Решение № 399 от 21.10.2019, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 451/2019
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 21.10.2019
- В сила
- 21.10.2019
- Състав
- ТЕОДОРА АНДОНОВА МИЛЕВА, КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА, СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3,4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3,4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3,4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 399 / 21.10.2019 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №451 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич срещу Решение №30/27.05.2019 г., постановено по нахд №35/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Тервел. С процесното решение, въззивният съд е отменил Наказателно постановление №08-000879 от 04.01.2019 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ гр.
Добрич, с което на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД за нарушение на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2019 г. за условията и реда за провеждане на периодични обучения и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на осн. чл.415в, ал.1 от КТ.
Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че неправилно е прието от районния съд, че извършеното нарушение е за непроведен начален инструктаж. Сочи се, че процесното нарушение е, че работодателят е следвало да осигури и документира инструктаж в Книга за инструктаж на всички други лица, които ще посещават производствените звена на предприятието. Твърди се, че посочените трима работници в наказателното постановление са в трудови правоотношения с други дружества, поради което и се явяват други лица, поради което и следва да бъдат инструктирани. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор. В същия сочи, че жалбата е неоснователна и излага подробни съображения в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е неправилно, поради установена неправилна фактическа обстановка, поради което и следва да бъде отменено, тъй като безспорно е установено извършеното нарушение.
Административен съд - Добрич, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Районният съд е установил следната фактическа обстановка:
С оспореното наказателно постановление № 08 –
000879/484 от 04.01.2019 г. на “ЕКОФРУКТ” ЕООД е наложена имуществена санкция от 300 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ, за това, че в качеството си на работодател не е осигурил провеждането и документирането в книга за инструктаж на инструктажи по безопасност и здраве при работа на лицата Я.Б.М., Б.Ю.М.и Я.Е.М., като първият от тях е работник на ЕТ „МИСФРКТ – М.Ф.“, а вторите двама са работници на „ХАРЛАНД БЪЛГАРИЯ „ ЕООД, които посещават производствените звена на предприятието.
С обжалваното Решение Районният съд е отменил наказателното постановление (НП) с мотива, че от административнонаказателната преписка не може да се установи, какво е допуснатато нарушение – непроведен начален инструктаж или непроведен извънреден такъв. Отделно от това е прието, че не става ясно тези трима работници новопъстъпили ли са или са командировани на посочения обект.
Тези изводи на районния съд не се споделят от настоящия съдебен състав, но като краен извод е решението е правилно.
На първо място в Наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3,4 и 5 от ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл.42, т.3, предл. първо, съответно и чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. АУАН и НП трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.
Все в обсъжданата посока, следва още да се посочи, че датата на извършване на административното нарушение, без всякакво съмнение има съществено значение, както за индивидуализацията на нарушението, така и с оглед преценка за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, и при липса на посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши преценка, с оглед спазване на тези срокове.
От друга страна е допуснато и друго съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях От съдържанието на АУАН и НП се установява, че са налице три отделни нарушения, при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях, нарушавайки императивната норма на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание. В случая е без значение, че се касае за идентични по вид изпълнителни деяния за един и същи период. По – важното е, че по отношение на отделните работници са допуснати самостоятелни административни нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани поотделно. Разпоредбата е императивна, поради което е недопустимо наказващият орган да преценява дали да я приложи или не. Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е неотстранимо в съдебната фаза на производството и нарушава правото на защита на наказаното лице. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН прави невъзможно да се прецени за кое от всички нарушения е наложено наказанието и обуславя незаконосъобразността на НП.
Изложените по-горе процесуални нарушения, обосновават правилността на съдебното решение и налагат то да бъде потвърдено.
С оглед горното касационната жалба се явява неоснователна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, І състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №30/27.05.2019 г., постановено по НАХД № 35/2019 г. по описа на Районен съд – Тервел.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: