Решение № 97 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500142 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №66 от 15.01.2026г., постановено по гр.дело №3249/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Кооперация „Д КТ“, ЕИК 000443309, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Д.“№2а, против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за признаване за установено, че е собственик по давност на ******** идеални части от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №РД18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, и Кооперация „Д КТ“, ЕИК 000443309, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Д.“№2а, е осъдена да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сума в размер на 229 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Кооперация "Д КТ“, която чрез пълномощника адв.И. К. го обжалва като неправилно относно приетото придадената площ от 7070кв.м. да е държавна собственост, поради което неправилно да е прието, че спрямо нея действа мораториума за придобИ.е на държавни имоти по давност, а и в случая, независимо от спирането на придобивната давност, такава да е изтекла за кооперацията, при положение, че тя е възникнала на оригинерно основание чрез учредяване и не е правоприемник на правото на строеж, а е установила и упражнявала самостоятелна фактическа власт и е придобила самостоятелни владелчески права. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска с присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Пловдив, е депозирала чрез пълномощниците В Х и Е М писмен отговор на въззивната жалба с подробно изложение на аргументи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното посредством нея решение и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба ищцовата кооперация твърди още от началото на своето съществуване с вписването й на 03.09.1990г. в регистъра на кооперациите при Пловдивски окръжен съд да е упражнявала фактическа власт върху парцел І - ****“ в кв.11 по плана на кв.Т К, гр.Пловдив, представляващ по действащия план УПИ І - ****“ в кв.8 с площ от 32070кв.м., който първоначално бил с площ от 25дка, отреден през 1977г. за ТПК“Марица“, а през 1984г. било одобрено разширението на парцела и със заповед №ПИ-Б-7 от 28.02.1985г. на Председателя на ОбНС-Пловдив било предоставено правото на строеж върху общия терен, определен за строителство на сгради с производствено предназначение, на ТПК“Марица“Пловдив, правото на собственост върху които сгради било признато на кооперацията с нотариален акт №28, т.15, д.№8468/1995г. и чрез държането им и фактическото ползване на самия имот в разширените му граници с 2 намерение за своенето му, демонстрирано пред Държавата още през 2003г., когато инициирала процедура за снабдяване с нотариален акт за земята по обстоятелствена проверка, в хода на която поискала от областния управител да отпише от актовите книги целия поземлен имот, на което й било отговорено, че има съставен АДС по отменената НДИ №1796 от 22.06.1987г., който, съгласно пар.10 от ПЗР на ППЗДС, запазва правната си сила, а впоследствие в рамките на повторно инициирана процедура била издадена Заповед №702/22.12.2004г. за отписване от актовите книги на терена от 25000кв.м., съставляващ парцел І - ****“ в кв.11, за който единствено бил съставен АДС №1796 от 22.06.1987г., но не и за останалата площ от 7070кв.м., поради което с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2006г. кооперацията била призната за собственик по давност само на 25000/32070ид.части от парцела, но не и за останалите ********ид.части, въпреки, че за тях към този момент Държавата не съставила нов АДС, тъй като не е намирала основание да ги претендира, а такъв е съставен чак през 2023г. по повод инициирано от кооперацията ново производство за признаване на правото на собственост по обстоятелствена проверка и за тях, който АДС №11310/06.06.2023г. е с декларативно действие и не създава право на собственост за Държавата, нито съдържа правно и фактическо основание за такава. Във връзка с последното кооперацията счита, че упражняваното от нея давностно владение не е в нарушение на мораториума за придобИ.е по давност на имоти държавна собственост, тъй като през целия период, в който е упражнявала фактическа власт върху му с намерение за неговото своене, не е бил налице АДС за този имот, Държавата не е демонстрирала по друг начин права на собственост върху му, нито е притежавала такива, поради което той да не следва да се третира като държавен. При така наведените обстоятелства ищцовата кооперация твърди да е собственик на основание давностно владение на процесните ********ид.части от ПИ с идентификатор ******* по КККР на гр.Пловдив, за какъвто претендира да бъде призната.

С отговора на исковата молба ответникът Държавата е оспорила иска като неоснователен с твърдения кооперацията да е ползвала имота не като владелец, а като държател на основание учредено право на строеж върху същия в полза на ТПК“Марица“, и за площта от 25000кв.м. от същия да е бил съставен акт за частна държавна собственост №1796/22.06.1987г., който не включва извършеното през 1984г. разширение на парцела в размер на 3 процесните ********ид.части, което не означава, че то не е държавна собственост, придобита още с издаване на заповедта за разширението, за което е съставен акт за частна държавна собственост №11310/06.06.2023г.

Поддържа, че кооперацията ползва целия имот с площ от 32070кв.м., тъй като предоставеното със заповедта от 1985г. право на строеж е върху цялата площ, ведно с разширението на парцела, но притежава собствеността само и единствено върху построените в имота въз основа на учреденото право на строеж сгради и не е станала собственик на разликата между 32070кв.м. и 25000кв.м., равняваща се на 7070кв.м., тъй като са й отписани 25дка, които са били предоставени на ТПК“Марица“ /впоследствие „Д КТ“/, а за разликата от ********ид.части не е издаван акт, с който да бъдат предоставени на ТПК“Марица“. Сочи, че от момента на отписване на имота през 2004г. до настоящия момент не е изтекъл 10-годишния давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗС, предвид действащия мораториум по пар.1,ал.1 от ЗД на ЗС /ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., в сила от 01.06.2006г., и последващите му продължения до 31.12.2022г./, която разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение №3 от 24.02.2022г. на Конституционния съд по кон.дело №16/2021г., обн. ДВ от 04.03.2022г. и влязло в сила три дни по-късно, при което давността спрямо държавния имот не е текла в периода от 31.05.2006г. до 08.03.2022г.

