Определение № 51630 от 18.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23025/2025
- Вид
- Определение № 51630
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51630 гр. С., 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110123025 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 6, ет. 1, ап.
1, срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., за осъждане на ответника да заплати на ищeц а сумата от 2 460 лева, изразяваща се в левовата равностойност на 1000 специални права на тираж, представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB479 от 31.08.2024 г (С.-М.), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени следните документи за приемането им като писмени доказателства по делото: бордна карта на чужд език, квитанция за багаж на чужд език, Протокол за липса на багаж, заедно с превод му на български език, възпроизведена на хартиен носител кореспонденция по електорнната поща, възпроизведена на хартиен носител кореспонденция посредством формуляр за подаване на жалба, възпроизведено на хартиен носител извлечение от сайт за онлайн търговия, 8 бр. фактури на български език, 3 бр. фактури на чужд език, месечно извлечение за тарнзакции с кредитна карта, платежно нареждане, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Направено е искане за допускане разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв.
С отговора са представени: справка от ТР, пълномощно.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора документи като относими към предмета на спора, без представените от ищеца бордна, квитанция за багаж и 3 бр. фактури на чужд език, находящи се на стр. 17 и стр. 22-23 от делото, тъй като същите не са предствени с придружен превод на български език, за което следва да бъде дадена възможност на ищеца да ги представи в превод на български език.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел, при 1 режим на доведане.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд , ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026г. от 14.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск от Г. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.Ц.“ № 6, ет. 1, ап.
1, срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК: 000633828, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Б.“ № 1, Аерогара С., за осъждане на ответника да заплати на ищeц а сумата от 2 460 лева, изразяваща се в левовата равностойност на 1000 специални права на тираж, представляваща обезщетение за загубен багаж при изпълнение на полет FB479 от 31.08.2024 г (С.-М.), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответното дружество договор за превоз на пътник по маршрут гр. С.– гр. М., И., за полет FB479. Ищцата пътувала с един куфар, с тегло 20 кг., който предала за превозване в багажното отделение на самолета срещу квитанция, за което й била издадена бордна карта с квитанция за багаж. При пристигането на летището в гр. М. ищцата установила, че куфарът й липсва и предявила рекламация пред служба „Изгубен багаж“ на Летище М., за което бил съставен протокол. На 05.09.2024 г. ищцата подала жалба чрез сайта на ответното дружество и била уведомена, че документите й ще бъдат обработени в срок от 02 месеца. На 02.10.2024 г. уведомила дружеството, че предвид изтичане на 21 дни от полета и липсата на каквато и да е информация, счита багажа за загубен, поради което предявява претенцията си пред тях за заплащане на обезщетение в размер на 1000 специални права на тираж или 2 370 лева и банкова сметка, по която да й бъде преведена сумата. На 08.10.2024 г. от ответното дружество поискало от ищцата номер на полета и за багажа, както и банкова сметка, която информация ищцата представила на 10.10.2024 г., но до момента на подаване на исковата молба в съда нямало отговор от авиокомпанията и не е извършено плащане на обезщетение. Ищцата поддържа, че загубата на багаж я обезпокоило и разтревожило, тъй като в него е имала лекарства, медицински изделия, дрехи и козметика за период от 10 дни, на обща стойност 4 450,99 лева, като липсата им объркала плановете на нея и семейството й да посетят набелязаните туристически места и обекти. Във връзка с това направила допълнителни разходи в размер на 762,24 лева за набавяне на липсващите вещи. С оглед на това претендира обезщетение в размер на сумата от 2 460 лева, въпреки че била претърпяла вреди на по-висока стойност.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 22, § 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз предвижда лимит на отговорността на превозвача, което не прави автоматично дължимо обезщетението в този размер и пътникът следва да докаже действителния размер на претърпените вреди. Оспорва размера на претенцията и поддържа, че липсва заявяване на багажа, като такъв с обявена стойност. Поддържа, че поставянето на луксозни вещи и лекарства в багажа представлява отклонение в разумното поведение на пътника и не може да се използва като аргумент за увеличаване на обезщетението. Оспорва твърдяното претърпяване от ищцата на имуществени и неимуществени вреди. Оспорва автентичността на представената кореспонденция. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
2
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: ищецът претендира права от сключен между страните договор за въздушен превоз;
2 . ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявеният иск е чл. 22 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз за изгубен багаж;
3. Права и обстоятелства, които се признават: наличието на сключен между страните договор за въздушен превоз на пътник за полет FB479 от 31.08.2024 г (С.-М.) и че при осъществяване на полета багажът на ищеца е изгубен.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Горните обстоятелства;
5 . РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва: ищецът трябва да докаже съществуването на облигационно отношение с ответника по договор за въздушен превоз на пътник, вида и размера на багажа, който твърди, че е бил загубен при процесния полет, съдържанието на вещите в багажа му, тяхната стойност, в това число, че в багажа са се намирали предписани му и необходими за здравословното му състояние медикаменти, претърпените имуществени и неимуществени вреди; претърпените имуществени вреди и техния размер, както и всички останали положителни факти и обстоятелства, на които основава иска си и не са приети за безспорни между страните. В тежест на ответника е да докаже наличието на правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, включително собствените си възражения, от които черпи изгода за себе си, в това число наличието на обстоятелства, които освобождават превозвача от отговорност.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени доказателства, а именно: Протокол за липса на багаж, заедно с превод му на български език, възпроизведена на хартиен носител кореспонденция по електорнната поща, възпроизведена на хартиен носител кореспонденция посредством формуляр за подаване на жалба, възпроизведено на хартиен носител извлечение от сайт за онлайн търговия, 8 бр. фактури на български език, месечно извлечение за тарнзакции с кредитна карта, платежно нареждане, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, справка от ТР, пълномощно на отвтеника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно до първото по делото съдебно заседание да представи пълен и точен превод на български език на представените на чужд език бордна карта, квитанция за багаж и 3 бр. фактури на чужд език, находящи се на стр. 17 и стр. 22-23 от делото, като указва на ищеца, че в случай, че не ги предтсви, същите няма да бъдат приети, като доказателство по делото.
ДОПУСКА изслушването на един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба. УКАЗВА на ищеца да осигури присъствие на свидетеля за първото съдебно заседание, като това е крайният срок за събиране на тези доказателства.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
3
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4