Решение № 1 от 08.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Перник, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600492 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда № 25/02.06.2023г., постановена по НОХД № 0406/2022г. по описа на РС – Перник, последният е признал подсъдимият Ц. М. С., роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, *** образование, работещ в *** на длъжност ***, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че: в периода от *** до *** в ***, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство /ключ/, отнел чужди движими вещи на обща стойност 252.20 лева от владението на Н. Б. Б. и Б. Н. С. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

-На *** в ***, е отнел чужда движима вещ /контактен ключ за лек автомобил марка „ДР5“ с рег.№ ***/ на стойност 130 лева от владението на Н. Б. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и На *** в ***, паркинга пред магазин „***“, от лек автомобил марка „ДР5“ с рег.№ ***, чрез използване на техническо средство /ключ/ е отнел чужди движими вещи - 1 брой бензинов трион /резачка/ за дърва марка „Дружба“, 1 брой щуцер /накрайник/ за газова уредба на лек автомобил, 1 брой платнена раница с надпис „EASO”, 1 брой зелена платнена чанта, 2 броя бобини за лек автомобил, както и инструменти/,всички на обща стойност 122.20 1 лева, от владението на Б. Н. С. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което престъпление на основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и ал.3, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок 8 /осем/ месеца.

С Присъдата, съдът е оправдал подсъдимия по обвинението в останалата част, а именно: на ***, при изложените обстоятелства да е отнел от владението на Н. Б. Б. парична сума в размер 1750.00 лева, както и относно първоначално формулираното обвинение за съвкупност от две отделни престъпления.

На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил и наложил на подсъдимия Ц. М. С. едно общо най-тежко наказание за деянията по настоящото НОХ дело №406/2022 г. по описа на Районен съд – Перник и по НОХ дело №703/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.

На основание чл.25, ал.4, вр. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното общо най-тежко наказание по-горе за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Недоволни от присъдата на РС – Перник са останали частните обвинители Н. Б.

Б. и Б. Н. С., поради което обжалват същата, претендирайки неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. В жалбата си, същите сочат, че така постановена обжалваната присъда се явява в разрез с възпитателните цели на самата присъда, както и че последната накърнява законните им интереси. Считат още, че присъдата е постановена в противоречие със събраните доказателства – писмени и гласни, поради което се иска отмяната й и постановяване на ново решение, с което подсъдимият Ц. М. Ц. бъде признат за виновен и по двете повдигнати обвинения (деянието по чл. 194 ал. 1 от НК и престъплението по чл. 195 от НК), като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, което на основание чл. 57 т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Иска се още, в полза на частните обвинители да бъде изплатено обезщетението им като граждански ищци в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди и отнетата от частния обвинител Н. Б. сума в размер на 1 750, 00 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на образуване на досъдебното производство до окончателното й изплащане. Излагат и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на престъпното деяние в частта за сумата от 1 750,00 лева.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

Възражение срещу депозираната жалба от останалите страни в процеса, не са постъпили.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник пледира за неоснователност на подадената жалба, респ. за оставянето й без уважение. Счита, че присъдата на РС – Перник е правилна, законосъобразна и обоснована, включително и по отношение размера на наложеното наказание и неговия вид. По отношение на твърденията, че следва да бъде уважен гражданския иск намира, че няма как последния 2 да бъде уважен, предвид обстоятелството, че частните обвинители не са конституирани в процеса като граждански ищци. Останалите доводи в жалбата намира за несъстоятелни.

Частната обвинителка Б. С., лично и като представител на частния обвинител Н.

Б. (напуснал заседанието преди приключването му) пледира за отмяна на обжалваната присъда на районния съд. Намира, че предложените от РП – Перник наказания за всяко едно от престъпленията на подсъдимия следва да бъдат изтърпени ефективно и счита, че възраженията в жалбата ще бъдат уважени, ако въззивният състав държи на своето уважение и респект към самия него. Счита, че така постановената условна присъда от РС – Перник, която е в разрез с исканията на РП – Перник, изобщо няма възпитателната цел към подсъдимия С.. Счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание е проява на толерантност към подсъдимия, която толерантност намира за необоснована и опорочава възпитателната цел на една ефективна присъда. В заключение заявява, че не е съгласна със становището на районния съд, че двете престъпления трябва да бъдат обединени в едно, тъй като смята, че деянието по чл. 194 ал. 1 се третира като преднамерено за лично облагодетелстване, а това по чл. 195 ал. 1 т. 12 от НК е кражба на МПС. Допълва, че самият подсъдим признава, че той се е опитал отново да запали с ключа лекия автомобил, което всъщност е признание за кражба на лекия автомобил. За грешка на районния съд намира обстоятелството, че не са конституирани като граждански ищци, доколкото молбата им затова е подадена своевременно.

Защитникът на подсъдимия – адв. Н. Б., пледира за решение, с което да бъде оставена в сила присъдата на РС – Перник, като правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изследвал всички доказателства по делото и е направил правилните изводи.

Подсъдимият Ц. М. С., в лична защита заявява, че съжалява, че е злоупотребил с нещата, които е взел от частните обвинители. Заявява, че всичко което е взел, е върнал доброволно, като заявява, че не е взимал пари от автомобила. Твърди, че частният обвинител Н. Б. е изиграл процесната сума пари в казиното, като твърди, че сумата не е била в размер на 1 750 лева, а в размер на 1600 лева. При дадената му последна дума, подсъдимият отправя искане за оставяне на обжалваната присъда в сила.