Настоява и, че давността спрямо процесните ********ид.части не тече, поради факта, че те съставляват част от целия имот І - ****“ и не могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като са неразделна част от целия имот, на който кооперацията се явява суперфициар. Счита, че ако кооперацията е имала намерение да придобива процесната част от имота, то още към 1995г., когато се е снабдила с нотариалния акт за сградите, е могла да си изкара документ за собственост и за имота, върху който са построени, или поне за процесната част, липсата на която в по-късно съставения през 2006г. нотариален акт също да показва, че кооперацията не е имала намерение за своене на тази част от имота, която и към настоящия момент е държавна собственост.

С обжалваното първоинстанционно решение е прието, че отреденият за нуждите на ТПК“Марица“ парцел е държавна собственост, включително спорната придадена площ от 7070кв.м. като отнета от УПИ II-зеленина и спорт, за който няма спор, че е бил държавна собственост, и като придадена към държавен имот. Ищецът като правоприемник на ТПК“Марица“ е носител 4 на ограниченото вещно право на строеж по отношение на целия имот от 32070кв.м. и като такъв се явява държател, а не владелец на имота, като какъвто единствено може да се възприеме до 2004г., когато от актовите книги за недвижимите имоти държавна собственост е отписан терена от 25дка. По отношение на разликата от 7070кв.м. след отписването на имота от актовите книги през 2004г. не може да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост на основание давностно владение, тъй като до датата на подаване на исковата молба не е изтекъл 10-годишния срок по чл.79,ал.1 от ЗС, поради действието на мораториума за придобИ.е по давност на държавни и общински имоти, съгласно който давността за тези имоти спира да тече за периода от 31.05.2006г. до 08.03.2022г., когато е влязло в сила решението на КС, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар.1,ал.1 от ЗИД на ЗС и на пар.2 от ЗР на ЗИ на ЗС, от когато обявеният за противоконституционен акт не се прилага.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. То е постановено по допустим установителен собственически иск, за предявяването на какъвто ищецът разполага с правен интерес, с оглед оспорване на претендираното от него право от ответната страна, актувала процесния имота като държавен с Акт №11310/06.06.2023г.

Видно от представените писмени доказателства е, че въз основа на искане с писмо вх.№V-74 от 09.01.1975г. на ТПК“Марица“ с решение на Градския съвет по архитектура и благоустройство при ГНС-Пловдив по Протокол №1 е отредена част от спортния терен по плана на Г ш на площ от 25дка за изграждане на производствени цехове, включващ се между улиците „Д.“, „Д“ и „Л“, като ТПК“Марица“ е задължена да изготви цялостен ген.план с прилежащия спортен терен и вземе участие в изграждане на същия, след изготвянето на какъвто с решение по Протокол №45 от 11.11.1977г. на Съвета по архитектура и благоустройство при ГНС-Пловдив на основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗТСУ /отм./ е отреден парцел „За производствени цехове на ТПК „Марица“ към Г ш гр.Пловдив, при граници: ул.“Д“, новопроектирана улица, спортен терен и ул.“Д.“ от 25дка, което отреждане е одобрено със Заповед №386 от 14.11.1977г. на ГНС-Пловдив и с Акт от 29.03.1978г.

ТПК“Марица“ е въведена във владение на обект „Производствени цехове“ с 5 трасиране на границите на отредената площ от 25дка, като в акта е посочено, че земята е държавна и не подлежи на обезщетение. Със Заповед №219 от 15.03.1983г. на ИК на ОбНС-Пловдив е одобрено на основание чл.32,ал.1,т.3 от ЗТСУ /отм./ изменение на ЗРП на парцел І - ****“. Със Заповед №622 от 21.06.1984г. на Главния архитект на ОбНС-Пловдив е одобрено на основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗТСУ /отм./ и протокол №15,т.17 от 09.05.1984г. на САБ при ОбНС и на основание чл.75 от ППЗТСУ /отм./ разширението на парцел І ****“ в кв.11 по плана на кв.“Т К“-гр.Пловдив на югозапад до канала. За така отредения допълнителен терен е предоставено правото на комплексно промишлено застрояване на ТПК“Марица“ с Решение №283, взето с Протокол №103 от 30.10.1984г. на ИК на ОбНС-Пловдив. Със Заповед №ПИ-Б-7 от 28.02.1985г. на ОбНС-Пловдив за отредените първоначално и допълнително след разширението терени за строителство на ТПК“Марица“ е предоставено правото на строеж върху общия терен определен за строителство на сгради с производствено предназначение. Въз основа на заповедта №386 от 14.11.1977г. за одобряване на отреждането е съставен представения от ответника Акт №1796/22.06.1987г. за държавна собственост по отношение на парцела от 25000кв.м. като празен. Според писмо изх.№22ОУ-237/12.04.2023г. на Община-Пловдив, с влизане в сила на плана на кв.“Т К“, одобрен със Заповед №ИК-1522 от 21.09.1988г., регулационните граници на актувания терен са променени, като източната част от терена на УПИ II-зеленина и спорт е преминала към УПИ І - ****“, кв.8, който последен новообразуван УПИ отговаря на поземлен имот с идентификатор *******, което се потвърждава и от приетото заключение от 26.11.2025г. на СТЕ, изготвено от вещото лице В К.