Решение № 2191 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330109068 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против З. И. Ч., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1. 63.63 лева - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 15.02.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***** от 13.01.2020 г., за номер *****;

2. 237.08 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***** от 13.01.2020 г., за номер *****;

3. 31.54 лева - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 09.03.2020 г. – 1 7.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № **** от 09.03.2020 г., за номер *****;

4. 54.30 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 09.03.2020 г., за номер *****;

5. 58.59 лева – незаплатени лизингови вноски за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г. по Договор за лизинг от 13.01.2020 г. за устройство MLS Range 16GB Dual Champagne;

6. 47.25 лева - незаплатени лизингови вноски за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г. по Договор за лизинг от 13.01.2020 г. за комплект от 4 броя аксесоари; ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.02.2022 г. до окончателното им погасяване , за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2022 г. по описа на ПРС.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен 1 представител, с който се оспорват исковите претенции. Не се оспорва, че между страните са сключени процесните договори. Оспорва се изпълнението по тях от страна на ищеца. Счита, че не е налице неизпълнение на ответника, което да е довело до едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, като в тази връзка се оспорват вземанията за неустойка.

Не било налице и писмено уведомление за прекратяване на договорите, поради което и на това основание, същите не могат ада се считат за прекратени, поради което не се е породило вземането за неустойка. По отношение на договорите за лизинг счита, че не било посочено в тях падеж на задълженията, поради което не можело да се направи извод, че е настъпил падежа на вземанията по тях, както и не се установявало да са предадени лизинговите вещи.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1953/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК.

По същество

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.342 ТЗ.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, сключване на договор за лизинг, предаване на лизинговата вещ, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на абоната, че в договора са предвидени претендираните неустойки, настъпване на предпоставките за тяхната дължимост, размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си, както и възраженията си за наличие на неравноправни клаузи по договорите, както и че процесните договори не са подписани от него.

По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.

1. Ищецът претендира сума в размер на 63.63 лева - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 15.02.2020 г. – 14.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № ***** от 13.01.2020 г., за номер *****.

Видно от Договор за мобилни услуги № ***** от 13.01.2020 г., за номер ***** /л.11/ в същият е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 27.99 лева с вкл. ДДС.

Видно от фактура на л.29 за отчетен период 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г. на ответника е начислена месечна абонаментна такса от 23.32 лева без ДДС или 27.98 лева с ДДС. Във фактурата е включена и застраховка в размер на 3.99 лева. За заплащане на такава застраховка, съдът не установи страните да са постигнали съгласие. Нито в договора за 2 мобилни услуги, нито в договорите за лизинг е посочено, че се сключва застрахова, по която се дължи премия в размер на 3.99 лева. Предвид липсата на основание за плащане на тази сума, съдът намира, че същата не се дължи.

С оглед изложеното за този отчетен период по посочения договор съдът приема, че е дължима месечната абонаментна такса в размер на 27.98 лева с ДДС, която се дължи независимо дали са ползвани услугите от потребителя. Тя е фиксирана за целия срок на договора и се дължи ежемесечно.

За отчетен период 15.03.2020 г. до 14.04.2020 г. по този договор е начислена на ответника отново месечна абонаментна такса в размер на 27.98 лева и застрахователна премия от 3.99 лева, видно от фактурата на л. 30. По отношение на тези вземания важи изложено по-горе, като съдът приема, че е дължима единствено месечната абонамента такса в размер на 27.98 лева, но не и застрахователната премия от 3.99 лева.

С оглед изложеното съдът приема, че искът ще бъде уважен за сума в размер на 55.96 лева, сборът от месечните абонаментни такси, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 63.63 лева – искът като неоснователен ще се отхвърли.

2. Ищецът претендира и сума в размер на 31.54 лева - главница за незаплатени начислени абонаментни такси и ползвани съобщителни услуги, за периода 09.03.2020 г. – 17.04.2020 г. по Договор за мобилни услуги № **** от 09.03.2020 г., за номер *****;

Видно от Договор за мобилни услуги № **** от 09.03.2020 г., за номер **** /л.23/ в същият е уговорена месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лева с вкл. ДДС.

