Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 23.07.2026, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Гражданско дело 1346/2025
Вид
Решение № 293
Подписан
23.07.2026
Състав
Ангелина Бисеркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. П., 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230101346 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща отрицателен установителен иск на М. Л. А., ЕГН ********** от гр. П., ж. к.

„Ц. С.“ **, ет. *, ап. *, действаща чрез адв. Д. Г., вписан в АК-Л., служебен адрес гр. Тр. ул. „З.Ст.“, ет. *, офис № ** срещу "М. Ф. М." АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: бул. "Ц. ш." № ***, ет. *, да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 403, 55 /десет хиляди четиристотин и три лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща парично задължения по Договор за кредит с № 1219638, сключен на 28.04.2022 година между "Ф. Б." ЕООД и ищцата.

Ищцата твърди, че на 28.04.2022 г. е сключила с „Ф. Б." ЕООД Договор за кредит с №1153691. Поради неизпълнение на задълженията си по договора, като кредитополучател, кредиторът е прехвърлил вземанията си по договора на „М. Ф. М." АД, за което последното е изпратило надлежно уведомление.

Счита, че претендираната от новият кредитор по договора за кредит от 28.04.2022 година в размер на 10 403.55 лева е недължима поради недействителност на договора за кредит, следваща от противоречието му със закона - ЗПК. Твърди, че съгласно договора за кредит кредитополучателя е 1 имал задължение да сключи и друг договор - с „М. б.“, дружество свързано с първоначалния кредитор, което е предоставяло т. нар. гаранция срещу възнаграждение по кредита. Счита, че това възнаграждение е по същество скрито оскъпяване по кредита, посочено като „възнаграждение за гаранция", за да не бъде отчетено то в ГПР, което прави ГПР в договора неточно посочено.

С посоченото обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за сумата от 10 403.55 лв., претендирани от ответното дружество. Претендира съдебни разноски, не прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, ведно с искова молба вх. № 10355/18.11.2025 г., обективираща насрещна искова претенция, с препис за ищеца. Предявява осъдителен иск срещу А. за осъждането й да заплати на дружеството-ответник сума в размер на 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, дължима на основание Договор за паричен заем № 1153691/28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й погасяване. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по този договор поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от страна на гаранта, същият е встъпил в правата на кредита и има право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. Посочва, че след запознаване с всички предоставени от него документи, заемателят по договора изразява своето съгласие за сключване на договора за заем чрез попълване на персоналния код за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството, като изразеното по този начин съгласие се отнася за приемане на конкретните условия по заема, сключване на договора за заем чрез приемане и подписване на договора за заем и общите условия към него. По силата на така сключения договор за заем кредиторът предоставил за ползване сума (главница) в размер на 6,000.00 лв., а заемателят се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, начислена върху отпусната в кредит главница съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора. Кредиторът е изпълнил задължението си и предоставил уговорената като заем сума (главница) по посочения от клиента начин. Предвид липсата на точно изпълнение, кредитодателят е насочил 2 своето право на вземане към гаранта, който от своя страна е изпълнил задължението по договора. След изпълнение от страна на гаранта по договора за потребителски кредит, последният има право да получи изпълнение на задълженията от кредитополучателя. Същият е прехвърлил своето право на вземане на цесионера и настоящ заявител - М. Ф. М. АД. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.

Посочва, че ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава – в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД. С горното обосновава правния си интерес от предявяване на насрещния иск. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

В писмения отговор на исковата молба заявява позиция за допустимост, но неоснователност на претенцията на А.. Сочи, че на 01.04.2025 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между "М. б." и заявителя, по силата на които всички вземания на гаранта са прехвърлени нему, за което е уведомил длъжника. В тази връзка посочва, че е кредитор на А. по процесния договор за кредит, които права дружеството е придобило въз основа на сключен договор за Цесия от 01.04.2025 г. Твърди, че не е пасивно материалноправно легитимиран по иска.

Релевира доводи за действителност на процесния договор за кредит като съобразен с императивите на ЗПК. Твърди, че договорът за кредит не противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорен процент за целия срок на договора в размер на 23.00% или фиксирана сума за период от 12 месеца. По отношение на възраженията, свързани с претендираните лихви, сочи чл. 240 от ЗЗД, съгласно който страните могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, след отмяна на ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви.

