Решение № 158 от 22.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. С.З., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20215500901069 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52, ал. 1 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 16.12.2017 г., около 09:05 часа, по път 11-57, км.2 (между гр. С.З. и с. М.), в южната пътна лента, в посока изток - към с. М., по влажно асфалтово покритие, се движил л.а. „Ф.Т.К.“, с peг. № СТ **** ВМ, управляван от водача Д.А.Д. - син на ищцата П. СТ. Д.. В автомобила пътували и П.Т. Д., с ЕГН: ********** (съпруга на водача), и А.Д.Д., с ЕГН:

********** (син на водача). В близост до Н. към Т.У. - С.З. в лентата на движение на л.а. „Ф.Т.К.“, движейки се в противоположната посока, навлязъл л.а. „Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, с водач Н. Г. В., с ЕГН: **********, с прикачено към автомобила туристическо ремарке, с peг. № СТ **** ЕХ, с товар две заклани прасета. Двамата водачи на МПС задействали аварийно спирачните системи на автомобилите си, но въпреки това се стигнало до челен удар в лентата за движение на л.а. „Ф.Т.К.“. В резултат на настъпилото ПТП били нанесени телесни увреждания на пътниците и в двете МПС, като водачът на л.а. „Ф.Т.К.“ - Д.А.Д., починал.

Сочи се, че от приложената справка за родствени връзки с № УРИ 349р8823/22.04.2019г., изготвена от ОДМВР - С.З. за нуждите на ДП №1228-ЗМ329/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., е видно, че ищцата П. СТ. Д. е майка 1 на починалия Д.А.Д..

Изложено е, че от съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а.

„Ф.П.“, с peг. № СТ **** ВВ, управляван от виновния водач Н. Г. В., е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/117002470949, валидна от 13.09.2017 г. до 12.09.2018 г. Посочено е, че от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за извършено химическо лабораторно изследване (химическа експертиза) №506 от 18.12.2017г., изготвен по ДП №1228-ЗМ329/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., се установява също така, че водачите на двете МПС, участвали в процесното ПТП, са били тествани за употреба на алкохол, като пробите им са били отрицателни.

За станалото ПТП са образувани пр.пр. № 3326/2017 г. по описа на ОП С.З. и ДП №1228-ЗМ-329/2017 г. по описа на ОД на МВР - С.З.. За извършеното деяние виновният водач Н. Г. В. е предаден на съд, като е образувано НОХД № 268/2020 г. по описа на ОС - С.З.. С Присъда № 260004 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД №268/2020г. по описа на ОС - С.З.

(към момента обжалвана и не влязла в законна сила), подсъдимият Н.В. е признат за виновен в това, че на 16.12.2017г., около 09:00 часа, в района на км.2+000 на второкласен републикански път П-57 С.З.-Р.-Н., в област С.З., при управление в посока изток-запад на МПС - л.а. „Ф.П.“, с pen № СТ **** ВВ, с прикачено към него товарно ремарке, с pen № СТ **** ЕХ, нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.2, вр, с ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на скоростта в km/h, когато същата е сигнализирана с пътен знак“, тъй като Н. Г. В., като водач на МПС - л.а. „Ф.П.“, с pen № СТ **** ВВ, с прикачено към него товарно ремарке, с pen № СТ **** ЕХ, е управлявал превозното средство с превишена скорост от 96 km/h, като при избиране скоростта на движение, като водач на пътно превозно средство е нарушил въведена забрана да превишава стойността на скоростта от 60 km/h, въведена с поставен пътен знак „В26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока 2 от означената“; чл.42, ал.1 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т.2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намаля скоростта или да изменя посоката на движение“; чл.42, ал.2 от ЗДвП - „Водач, който изпреварва, е длъжен: т.2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; т.З. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време“; чл.43 от ЗДвП „Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т.4. при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.Д., с ЕГН: **********, както и средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на три лица: на П.Т.

Д. - родена на 29.08.1975г., изразяваща се в: „Счупване на лява лъчева кост на типично място“, което е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни; на А.Д.Д. - роден на 24.03.1995г„ изразяваща се в: „Счупване на бедрена кост на левия долен крайник“, което е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, и на В.Т.К. - роден на 28.07.1973г., изразяваща се в: „Счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница“, причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл.2, б. „б“, предл.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2 и б. „в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, вр. с чл.21, ал.2, вр. с ал.1 и вр. с чл.42, ал.1, т.2, ал.2, т.2 и т.3, чл.43, т.4 от ЗДвП, вр. с чл.54 и вр. с чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия Н.В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Н.В. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

3

Сочи се, че от изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на труп №327/2017г. е видно, че при извършените оглед и аутопсия на трупа на Д.А.Д. са установени: Гръдна травма - кръвонасядания и охлузвания на гръдния кош, счупвания на гръдната кост и на ребрата двустранно, разкъсване на сърцето, контузия на десния бял дроб, 2 500 мл кръв в лявата плеврална кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на двата глезенни израстъка на лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става.

Кръвонасядане на носа, Кръвонасядане и охлузване на брадичката.

Кръвонасядания на дясната предмишница, китка и ръка. Кръвонасядания и охлузвания на двете колене. Отбелязано е, че експертът е категоричен, че причина за смъртта на Д.А.Д. е гръдна травма, при която в резултат на разкъсване на сърцето е последвала остра кръвозагуба. Заключавал още, че описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП, в което починалият е бил водач на лек автомобил, претърпял челен сблъсък с друг лек автомобил.

Наведени са твърдения, че ищцата и починалият й син са били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг.

Сочи се, че скръбта на П.Д. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора. Налице е най-тежката житейска ситуация за един родител - да надживее детето си. Преди трагичния инцидент, ищцата е живеела в едно домакинство със сина си Д.Д.. Двамата всекидневно си общували, заедно споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството, помагали си взаимно. Ищцата разчитала изключително много на подкрепата и на грижите на своя син Д.Д.. Връзката между ищцата и нейния син била изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата П.Д.. Твърди се, че същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Сочи се, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Поради посочените причини се сочи, че е напълно разбираемо, че ищцата все още страда от загубата на своя син Д.Д., като тази загуба е нарушила обичайният й начин на живот.

4

Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 26.01.2018г., получено на 29.01.2018г. (видно От Известие за доставяне № ИД PS 6000 016NI5 4). По молбата на ищцата е образувана Щета №0801-000213/2018-06 от 29.01.2018г. Посочено е, че след проведена между страните кореспонденция ответното дружество е изискало представяне на допълнителни документи, като тези, с които е разполагала ищцата са изпратени на ответника. Въпреки това, с писмо с изх. №1917 от 22.05.2020г. застрахователят е отказал да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди.

Тъй като ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, е заявено, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който претендира да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, което адекватно да репарира реално причинените й болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Заявено е, че от изложеното безспорно се установява, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Н. Г. В. е причинил на ищцата вреда изгубила е много близък човек - своя син. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, грижите, уважението, подкрепата и помощта на нейния син Д.А.Д..

Твърди се, че е безспорно претендираните от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП от 16.12.2017г., като са изложени аргументи съгласно чл.52 от ЗЗД.

Изложено е, че претендираното обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.12.2017г., при което е починал нейният син Д.А.Д., е справедливо, като се имат предвид преживените от нея болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на толкова близък за нея човек, който е отгледала, възпитала и 5 оформила като личност и на когото е можела да разчита винаги и за всичко.

Отбелязано е, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което счита, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Взето е становище, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 29.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати на П. СТ. Д. в качеството на майка на починалия Д.А.Д., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. К., общ. К., сумата от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2017г., при което е починал Д.А.Д. - син на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.01.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.