Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4949 от 16.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28450/2025
Вид
Решение № 4949
Подписан
16.03.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4949 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110128450 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г. Г. за заплащане на сумата от 899,80 лева (460,06 евро), представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № *** за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 143,17 лева (73,20 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 19.02.2024 г., за сумата от 29,20 лева (14,93 евро), представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 6,08 лева (3,11 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 19.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12277/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. Г. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни по основание и размер. Твърди, че не дължи каквито и да било суми, а дължимите били заплатени своевременно, поради което не била дала повод за образуване на делото. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните. Оспорва влизането в сила на общите условия, уреждащи отношенията между топлопреносното дружество и клиентите, тъй като същите не били приети от ответника. Липсвали данни за проведено Общо събрание на собствениците, като излага, че и да е имало такова, най-вероятно е било незаконно свикано и нямало как на него да се вземат решения. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди, че в жилището няма радиатори и тръби за топлоподаване, а отоплението на ответника било на ток. Моли за отхвърляне на искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот *** от 27.03.2015 г., том II, рег. № 05591, дело № 0321/2015 г., неоспорен от страните, се установява, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес:

***, е придобит от ответника Г. Г. Г. на 27.03.2015 г. Сключеният договор касае обект с абонатен № ***. По силата на договора ответникът Г. Г. Г. е станала едноличен собственик на процесния апартамент преди началото на исковия 2 период, като по делото няма данни преди или по време на процесния период имотът да е придобит от друго лице, върху същия да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице или да е сключен с ищеца договор от трето лице, ползвател на облигационно основание. С оглед изложеното, установява се, че през процесния период клиент за топлинна енергия е ответникът по делото, в качеството му на собственик на процесния имот.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и ответника, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, приложими за процесния период, публикувани в печатните издания „Монитор“ и „19 минути“ на 11.07.2016 г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба.

Освен изложеното, от заявление-декларация от 03.08.2015 г., подадено от ответника до ищеца, се установява, че Г. Г. Г. е поискала партидата за процесния имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, да бъде открита на нейно име.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Възражението на ответника за това, че между страните по облигационното правоотношение липсва сключено индивидуално споразумение, не може да се възприеме като основателно с оглед предмета на делото. Съгласно Закона за енергетиката между страните по договор за продажба на топлинна енергия могат да се уговорят индивидуални условия, но това е предвидено като възможност за купувачите да предложат с писмено заявление различни условия, в случай че не са съгласни с обнародваните общи условия. В конкретния случай не са налице нито твърдения, нито доказателства за това, ответникът да е направил подобно предложение за продажба на топлинна енергия при различни условия.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил 3 съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В частност по делото нито се твърди, нито е установено наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респективно ответникът дължи нейната стойност.

По отношение на възражението на ответника относно протокола от общото събрание на ЕС, следва да се посочи, че оспорването на решението на общото събрание се извършва по специален ред и в преклузивни срокове, като по делото не са наведени нито твърдения, нито са налице данни за провеждането на такава процедура, поради което и съдът намира възражението за неоснователно.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на 4 топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Н.” АД при спазване нормативната уредба. От заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период начислената ТЕ за отопление на имот е за един брой щранг-лира, а начислената ТЕ за БГВ е въз основа на отчетите на един брой топъл водомер, отчитан след края на отоплителния сезон. Заключението на вещото лице напълно кореспондира с документите, предоставени от ТЛП, приети по делото и неоспорени от страните. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действалата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.