Окръжен съд – Перник, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите в жалбата и изразеното пред настоящата инстанция, и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, разполагаща с необходимата процесуална легитимация да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че не са налице основания за промяна на установената от РС-Перник фактическата обстановка по делото, изразяваща се в следното:

През 2020г. частният обвинител Б. Н. С. ползвала лек автомобил марка „ДР МОТОР ДР 5“, с ДК № ***, на цвят – сив металик, собственост на нейната майка Н. Б.

3

С.. Автомобилът се ползвал и от частния обвинител Н. Б. Б. – син на частната обвинителка Б. С.. Частните обвинители взели решение да продадат ползвания от тях автомобил като, с оглед липсата на интерес към него, решили да го паркират на обществено място, със залепена на стъклото му обява за продажба. В изпълнение на това решение, на ***, около 17.00 часа, частния обвинител Н. Б. привел автомобила в движение и потеглил към паркинга на магазин „***“, находящ се на ул. ***, възнамерявайки да остави автомобила там. Малко преди да стигне до въпросния паркинг, възникнала техническа повреда на автомобила, което наложило последния да бъде избутан с помощта на трима мъже, съгласили се да помогнат, до паркинга, в близост до самия магазин. Частният обвинител останал в автомобила си до 17.18 часа, когато забелязал, че до оградата на паркинга се е освободило паркомясто. Придвижил автомобила до оградата на паркинга, за което способствал лекия наклон на терена, след което го паркирал в позиция с предната му част към ул. „***“, а със задната – към сградата на магазина. След като паркирал автомобила, частния обвинител го заключили и си тръгнал. Мястото, на което бил паркиран автомобила, попадало в обхвата на монтирана на магазина охранителна камера. В лекия автомобил се намирали множество вещи, собственост на частната обвинителка, а именно: 1 брой щуцер (накрайник) за газова уредба на лекия автомобил, 1 брой бензинов трион (резачка) за дърва марка „Дружба“, 1 бр. зелена платнена чанта, 1 брой платнена раница с надпис „EASO” на нея и с две отделения, в която били поставени различни инструменти – 4 броя отвертки, 2 броя кръгли пили, 1 брой Т-образен ключ, 1 брой Гобразен ключ, 16 броя шестограми, както и 2 броя бобини за лек автомобил марка „Ланчия“. Щуцерът (накрайникът) за зареждане на газовата бутилка бил оставен в подлакътното отделение (подлакътника) между двете предни седалки в автомобила, а останалите вещи се намирали в багажника на автомобила. В багажника на автомобила се намирали и други вещи, собственост на частната обвинителка, а именно: кутия /кашон/, опакована в черен полиетиленов плик, съдържаща лакове за нокти в различни цветове – общо 256 броя шишенца, които били подарени на частната обвинителка С., но същата възнамерявала да ги изхвърли, тъй като били с изтекъл срок на годност .

Частния обвинител Н. Б., след като си тръгнал от паркинга, на който оставил паркиран автомобила си, решил да посети игрална зала – казино „***“, находящо се в ***. След като прекарал известно време в казиното, залагайки на различните игри и консумирайки алкохол, около 21,40часа Б. излязъл навън. В непосредствена близост до изхода на игралната зала било разположено денонощно магазинче, пред което се намирал подсъдимият Ц. С. с негови приятели. Н. Б. бил ядосан, а също и повлиян от употребения алкохол. В един момент обявил, че продава лек автомобил. Подсъдимият веднага проявил интерес, тъй като сумата, която частният обвинител посочил – 300 лева, била нереално ниска и поискал да го види. Двамата тръгнали пеша към центъра на града, където по-рано бил оставен автомобила, като по пътя, до денонощен магазин, намиращ се при светофарите срещу *** в кв. „***“, забелязали свои познати свидетелите Р.Т. и Б.Г., придвижващи се с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, рег.№ ***. Автомобилът бил собственост на свидетеля Г., но същата вечер го управлявал Т.. Свидетелите спрели до подсъдимия и частния обвинител, при което двамата ги помолили да ги откарат с автомобила до паркинга на магазин „***“. Т. и Г. се съгласили, С. и Б. се качили на задната седалка и потеглили към мястото. По време на пътуването свидетелите разбрали за уговорката между подсъдимия и Б. относно 4 автомобила, както и че същата вечер Б. е загубил пари в казиното. Пристигнали около 22,37 часа, като свидетелят Т. спрял до входа на паркинга, в който по същото време влизането на автомобили било ограничено със заграждение. Свидетелите останали в автомобила, като от мястото, на което се намирали, веднага забелязали паркираното МПС - лек автомобил марка и модел „ДР МОТОР ДР 5“ с рег.№ ***, сив металик. Б. и подсъдимият С. отишли заедно до него, като Б. го отключил с контактния ключ, седнал на шофьорската седалка и се опитал да го приведе в движение, но не успял. След като Б. и подсъдимият С. последователно няколко пъти безуспешно се опитвали да приведат автомобила в работен режим, към тях се приближили свидетелите Т. и Г.. Г. също пробвал да го запали, но не успял и се върнал в своята кола, последван от свидетеля Т..