Определение № 173 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000071 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 144/10.01.2024 г. по описа на Окръжен съд Разград, подадена от Н. Н. И., с постоянен адрес гр. Разград, действащ чрез пълномощник адв. Н. Д. от САК срещу определение № 494/23.11.2023 г. постановено по гр. дело № 279/2023 г., по описа на Окръжен съд - Разград, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че не е налице основание за спиране на производството по чл.

229, ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като не са настъпили предпоставките посочени в нормата.

Намира, че при ангажиране на деликтната отговорност на деликвента гражданският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за вината. Като ирелевантно за производството пред гражданския съд, смята обстоятелството, че е образувано досъдебно производство. С оглед приложените към исковата молба, с която е сезиран гражданския съд, писмени доказателства, така и с направените доказателствени искания за допускане на съдебни експертизи, счита, че ще се докаже настъпването на относимите юридически факти на отговорността за вреди. Изтъква, че така предявения иск не се основава на установяването на престъпно деяние, нито то е обуславящо за спора. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата ЗД „Бул Инс“ АД.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в преклузивните срокове по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на 1

Н. И. от гр. Разград, чрез пълномощник, с която са предявени претенции против застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – ЗД „Бул Инс“ АД за сумата от 60000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 11.05.2022 г., настъпило по вина на Г.Д.Д., водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № РР 4639 ВН, ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяването на ответника с извънсъдебна претенция – 21.05.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

За преценка наличието на основания за спиране на производството в посочената по-горе хипотеза, съдът е изискал информация от Районна прокуратура – Разград и ОДМВР – Разград. Видно от така извършеното осведомяване се установява, че в ОДМВР - Разград се провежда разследване по досъдебно производство № 330-ЗМ55/2022 г. по описа на ОДМВР - Разград, пр.пр. № 1553/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Разград, за извършено престъпление по чл. 343, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК. Видно от приложеното постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение подписка от 10.07.2023 г. е, че със същото е привлечена в качество на обвиняем Г.Д.С., ЕГН **********, за това, че на 11.05.2022 г. в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Рено Клио“, с рег. № РР4639 ВН е нарушила правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал.

1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н. И., като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл.

343, ал. 1, б. „б“ във вр. чл. 342, ал .1 НК. Така след извършване на процедура по размяна на книжа и постъпил отговор на искова молба, първоинстанционният съд е спрял исковото производство до приключване на производството по ДП № 1553/11.05.2022 г., по описа на Районна прокуратура – Разград.

Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Трайна и последователна е съдебната практика по приложението на чл.229 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на деликвета, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание 2 чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК /така например определение № 392/30.08.2022 г. постановено по ч.т.д. № 1544/2022 г., на II т.о., тк, на ВКС/.

По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл. 300 ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по 432 КЗ и последното подлежи на спиране.

Видно от данните по делото противоправното деяние на застрахования водач Г.Д., което е обуславящо за нейната деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано досъдебно производство и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл.432 КЗ. Поради което и производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК до приключване на досъдебното производство, по което като обвиняем е привлечен посочения водач Г.Д..

С оглед на така направените изводи, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 494/23.11.2023 г. постановено по гр. дело № 279/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал. 3 т. 1 ГПК при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3