Сочи, че към настоящия момент законът не регламентира максимум на възнаграждението (т.нар. възнаградителна лихва), дължимо за ползването на чужд капитал - парична сума. Посочва, че с Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 3 процентни пункта. Единственото ограничение за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно които страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Посочва, че санкцията при несъобразяване е в чл. 26 от ЗЗД, според които са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Посочва, че с разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) (нови, ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) е предвидено, че годишният процент на разходите по договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи тези размери се считат за нищожни. Предвид изложеното, счита, че клаузата от договора, предвиждаща годишен процент на разходите в размера, определен в договора, не е нищожна, тъй като не надхвърля нормативно определения в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК размер.

Относно договора за гаранция при кандидатстване, сочи чл. 5 от договора за кредит, съгласно който ищцата е била длъжна да даде подходящо обезпечение на своето задължение и счита твърдението, че е била задължена да сключи договор за гаранция и попечителство с Ф. Б. за неоснователно, тъй като кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител) предложен от Кредитора или свои поръчител, за да обезпечи задълженията си по кредита.

Сочи, че „М. б.“ с предходно наименование „Ф. Б.“ е самостоятелно юридическо лице, банкова институция лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европеиски паспорт и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Твърди, че ищцата сама е избрала „Ф. Б.“ като поръчител в електронния формуляр за кандидатстване за потребителски кредит и след като е била информирана за дължимите такси е подала заявлението за кредит. Получила е преддоговорната информация по имейл, където изрично е посочено, че за сключване на договора за кредит е необходимо поръчителство. Също така е получила и документи от гаранта, включително и Договор за гаранция. След 4 като е била информирана с СМС е потвърдила желанието си да сключи договора.

С оглед на изложеното, твърди, че не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.

Твърди, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга представляваща отделно облигационно отношение с трето лице, което лице е различно от Кредитора. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1 от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита, следователно няма как да бъде „скрито оскъпяване".

С оглед на изложеното мотивира искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Оспорва искането на ищцата за присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗА, прави възражение срещу претендирания адвокатски хонорар на процесуалният представител на ищцата.

Препис от насрещната искова молба е надлежно връчен на ищеца, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, обективиращ воля за допустимост и основателност на същия при условията на чл.23 ЗПК. Сочи, че не оспорва по размер иска, като правните му доводи са изложените в първоначалната искова молба относно недействителност на процесния договор за кредит. Не сочи нови доказателства.

С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад по делото. До съвместно разглеждане в производството е допуснат насрещния осъдителен иск на “М. Ф. М.“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. “Ц.ш.“ № ***, ет. *, действащо чрез юриск. М. Ив. Ст., срещу М. Л. А., ЕГН **********, да се осъди последната да заплати на „М. Ф.

М.“ АД, ЕИК ********** сумата от 1 920 /хиляда деветстотин и двадесет/ лева, представляваща дължима и неплатена по договор за паричен заем № 1153691/28.04.2022 г. главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на насрещния иск /18.11.2025 г./ до окончателното й погасяване. За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени релевираните в исковата молба и насрещната искова молба обстоятелства: сключването на Договор за паричен заем № 1153691/28.04.2022 година между 5 ищцата Анг. като кредитополучател и "Ф. Б." ЕООД като кредитодател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 6 000 лева, който кредитополучателят се е задължил да върне чрез заплащане на 18 месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва в размер на 2 100 лева при лихвен процент от 23,33 %.; сключването на договор за цесия от 11.06.2025 г. между кредитодателя и дружеството-ответник по делото, по силата на който вземанията на процесния договор за кредит са цедирани в полза на последното; към датата на предявяване на насрещния иск кредитополучателят не е върнал на кредитора по процесния договор за кредит сумата от 1 920 лева- част от дадения заем.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано чрез пълномощник, поддържа предявения иск, прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Оспорва отговора на ответника. Поддържа отговора по насрещния иск. По същество пледира за уважаване на претенцията като доказана и основателна.