Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 775 от 26.05.2021, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1628/2020
Вид
Решение № 775
Подписан
26.05.2021
В сила
24.06.2021
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА РАДИКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал. 2 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал. 2 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 164, ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.168 · Закон за движението по пътищата
  • чл.168, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш

Е Н И Е №775 гр.Бургас , 26.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА РАДИКОВА като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1628 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба (именувана искова молба), подадена от С.Е.В.,*** против Принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство- л.а. Шевролет Каптива с рег.№********, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на 13.07.2020г. от Б.Б.- служител на Община Созопол.

С жалбата са съединени искове против Община Созопол за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 54лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лева, от незаконосъобразна, респ. нищожна Принудителна административна мярка, наложена на 13.07.2020г. от служител на Община Созопол.

Жалбоподателката твърди, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна- наложена от некомпетентен орган и в нарушение на материалния закон.

Иска същата да бъде отменена, респ. обявена за нищожна и да й бъде присъдено поисканото обезщетение. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство.

В съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

На 11.05.2021г. процесуалният представител на В.- адв. А.А. представя по делото писмена молба, с която иска оспорената ПАМ да бъде отменена като незаконосъобразна или да бъде прогласена нищожността й, да бъдат уважени предявените граждански искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски- адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.

Ответникът по оспорването Б.Б.- пазач „невъоръжена охрана“ при Община Созопол намира жалбата срещу Принудителната административна мярка за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Ответникът по иска- Община Созопол, чрез процесуалния си представител адв. Н., счита, че исковата молба следва да бъде отхвърлена.

Според него, жалбата срещу ПАМ е просрочена. Относно нищожността счита, че мярката е правилно приложена.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена като такава.

І.ФАКТИТЕ:

На 13.07.2020г. в 14,55ч. ответникът по жалбата Б.Б. разпоредил преместване на л.а. Шевролет Каптива, с рег.№********, паркиран в гр. Созопол на кръстовището на ул.“Ропотамо“ и ул. „Виа понтика“, с техническо средство до наказателен паркинг „Юг“, намиращ се на стадион „Арена Созопол“, гр.Созопол, ул.“Републиканска“.

Разпореждането обективирал в протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на гр.Созопол № 000098/13.07.2020г. Протоколът бил подписан от Б. и св. А.Д..

Според отбелязване в посочения протокол, автомобилът бил върнат на собственика - С.Е.В. на същата дата в 16,10ч.

По делото са представени 10бр. снимки, описани в протокол № 000098/13.07.2020г., на които се вижда автомобилът на жалбоподателката, паркиран върху забранителна за паркиране маркировка.Снимките удостоверяват състоянието на автомобила преди вдигането и последния факт.

Представени са и:

1. Заповед №8-Z-602/08.05.2020г., издадена от кмета на Община Созопол, с която на осн. чл.168 от ЗДвП и чл.20, ал.1 и 2 от Наредба за платено паркиране на МПС на територията на гр. Созопол, са определени местата в гр. Созопол, от които следва да бъде извършвано принудително преместване на неправилно паркирани автомобили през периода 10.06.2020г.- 10.09.2020

2. Заповед №8-Z-948/05.08.2020г., издадена от кмета на Община Созопол. С тази заповед на осн. чл.20, ал.1 и 2 и чл.23, ал.1 и 2 от Наредба за платено паркиране на МПС на територията на гр. Созопол, чл.11 и чл.27 от Наредба за осигуряване на обществен ред и сигурност на територията на община Созопол са определени служителите (сред които и Б.Б.), с право при изпълнение на служебните си задължения да съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на ЗАНН, свързани и в обхвата на Наредба за платено паркиране на МПС на територията на гр. Созопол и Наредба за осигуряване на обществен ред и сигурност на територията на община Созопол. В заповедта е посочено, че издателят й потвърждава всички действия на определените служители за установяване на административни нарушения, обхванати от посочените наредби.

Като доказателство по делото е прието становище от проведено психологично изследване № 21/27.04.2021г., подписано от консултативен и клиничен психолог Д.Д., според което от 18.07.2020г. до момента на издаване на становището, С.В. периодично посещава психолог с цел лечение на констатирано тревожно разстройство, провокирано от преместването на автомобила й на 13.07.2020г.

Към момента на изследването при В. е силно изразен процеса на соматизиране.

Оплаква се от често главоболие и прилошаване, болки в стомаха и кръста, болки в мускулите и затруднение при дишането. Наблюдават се несигурност при социален контакт, повишена тревожност и психотично поведение. Препоръчва се не само прием на медикаменти, а и психотерапия.

В хода на делото като свидетели са разпитани лицата С.Л.К. и А.Д.Д..

