Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 07.11.2019, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 469/2019
Вид
Решение № 237
Подписан
07.11.2019
В сила
03.12.2019
Състав
СВЕТОЗАР ЛЮБОМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е гр. Ихтиман, 07.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г. при секретаря Цветелина

Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 469/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №...2019г. на Началника на РУ К..., с което на П.С.Д., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200. 00 лева / двеста лева / и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото на защита.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържат депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на ……..2019 г. видно от приложената разписка към наказателното постановление, а жалбата е подадена на същата дата- ………...2019 г. съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект, срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

С атакуваното

Наказателно постановление №...2019г. на Началника на РУ К... на жалбоподателя П.С.Д. на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200. 00 лева / двеста лева / и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Налице е съществено разминаване в описанието на нарушението в АУАН и това в НП. В АУАН е посочено, че лицето „Управлява МПС нерегистрирано по надлежния“, като е налице поправка по отношение на думата „нерегистрирано“ и е задраскана останалата част от описанието на нарушението. От друга страна в НП е посочено различаващо се описание на нарушението, а именно- „Управлява МПС детегистрирано по надлежния ред. Не представя СРМПС“.

На първо място производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. В случая е налице разминаване на изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо- описанието на нарушението в АУАН се изчерпва с „Управлява МПС нерегистрирано по надлежния“, вследствие на извършената поправка и задраскване в същия, а в НП описанието на нарушението е „Управлява МПС детегистрирано по надлежния ред. Не представя СРМПС“. В този смисъл дори да се приеме, че поправката в АУАН е нанесена преди връчване му на нарушителя, то е налице несъответствие на АУАН с НП. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение.

Наказателните постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Наказателното постановление следва да възпроизведе фактите, описващи нарушението, такива, каквито са отразени в АУАН. Това императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 42, т.4, относно АУАН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно издаденото НП. Наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В този смисъл разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в АУАН.

На второ място по отношение на поправката на думата „нерегистрирано“ и по отношение на задраскването на израза „ред. Не представя СРМПС“, извършени в АУАН. Абсолютно неясно е от кого, както и кога е нанесена поправката в екземпляра на АУАН представен пред РС (преди или след връчването му), тъй като тя не е датирана и не е посочен нейният автор.

Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в стадия на съдебното производство.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №...2019г. на Началника на РУ К..., с което на П.С.Д., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200. 00 лева / двеста лева / и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: