Решение № 50 от 12.10.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Чепеларе, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20225450100238 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Д. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.

Ч., ул. „……“ №… чрез адв. Д. М. от АК - Пловдив, срещу „……“ АД с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление гр.Н.., ул. „…..“ №…., вх…., ет…., ап…., с която е предявен иск за прогласяване за нищожността на клаузата за неустойка в размер на 871.01 лева, предвидена в чл.27 от договор за кредит №*****/07.12.2021 год. поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена в противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по договора за кредит №*****/07.12.2021 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от №*****/07.12.2021 год., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите (ГПР) 42,58 % със срок на погасяване 12 месеца. В чл.27 на договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В ал.2 на същия член е уговорено неустойката да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка е начислена неустойка в размер на 871,01 лева, разпределена на 12 вноски, 1 всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит. Счита, че клаузата за неустойка е недействителна, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена в противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. По клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в общ размер на 50 лева, която сума, с оглед недействителността на клаузата, подлежи на връщане, като недължимо платена. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете като неоснователни, доколкото договорът не страдал от посочените в исковата молба пороци. Твърди, че договора е сключен на 07.12.2021 год. от разстояние като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. В тази връзка на 07.12.2021 год. чрез създадения от ищцата личен профил същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, след което е изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ. След активиране на ищцата на съответните бутони в системата потвърдила заявката, с което дала съгласието си със съдържанието на договора и неговото сключване. В резултат на това на 07.12.2021 год. между ищеца и ответника бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит – кредитна линия предоставен от разстояние с №*****, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лева, която сума същата се задължила да върне заедно с дължимото възнаграждение и съгласно погасителния план. На същата ответникът е погасил служебно задължение на ищеца по предходен потребителски кредит и е предоставило на разположение на ищеца остатъка от сумата в размер на 649,37 лева, съгласно изразеното от ищеца желание – на каса на „Изипей“. Твърди, че договорената неустойка, предвидена при непредоставяне на обезпечение е валидна и отговаряща на изискванията на действащото законодателство. Тъй като неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същи документ с договора за потребителски кредит, и при преценката за нейната недействителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за 2 потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика. С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Доколкото липсва законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, то нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. По - големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника и същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави.

Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната практика се приема, че дори и неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. С оглед на което, ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение, поради което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това включването на неустойката в падежните вноски е правилно с оглед изискванията на закона. По изложените аргументи счита, че задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***** от 07.12.2021 година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласявана за нищожна. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му.

Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори 3 страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. По тези съображения счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба от „…..“ АД са предявени против И. Д. Б. насрещни осъдителни искове с правна квалификация по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 963,10 лева, представляваща остатък от непогасена главница по договор за кредит №*****/07.12.2021 год. и сумата от 209,71 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 08.01.2022 год. до 07.12.2022 год.

Изложени са следните обстоятелства: съгласно сключеният между страните договор предоставената на заемателя парична сума е следвало да се заплаща на равно месечни анюитентни вноски, чиито падежни дати, размери на вноските и какво се включва в тях е описано в представеният погасителен план към договора. Договорът е предоставен на И. Б. за срок от 12 месеца с падежни дати съответно на 07.01.2022 год. на първа вноска и съответно на всяко 7-мо число от месеца, като последната погасителна вноска е следвало да бъде внесена на 07.12.2022 год. Ответника по насрещния иск не е изпълнил поетото от него задължение да заплаща своевременно на падежните дати пълният размер на погасителните вноски, като е направил само едно плащане за погасяване на задълженията си по договора на 08.01.2022 год. като е заплатила сумата от 176 лева. С внасянето на тази сума И. Б. е погасила първата погасителна вноска и дължимото обезщетение за просрочени плащания, съгласно чл.1, т.8 от договора. Поради обстоятелството, че заемателя не е заплатил на падежните дати повече от две погасителни вноски, на основание чл.24, ал.1 от договора, „…..“ АД има право да направи целият остатък от задължението по кредита за предсрочно изискуем в целият му размер. Моли за уважаване на предявеният насрещен иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността на исковите претенции. Твърди се, че сключеният договор за кредит има белезите на договор за потребителски кредит по см. на чл.9, ал.1 от ЗПК и спрямо него е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, както и нормите на Европейското общностно право – Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че сключеният договор за кредит №***** от 07.12.2021 год. е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като липсвало посочени условията при които са определени ГПР – 42,58 % и годишен лихвен процент - 36%, както и дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Твърди се, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва информация какви точно разходи се включват в посочения годишен процент 4 на разходите и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Съгласно чл.

19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По този начин ответника Б. е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В случая, представеният към договора за кредит погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, съгласно който в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Липсата на тази задължителната информация по ЗПК, създава невъзможност за ответника да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база, което е още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.