Свидетелката К. заявява, че през месец юли 2020г. заедно със С.В. била на почивка в гр. Созопол. На 13.07.2020г. решили да обядват, като преди това паркирали автомобила на жалбоподателката. На мястото на което паркирали видели паркирани коли и спрели между тях. Огледали се за автомат за плащане на паркирането, но не намерили. Нямало табели за вдигане на автомобили, нямало устройство за плащане, нито служител, който да събира такса за паркинг. След приключване на обяда се върнали на мястото, където паркирали колата, но не я намерили. С. се уплашила, че колата вероятно е открадната и се обадила до полицията.От там я посъветвали да провери на наказателния паркинг. След като отишли до паркинга установили, че автомобилът е там. Заплатили глоба от 54 лева и си взели колата. От този момент започнали проблемите на С.. Станала страшно неспокойна и изкарала кошмарна почивка, защото била уплашена , че колата й е изчезнала. Когато получила колата обратно се поуспокоила, но случаят го помнела още около месец. Споделяла, че сънува кошмари, свързани с колата и се буди през нощта. Посещавала психолог. Свидетелката не си спомня дали на мястото на паркиране е имало маркировка и колко често жалбоподателката е посещавала психолог.

Свидетелят А.Д. заявява, че през м. юли 2020г. работел като шофьор на паяк към Община Созопол. Спомня си за случая, дори бил сниман на една от приложените към протокола, снимки.

Обяснява, че процесния автомобил бил паркиран на кръстовище от три улици- ул. „Виа понтика“, ул. „Републиканска“ и ул.„Ропотамо. Колата била паркирана на самото кръстовище.

От горната страна на улицата имало знак „Престой, паркирането забранено“ и допълнителна табела, че автомобилите се преместват. На място имало и забранителна маркировка. Автомобилът бил спрян точно на тази маркировка. Служителят на Общината Борислав му разпоредил да спре, защото колата трябвало да бъде вдигната. След като я вдигнали, я закарали в наказателния паркинг.

Според свидетеля, след забранителната маркировка имало паркирани автомобили, но на разрешено място- по начертани паркоместа, вече на ул. „Ропотамо“. Само процесния автомобил бил спрял върху забранителната маркировка.

ІІ.ПРАВОТО:

Съдът намира жалбата, в частта, в която се иска отмяна на наложената ПАМ за недопустима за разглеждане, поради просрочие. За наложената мярка жалбоподателката е узнала на датата на налагането й- 13.07.2020г. За този факт свидетелства положения от нея подпис върху протокол № 000098/13.07.2020г.

Жалбата е подадена на 10.08.2020г. (л.51)- извън срока по чл.149, ал.1 от АПК, затова въпросът за законосъобразността на мярката не следва да бъде обсъждан.

Съдът дължи произнасяне само по отношение на валидността на акта, тъй като правото за оспорване, с искане за обявяване на нищожност на акта може да бъде реализирано без ограничение във времето- чл.149, ал.5 от АПК.

В тази част, разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП сочи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая няма спор, че мястото на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателката представлява общински път.

Поради това принудителна административна мярка „ преместване на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“ може да бъде наложена от длъжностно лице, определено от кмета на Община Созопол, която е и администрация, управляваща пътя.

В случая, към датата на преместване на автомобила-

13.07.2020г., лицето което е наредило преместването не е притежавало изискуеумите от закона правомощия.

Вярно е , че по делото е представена Заповед №8-Z-948/05.08.2020г., издадена от кмета на Община Созопол. Същата обаче предоставя правомощия на определени лица, считано от 05.08.2020г., т.е. след налагане на мярката.

Посоченото в заповедта, потвърждаване на всички действия на определените служители за установяване на административни нарушения, обхванати от посочените наредби, не санира констатирания порок на акта. Това е така, защото оправомощаването по см. на чл.168, ал.1 от ЗДвП следва да е налично преди упражняване на властническите правомощия от определеното лице.

Това оправомощаване съществено се различава от учредяването на представителна власт в гражданскоправния смисъл на понятието. То по същество представлява делегиране на компетентност, която следва да е налична към момента на извършване на действието от определения служител.

Затова, действия извършени при липса на предвидена от закона компетентност не могат да бъдат потвърждавани впоследствие, както е сторено в случая.

Отделно от това, Заповед №8-Z-948/05.08.2020г. не предоставя права на посочените в нея лица да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП, респ. по Наредба за платено паркиране на МПС на територията на гр. Созопол, макар да е указано, че се издава на осн. чл.20, ал.1 и 2 от Наредбата (норма, сочеща вид принудителна административна мярка).

Заповедта изрично предоставя права за съставяне на актове за установяване на нарушения, но не и такива за налагане на принудителни административни мерки.

Поради това съдът приема, че принудителната административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство- л.а. Шевролет Каптива с рег.№********, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, е наложена на 13.07.2020г. от лице, което не притежава изискуемата от закона материална компетентност.

Липсата на материална компетентност на издателя на акта винаги е основание за обявяването му за нищожен.

Исковете насочени срещу Община Созопол за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, съдът намира за допустими при хипотезата на чл.204, ал. 2 и 3 от АПК.

Предявени са от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен, респ. нищожен акт, издаден от служител на ответника.

Налице е и пасивна процесуална легитимация на ответника по исковете. Пасивната процесуално правна легитимация се определя въз основа на твърденията, заявени с исковата молба. Обстоятелството, дали ответника е носител на задължения по спорното правоотношение (лицата извършили действията негови служители ли са и дали тези действия са незаконосъобразни) и в този смисъл, притежава ли материално правна пасивна легитимация, е въпрос по основателността на иска.

Според нормата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразни действия или бездействия са причинени вредите. В случая изискванията на закона са изпълнени, тъй като искът е предявен срещу юридическо лице- Община Созопол.