Решение № 1005 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110216289 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 о т 10.11.2022 г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. М. Т., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава в срок жалба срещу НП, като посочва, че не е узнал за прекратената регистрация, като твърди и че автомобилът не е негова собственост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна обжалваното НП по аргументи, изложени в жалбата, като излага подробно съображения за липса на субективния елемент на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Т. бил правоспособен водач на МПС . На 02.08.2022 г.

1 около 23:10 часа, в гр.София същият управлявал товарен автомобил, Ивеко Дейли 35 Ц 11, с ДКН СВ****РМ, собственост на "М.и 83" ЕООД с ЕИК 205529155, п о бул. Ботевградско шосе с посока на движение от ул.

Околовръстен път към Северна скоростна тангента и на 100 метра преди Северна скоростна тангента бил спрян за проверка от свидетеля К. и М.Т., служители на ОПП СДВР. По време на проверката се установило от справка в системите на МВР, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация считано от 13.06.2022г. и водачът Т. управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Самото МПС нямало знаци, че регистрацията му е прекратена, табелите с регистрационните номера били поставени на мястото им.

Жалбоподателят не бил уведомяван и не знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, също както и собственикът – посоченото юридическо лице или негов представител, видно от изисканата справка от ОПП СДВР.

Свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение № GA615077, от 02.08.2022 г., с който срещу жалбоподателя Т. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, както и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 о т 10.11.2022 г., Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г. М. Т., с ЕГН ********** , административно наказание – глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка с нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП с атакуваното НП не е налагано наказание и същото не е предмет на проверка в рамките на настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповед и и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство , прокурорска преписка, както и въз основа на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите К. и М..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не 2 се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели, които са логични и кореспондират с останалите събраните доказателствени материали.

Видно от изпратените от ОПП СДВР справки, ОПП СДВР не е уведомявало собственика за прекратената регистрация, нито жалбоподателя. Поради това съдът приема, че няма данни собственикът да е уведомяван за извършената дерегистрация, още по-малко жалбоподателят. В този смисъл са и показанията на управителя на дружеството-собственик на МПС: свидетелят М..

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно, за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил началото на 3 производството.

Посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент . При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя П., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно.

Превозното средство не е било негова собственост и както повелява разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП самият собственик е следвало да бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е било сторено, както се установява от изисканите справки то СДВР, още помалко има данни по делото жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС София по адм. д. № 8338/2020 г.

Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

4

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото жалбоподателят се представлявал от упълномощен процесуален представител, на който е заплатил хонорар в размер на 500 лв., съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Следва СДВР да бъде осъдена да заплати тези разноски.

Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-022954 от 10.11.2022 г., с което Г.В.Б. началник група към СДВР ОПП е наложила на Г.

М. Т., с ЕГН **********, административно наказание – глоба, в размер 200.

00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

/СДВР/ да заплати на Г. М. Т., с ЕГН ********** направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5