Решение № 14994 от 02.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14994 гр. С., 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110165373 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, чрез адвокат М. Г., срещу А. Г. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 403,47 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите по лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, причинени вследствие на ПТП от 11.11.2020 г. от ответника като водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС в гр. Х., при което ответникът отказал да се подложи на проверка за наркотични вещества или техни аналози.

Ищецът твърди, че на 11.11.2020 г. в гр. Х., на бул. „Б.“ пред болница „П.“ ответникът като водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, собственост на А.А.Т., е реализирал ПТП с лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К.. Сочи, че според представения Протокол за ПТП № 1705416 от 11.11.2020 г., съставен от органите на МВР, причина за ПТП е поведението на ответника, който поради шофиране с несъобразена скорост изгубил контрол над управлявания автомобил и блъснал паркираното вдясно МПС „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, при което на последното били нанесени щети: облицовка задна броня, врата на багажник, стоп ляв. Ищецът добавя, че за лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС към датата на ПТП e имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество под формата на застрахователна полица № BG/02/120003152710. Във връзка с инцидента при ищеца била образувана преписка /щета/ № 2010033973 въз основа уведомление за щета, подадено от собственика на увредения автомобил, по която ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 378,47 лв. Сочи, че от протокола за ПТП се установява, че ответникът се е отклонил от 1 проверка за наркотични вещества. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането. Твърди, че въпреки отправената до ответника регресна покана, вземането не било заплатено. Съобразно изложеното моли за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 403,47 лв., включваща 378,47 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г. до окончателното плащане на главницата. Претендира разноски.

Ответникът А. Г. П., чрез назначения си особен представител адвокат Ж. В., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва ответникът да е отказал да се подложи на тест за наркотични вещества. Счита, че ищецът може да претендира само разликата, заплатена над застрахователната сума по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва регресната покана да е била връчена на ответника, с оглед възможността да плати доброволно застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ.

Регресното вземане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу делинквента възниква само при наличие на изрично предвидените в разпоредбата на чл. 500 КЗ предпоставки, сред които са и тези на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В случая ищецът твърди наличие на основанието – отказ за подлагане на проверка за наркотични вещества от страна на виновния водач.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс за застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, 2 респективно отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управлението на застрахованото МПС. Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.

Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е решение № 20 от 02.04.2021 г. по т. д. № 2695/2019 г. по описа на ВКС, II т. о.).

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1/ наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което е бил задължен да покрива отговорността на собственика/водача на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС;

2/ настъпването на застрахователно събитие (пътнотранспортното произшествие и неговия механизъм) в срока на застрахователното покритие по полицата; 3/ че произшествието е настъпило поради противоправното виновно поведение на ответника, който е управлявал лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС към момента на настъпването на ПТП; 4/ причинените имуществени вреди на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ; 5/ наличието на причинна връзка между произшествието и вредите; 6/ че ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в претендирания размер;

7/ че след настъпването на ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка за наркотични вещества или техни аналози.

При установяване на посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, да обори законоустановената презумпция за вина, или да докаже, че е изплатил процесната сума.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 09.07.2025 г. без оспорване от страните, съдът е отделил като безспорни между страните и неподлежащи на доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че: 1/ на 11.11.2020 г. в гр. Х., на бул. „Б.“ пред болница „П.“ е настъпило ПТП с участието на ответника като водач на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, собственост на А.А.Т., и лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К.; 2/ че в резултат на ПТП на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ са били причинени щети; 3/ че към датата на настъпване на застрахователното събитие за лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество под формата на застрахователна полица № BG/02/120003152710; 4/ че във връзка с 3 пътнотранспортното произшествие при ищеца е била образувана преписка /щета/ № 2010033973; 5/ че по щетата ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ застрахователно обезщетение в размер на 378,47 лв.;

6/ че причинените щети, за които е заплатено обезщетение са в причинна връзка с настъпилото ПТП и стойността за поправяне на същите е поне в сочения от ищеца размер.

От представените по делото писмени доказателства, в това число и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на Гаранционен фонд, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/120003152710 между ищеца и А.А.Т. - собственик на управлявания от ответника лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 17:00 часа на 11.11.2020 г. до 23:59 часа на 10.11.2021 г.

В срока на действие на застрахователния договор – на 11.11.2020 г., е настъпило ПТП – покрит застрахователен риск, като относно механизма на процесното произшествие съдът приема, че същият се установява по безспорен начин от приетия Протокол за ПТП № 1705416 от 11.11.2020 г., съставен от младши автоконтрольор при РУ – Х., ОДМВР – Х. М.Д.

От него се установява, че на 11.11.2020 г. в 17:05 часа в гр. Х. на бул. „Б.“ пред болница „П.“ водачът на лек автомобил „О.К.“ с рег. № Х **** КС А. Г. П. поради несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над управляваното от него МПС и блъска паркирания вдясно лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № Х **** КВ, собственост на К. Г. К., както и друг паркиран автомобил, с което става причина за ПТП с материални щети – деформация на задна броня и др., за което е съставена и схема на ПТП. В протокола е отразено, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за наркотични вещества или техни аналози. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТПТ и от актосъставителя и подписите им не са оспорени в хода на настоящото дело. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. При протокол за ПТП, изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10.03.2011 г. по 4 т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.). Макар служителят на МВР да не е възприел пряко настъпването на инцидента, същият е удостоверил разположението на автомобилите след него, участниците в ПТП, както и причинените имуществени щети. В случая изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават и от приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка с описания протокол за ПТП.