Видно от фактура на л.30 за отчетен период 09.03.2020 г. до 17.03.2020 г. на ответника е начислена месечна абонаментна такса от 18.27 лева без ДДС или 21.92 лева с ДДС, от която се претендира сума в размер на 14.55 лева.

За отчетен период 18.03.2020 г. до 17.04.2020 г. по този договор е начислена на ответника отново месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лева с ДДД, видно от фактурата на л. 32.

Тук важи изложеното по-горе за дължимостта на месечните абонаментни такси независимо от това дали са ползвани услугите по договора.

С оглед изложеното съдът приема, че искът по този договор е доказан по основани ще бъде уважен за търсената сума в размер на 31.54 лева.

С оглед уважаване на исковете за главница ще се уважи и претенцията за законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.02.2022 г. до окончателното плащане.

По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ 1. Ищецът претендира сума в размер на 58.59 лева – незаплатени лизингови вноски за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г. по Договор за лизинг от 13.01.2020 г. за устройство MLS Range 16GB Dual Champagne;

Видно от договора за лизинг /л.14/ ответникът, като лизингополучател, се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 119.17 лева на 23 месечни вноски, съобразно 3 погасителен план, всяко от които на стойност 2.79 лева за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.

Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по договора за лизинг – 13.12.2021 г.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане, ще се уважи претенцията на ищеца за плащане на претендираната сума в общ размер на 58.59 лева за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г, съгласно дължимите вноски по погасителния план.

2. Претендира се и сума в размер на 47.25 лева - незаплатени лизингови вноски за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г. по Договор за лизинг от 13.01.2020 г. за комплект от 4 броя аксесоари;

Видно от договора /л.19/, същият е подписан от ответника, което не се оспорва от последния. Предадени са му аксесоарите, предмет на договора. Срокът и на последната вноска за тях е изтекъл. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане, ще се уважи претенцията на ищеца за плащане на претендираната сума в общ размер на 47.25 лева за периода 15.02.2020 г. до 13.12.2021 г, съгласно дължимите вноски по погасителния план.

Като законна последица от уважаването на исковете за лизингови вноски, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 10.02.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК и се поддържа искането в исковата молба.

По исковете за неустойка:

От ищеца се претендира сума в размер на 237.08 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***** от 13.01.2020 г., за номер *** и 54.30 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № **** от 09.03.2020 г., за номер *****

В Договорите е предвидено, че при прекратяване на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, но не повече от трикратния им размер, както и да възстанови отстъпките от месечните абонаменти и да за плати същите за оставащия срок от договора.

На първо място ищецът не доказа, че посочените договори са прекратени по вина или инициатива на потребителя, въпреки изрично указаната в тази насока доказателствена тежест.

В чл.55 от ОУ /л.33 от заповедното дело/ към договорите е предвидена възможност на мобилния оператор да прекрати едностранно договора за мобилни услуги с потребителя при неизпълнение на задълженията по него от последния, като го уведоми писмено по някои от способите, предвидени в чл. 51 от ОУ.

Ищецът не доказа да е изпращал уведомление до ответника, по предвидените в ОУ 4 начин, с което да е настъпило прекратяване на договора преди изтичане на срока на същия.

На следващо място с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът счита, че същата противоречи на чл.

143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП и се явява нищожна. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза в потребителски договор, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая съдът приема, че процесната неустойка не е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. Това е така , доколкото неустойката, уговорена в полза на ищеца се съизмерва с пропуснати по самия договор месечни абонаментни такси за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от потребителя и за която няма пречка да бъде предоставена на други абонати, доколкото след прекратяването на договора операторът си възстановява възможността да предлага същите услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, което изрично е предвидил в т.

Разпечатката съдържа 52 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da00e8e9-9518-41e9-b406-9b0916e5d311