаващата държава, както е отбелязано и в Удостоверението. Посочва се също така, че осъденото лице е поискало изпращане на съдебното решение и удостоверението.
С оглед данните, съдържащи се в удостоверението и приложените към него доказателства, както и отговор получен от Апелативна прокуратура на Тракия, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода“ на българския гражданин Е. С. А. в Република България.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентен да разгледа настоящото дело е Окръжен съд - К., с оглед обстоятелството, че Е. С. А. е български гражданин, с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. К., жк.
„В.“ № 3, вх. А, ет. *,**,*, видно от приложената справка от НБД „Население“.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на наказание „лишаване от свобода“ на Е. С. А. е постановено от съдебен орган на държава – членка на ЕС за извършено наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава – Република Гърция.
Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от съдебния акт, постановен от Тричленен апелативния съд тежки престъпления Тракия, 2 – а степен, а именно № 353/2021 г.
Анализирайки престъплението, извършено от осъденото лице, по повод на което се е развило производството по налагане на наказание „лишаване от свобода“, съдът констатира, че същото представлява престъпление и по българското законодателство, а именно такова по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/ на Република България. Съгласно основния законов текст - чл. 281, ал. 1 от НК, съставомерно е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Квалифицираните, по-тежко наказуеми случаи са регламентирани в нормата на чл. 281, ал. 2, т. 1-5 от НК, като т. 1 4 включва използването на моторно превозно средство при извършване на деянието, а т. 5, когато е извършено по отношение на повече от едно лице. От изложеното следва да се направи извода, че описаното в разглежданите Удостоверение и съдебно решение престъпно деяние, извършено от осъдения Е. С. А., осъществява всички обективни и субективни признаци, визирани в разпоредбата на чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК. На следващо място, следва да се прецени съгласно чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, налага ли се приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като решаването му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по признаване на съдебния акт и каквато в случая бе вече направена. За престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от Наказателният кодекс на Република България към момента на извършване на деянието и влизане на присъдата в сила се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от свобода за срок от 20 (двадесет) години, което е потежко от максималното, което може да бъде наложено за престъплението съгласно българското законодателство, а именно 6 (шест) години лишаване от свобода. С оглед изложеното, следва на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното в издаващата държава наказание да бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 281, ал. 2 от НК на РБ максимален размер, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде приспадната изтърпяваната в Затвор в Република Гърция част от наказанието в размер на 4 години, 5 месеца и 6 дни или 1616 дни, изчислени към 28.04.2023 г. Периодът от 2 години и 15 дни или 745 дни, посочен в Удостоверението като период, който следва да бъде приспаднат, не следва да бъде приспадан, тъй като в получения допълнителен отговор от компетентния орган на Република Гърция този период е отразен в графа „Остатък от присъдата“, т.е. не подлежи на приспадане, а на действително изтърпяване.
Изложеното води до извода, че всички формални условия за признаване и изпълнение на постановеното в Република Гърция решение са налице.
5
Съдът съобрази също, че не са налице посочените в чл. 15 и чл. 16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Видно от представените по делото писмени доказателства – справка за съдимост, издадена от Районен съд – К. и справки от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, Регистъра на лица с неприключили наказателни производства в Прокуратурата на Република България и Централизираната информационна система на следствените служби, Е. С. А. не е осъждан (реабилитиран) и срещу него не протичат и няма неприключили наказателни производства в Република България.
Ето защо, съдът намира, че следва да бъде признато и да бъде постановено изпълнението на Решение № 353/2021 постановено на 19.10.2021 г. на Тричленен апелативен съд, Тежки престъпления Тракия, 2 – а степен, влязло в сила на 12.05.2022 г., с което на Е. С. А. , роден на **,**,**** г., с ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл. 1, 5, пар. 1, 12, 14, 18, 26, пар. 1а, 84, пар. 2а“, 94, параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Гърция и по чл. 30, пар. 1б-а от Закон № 4251/2014 г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години, като престъплението се квалифицира по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България. На основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се намали размера на наложеното в Република Гърция наказание на „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, предвид това, че наложеното наказание е повече от пет години. Следва също на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години да се приспадне изтърпяната част от наказанието и временното му задържане, в размер на 4 години, 5 месеца и 6 дни или 1616 дни, изчислени към 28.04.2023 г.