Решение № 14649 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14649 гр. С., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110150623 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „....” ЕАД срещу В. Н. Д. и Г. Н. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата в размер на 2272,23 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

С., жк. ..., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 398,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.06.2022 г. до 05.04.2024 г., сумата в размер на 46,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 10,78 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за период от 16.05.2021 г. до 05.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23891/2024г. по описа на СРС, 182 състав, които суми се претендират разделно при квоти ¼ от ответника В. Н. Д. и ¾ от ответника Г. Н. Д..

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: С., жк. ..., аб. № ... за процесния период топлинна енергия. От своя страна купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.

Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Претендират разноски в производството.

1

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответниците оспорват предявените искове като поддържат, че по делото не се установява да са собственици, респективно ползватели на процесния топлоснабден имот за исковия период при посочените от ищеца квоти. Твърди се имотът да е необитаем, а от 07.2022г. били демонтирани отоплителните тела и щранг-лирите, за което сочат да са уведомявали надлежно топлинния счетоводител. Излагат, че за периода до м.04.2021 г. включително вземанията на ищеца са погасени по давност, в това число погасено е и акцесорното вземане за лихви. Наред с това поддържа неоснователност на претенциите за лихва, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за изпадането им в забава, респективно за получаването на покана, поради неприложимостта на чл. 32, ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца. Претендират разноски в производството.

Третото лице помагач на страната на ищеца „....“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификациячл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.

139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през 2 времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства - договор за продажба държавен недвижим имот от 21.04.1988 г., че ответникът Г. Н. Д. и неговата майка Л. Г.а Д.а са придобили собствеността върху ап. № 1, находящ се в гр. С., ...., като доколкото не е посочено, че същите купуват при различни квоти, но всеки от тях се легитимира като собственик на по ½ част от имота. Видно от приложените по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки и удостоверение за наследници на Л. Г.а Д.а (починала на 05.09.2005 г.) се установява, че нейни наследници по закон са синовете й ответниците Г. Н. Д. и В. Н. Д.. Следователно от горните документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът Г.

Н. Д. се явява собственик на ¾ ид. част от процесния недвижим имот ( ½ на собствено основание и ¼ като наследник на Л. Д.а), а ответникът В. Н. Д. е собственик на ¼ ид. част от същия имот като наследник на Л. Д.а.

Ето защо и съдът приема, че е установено, че ответниците са собственици на процесния имот при следните квоти в съсобствеността Г. Н. Д. - ¾ ид. ч., а ответникът В. Н. Д. ¼ ид. ч. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. между ответниците и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от тях право на собственост върху имота съобразно посочените по-горе квоти, поради което са и пасивно легитимирани да отговарят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия през исковия период. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответниците относно претендираното от ищеца вземания от всеки от тях при разделна отговорност в посочените в исковата молба квоти.

Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени доказателства - протокол от 07.10.2007 г. за проведено общо събрание на етажните собственици от адрес: ж.к. Люлин бл. 223 с приложен списък към същия, в който под № 1 фигурира имената на ответника Г. Н. Д., изравнителни сметки за исковия период, заявление вх. № 145/28.09.2022 г. от Г. Д., заявление вх. № 18.01.2023 г. от Г. Д. до ФДР, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и неоспореното заключение на изслушаното по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по отношение на тях да се прилагат специални условия, договорени между страните, 3 използвайки установения в закона механизъм.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „....“ ЕООД.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер, отчитан по ел.път в началото на всеки месец. Дяловото разпределение е осъществявано от „....“ ЕООД в съответствие с приложимата към процесния период нормативна уредба. През исковия период в имота на ответниците е имало 2 броя радиатори, на които са поставени ИРРО, лира и 2 бр. водомери за топла вода. За сезон 2022/2023г. отоплителните тела са били демонтирани. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма &. на база реален нулев отчет на разпределителите, но доколкото на лирата не е поставен ИРРО ТЕ за отопление имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл.т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1.