Определение № 681 от 08.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500370 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от К. М. М. от с. П., общ. Г. О. въззивна частна жалба против Определение № 260/28.02.2025г., постановено по гр.д. № 1630/2024 г. по описа на РС Горна Оряховица, с което исковата молба е върната на ищеца и е прекратено производството по делото на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК.

С атакуваното определение е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по гр. д. № 1639/24 г. по описа на РС Горна Оряховица, поради неизправяне в срок на исковата молба – не били изпълнени указанията на съда да уточни молбата като посочи срещу кого насочва иска и ако това е лице, различно от първоначално посочения ответник, да заяви дали се отказва от иска срещу последния, както и да внесе ДЖ върху иска срещу новия ответник.

Недоволен от атакуваното определение е останал жалбоподателят – ищец, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения за това, че още в първоначалната искова молба е посочил като ответник непълнолетния М. Н. М., когото сочи и като взискател по оспореното вземане, а М. Н. М. бил споменат само като родител и законен попечител на ответника.

Това потвърдил и в двете си последни уточняващи молби. Счита, че няма как да се откаже от непредявен иск, нито да иска замяна на М. Н. М. с М. Н. М. , след като първият никога не е би ответник по делото. Моли да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото, становището на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:

От материалите по прекратеното гр.д. № 1630/2024 г. на РС Горна Оряховица се установява, че същото е било образувано по иск от К. М. М. от с.

П. общ. Г. О. срещу М. Н. М., в качеството му на родител, упражняващ родителските права спрямо М. М. М. - непълнолетен. Ответникът е посочен по този начин в адресната част на исковата молба и петитума на същата, с кой то се моли да се приеме за установено спрямо М. Н. М., в качеството му на родител, упражняващ родителските права спрямо М. М. М., че ищцата не дължи на ответната страна заплащане на издръжка на детето М. М. М. за месец юни 2024 г. поради извършено плащане.

Обстоятелствата, на които се основава претенцията са наличието на образувано изпълнително дело за събиране на издръжката въз основа на изпълнителен лист от 30.04.2024 г., издаден по гр.д. № 2517/2023г. на ГРС въз основа на спогодба между ищцата и М. Н. М. в бракоразводен процес от 20.03.2024г., с която бил договорен размер на издръжката, дължимо от ищцата за детето, от 300 лв. месечно. Не се спори, че взискател по процесното изпълнително дело е непълнолетния М. М. М..

След образуване на делото като ответник съдът е възприел М. Н. М., което е посочил в актове по оставяне на ИМ без движение и прекратяване на делото.

Ищецът от своя страна в уточнения, становища и частна жалба продължава да сочи ответник „М. Н. М., в качеството му на родител, упражняващ родителските права спрямо М. М.ов М.“. Така е изписан ответникът и в определението на ВТОС при обжалване на първото прекратително определение.

При продължаване на съдопроизводствените действия и след размяна по реда на чл. 131 от ГПК – книжата са изпратени като ответник на М. Н. М.

/съгласно мотивите на разпореждането на ГОРС от 07.11.2024г./ без уточнение за родителското му качество и от негов пълномощник е постъпил писмен отговор, в който се възразява по пасивната му легитимация, с аргумент че липсва интерес от уважаване на установителния иск срещу бащата, който не е взискател.

Във връзка с тези възражения съдът е оставил исковата молба без движение и дал указания да бъде посочен коректно ответника, предвид обстоятелството, че детето е носител на правото на издръжка и да обоснове отново правния си интерес от водене на делото.

В срок, с молба от 23.01.2025г. е уточнено от страна на ищцата, че искът е предявен срещу кредитора по вземането за издръжка - М. М. М., а бащата е написан първи, тъй като е родител на непълнолетния кредитор и последният действа лично и със съгласието на баща си. Повторено е няколкократно какво си търси да бъде установено –недължимост на вземането, предмет на 2 изпълнителното дело. Изрично се сочи, че искът е срещу М. М. М., действащ лично и със съгласието на баща си М. Н. М.. Изложени са и доводи във връзка с указанията но съда досежно правния интерес.

С разпореждане № 324/28.01.2025г. /без мотиви/, съдът е оставил исковата молба отново без движение с указания да се уточни дали ищцата прави изменение на иска чрез замяна на ответника М. Н. М. с новоконституирния М.

М. М., да посочи дали се отказва от иска спрямо първия ответник и да представи доказателства за внесена ДТ по иска срещу новия ответник.

В уточнение от 11.02.2025г. ищцата сочи, че не прави отказ от иск срещу М.

Н. М., тъй като не е предявявала такъв, а изначално искът е насочен срещу М.

М. М. и тъй като не предявава нов иск срещу него не желае замяна на страна, отказ от иска и не дължи държавна такса за втори иск.

С обжалваното определение № 260/28.05.2025г. съдът е приел, че не са изпълнени дадените от него указания в последното разпореждане. Счита, че в исковата молба ясно е посочен ответника - М. Н. М., докато в уточняващите молби се сочи ответник да е М. М. М. и това е след като съдът е приел с разпореждането си от 07.11.2024г., че именно първият е ответник по делото иго конституирал като такъв. Горното налагало отказ от иска спрямо първия ответник или замяната му с новия. Постановил е връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

При така изложеното, настоящият състав намира, че неправилно районният съд е прекратил образуваното гр.д. № 1630/2024 г. на РС Горна Оряховица.

В първоначалната искова молба ответникът е неясно формулиран – посочен е като такъв М. Н. М., но същевременно в качеството му на родител на М. М.

М.. От текста на исковата молба – обстоятелствата, на които се основава иска, разисквани от първоинстанционния съд при първото прекратяване на делото и от ВТОС при обжалване на този акт, съдебните състави са приели, че ответник е взискателя в изпълнителния процес, кредитор по оспореното вземане /който безспорно е детето/ и в тази връзка е обоснован правният интерес от предявяване на иска. Към онзи момент съдът не е констатирал горепосочената нередовност. Разпоредил е размяна по реда на чл. 131 от ГПК, като в мотивите на разпореждането е посочил само името на М. Н. М., без да се спомене, че искът е в качеството му на родител. След възражението на М.

Н. М., съдът е правилно е дал указания, за да бъде преодоляно горепосоченото противоречие - да посочи коректно ответника. Именно това указание е изпълнено още с уточнението от 23.01.2025г., в което няколкократно е заявено, че ответник е М. Н. М.. Неправилно съдът е счел, че се касае за нов иск, срещу втори ответник. Не съдът конституира ответника, а ищецът с исковата си молба. Процесната искова молба е била нередовна в тази си част – посочен е първо М. Н. М., но в качество на родител на друго лице, което противоречи обстоятелствената част на молбата, че взискател е детето М. М. М.. След като е констатирано това противоречие и указанията на съда за изпълнени, то е отстранено, производството е върнато във фазата на проверка редовността на ИМ и са загубили действие актовете на съда по чл. 131 от ГПК. Новите указания – с разпореждане от 28.01.2025г. и определението за прекратяване са 3 постановени след изправяне на исковата молба и яснота за субективните и обективни предели на иска, съответно не намират опора в закона.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в лицето на уточнения ответник М. М.ов М..

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260/28.02.2025г., постановено по гр.д. № 1630/2024 г. по описа на РС Горна Оряховица за прекратяване на производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд Горна Оряховица.

Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4