Решение № 72 от 08.03.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Монтана, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ Ц. при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ Ц. Гражданско дело № 20241630101576 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с правно основание чл. 229 ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване вземания на ищеца срещу ответника в общ размер 575,19 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 700/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Образувано е по исковата молба на „ЙБ***“ ЕАД /предходно наименование „*** ***“ ЕАД/ против К. Г. Г..

В исковата молба се твърди, че К. Г. Г. е сключил с ЙБ*** ЕАД на 30.09.**** г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********, като със сключването му Г. закупува и апарат ***** 1S **** 32GB ***** ***** на преференциална цена. На същата дата е сключен застрахователен договор във формата на Застрахователна полица № ****** Застраховка на устройство ,,Смартфон протект", с посочена обща дължима месечна застрахователна премия от 3,99 лв. На 07.01.2022 г. страните сключват Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 07.01.2022 г.

Твърди, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от мобилния оператор на 01.04. 2022 г.

Ищецът твърди, че към 05.05.2022 г. ответникът имал задължения за предходни периоди в размер на ***., както и сума в размер на 3,99 лв., дължима по застрахователната полица № ****** „Смартфон протект" за 1 период 05.04.2022 г. – 04.05.2022 г. Сочи, че като последица от неизпълнението на задълженията на ответника, са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги. Ищецът развива съображения, че процесните клаузи за неустойки предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора. В случая претендираната сума се образувала от две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации.

Клаузата за неустойка по договора за мобилни услуги поставяла праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Счита, че двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция.

Ищецът сочи, че задълженията за предходен период, в общ размер от ***** лв., били обединени във фактура № ***** г., фактура № ***** г. и фактура № ****** г., като във всяка от тях подробно било формирано вземането. Общата стойност на цитираните фактури възлизала на 580,92 лв., като от нея била приспадната сума в размер на 9,72 лв.

/предплатена от ответника при подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или представляваща частично плащане след издаване на фактурите/.

Ищцовото дружество пояснява, че при сключване на договори, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които се обединяват всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и се издава една обща фактура за задълженията по тях. При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура, като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки. В системата на ищеца, на ответника бил поставен клиентски номер *********.

Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 575,19 лв. били обединени във фактура № ***** г. за клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, които и към датата на подаване на исковата молба, не били заплатени.

2

Иска да се признае за установено и вземането за законната лихва върху сумата от 575,19 лв., от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането й.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че К. Г. Г., ЕГН **********, от ********, дължи на ЙБ*** ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ******, следните суми:

- 37,83 лв., дължими за период 05.12.**** г. - 04.01.2022 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.09.**** г., от които сума в размер на 33,84 лева, представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и сума в размер на 3,99 лв. за застраховки.

- 99,25 лв., дължими за период 05.01.2022 г. - 04.02.2022 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.09.**** г.

40,47 лв., частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 3,99 лв. за застраховки; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 07.01.2022 г. 54,79 лв. абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги;

- 3,99 лв. вноска по Застрахователна полица № ****** „Смартфон протект" за период 05.04.2022 г. - 04.05.2022 г.

- 434,12 лв., дължими за период 05.03.2022 г. – 04.04.2022 г., от които: по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.09.**** г., сума в размер на 3,99 лв. за застраховки; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******** от 30.09.**** г. неустойка в размер на 367,65 лв., от които 149,79 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 217,86 лв. за ***** IS **** 32GB ***** *****, представляваща разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 07.01.2022 г. сума в размер на 62,48 лв., представляващи три месечни такси.

Иска да се признае за установено и вземането за законната лихва върху сумата от 575,19 лв., от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането й.

Претендира разноски за исковото заповедно производства.

Ответникът К. Г. Г., чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими.

Претенцията за неустойка в размер на 367,65 лв. за периода от 05.03.2022 г. до 04.04.2022 г., намира за неоснователна. Излага съображения, че договорите са прекратени, считано от 01.04.2022 г. и не се установява от кой момент не се изпълняват от ответника. За неоснователно претендирана счита и сумата от 62,48 лв., тъй като представлявала три месечни такси, а посоченият период от 05.03.2022 г. до 04.04.2022 г. бил едномесечен.

Доказателствата по делото са писмени.

3

Изискано е и приложено ч.гр.д. № 700/2024 г. по описа на Районен съд Монтана.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл.ГПК

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********, от 30.09.**** г., като със сключването му Г. закупува и апарат ***** 1S **** 32GB ***** ***** на преференциална цена. На същата дата е сключен застрахователен договор във формата на Застрахователна полица № ****** Застраховка на устройство ,,Смартфон протект", с посочена обща дължима месечна застрахователна премия от 3,99 лв. На 07.01.2022 г. страните сключват Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 07.01.2022 г.

Ищецът ЙБ*** ЕАД, със седалище и адрес на управление град София има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед ненаправеното в това производство по реда на чл. 414 ал. 1 ГПК възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, а изпълнен предвидения в чл.415 ал.1 т.2 ГПК процесуален ред, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.

Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.

За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следваше в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следваше да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следваше да докаже и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.

Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.

4

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим и при условията не само на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а и по предвидения процесуален ред на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, какъвто е настоящият случай. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като е изпълнена предвидената процедура по чл.415 ал.1 т.2 ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.