Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1805 от 11.10.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 690/2021
Вид
Решение № 1805
Подписан
11.10.2021
В сила
07.03.2022
Състав
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.108 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.108 ал.1 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5 ал.4 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.70 ал.17 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.70 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.90 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 ал.1 т.6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.85 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. Пловдив, 11.10. 2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ - ХXVIIІ състав, в публично съдебно заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА

АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 690/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Д.В.Г.,

ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-71/02.03.2021г. на директор на ТП на НОИ – Плов­див, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2139-15-1/02.02.2021г./ на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив за отказ да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 КСО отпусната лична пенсия за ОСВ. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на административният акт, като той несъответства на административните правила и материалните норми. В тази връзка излага доводи за неуведомяване за започналото производство, за непредставяне на избор за нов тригодишен базисен период, за липса на безспорни доказателства относно посочените като документи с невярно съдържание за осигурителен доход, да са представени от нея. Сочи, че е издаден в противоречие с Решение № 884/12.06.2019г., постановено по адм. д. №12822/2018 г. по описа на ВАС- VI Отд., като счита, че то поставя изискването да се установят причините за отпускане на нейна пенсията в по-висок размер, както и на доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че последната съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, което поведение да се определи като недобросъвестно. Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.98 от КСО. Редовно призована, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и по същество ангажира становище в нейна подкрепа. Претендира разноски по делото.

Ответният административен орган - директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М. намира жалбата за неос­нователна и недоказана.По същество излага становище за законосъобразност на атакувания административен акт, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане №22/13.03.2000г. на жалбоподателят Г. по заявление от 29.02.2000г. е отпусната пожизнена пенсия по чл.2 ал.1, чл.46а от ЗП и §25 /ЗИДЗП/1996г./ от Закона за пенсиите /отм./, като е посочен трудов стаж от трета категория – 36г.08м.02д., при навършена възраст към датата на подаване на заявлението 55г. и индивидуален коефициент 1.602. със заявление от 13.05.2005г., вх. № 29317 е поискала и отпускането на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО и добавка за чужда помощ, като представя експертно решение на ТЕЛК. С Разпореждане № **********, /Протокол № 01084/21.09.2005г./ и е отпусната социална пенсия за инвалидност. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от проверка законосъобразността на отпуснатите на Г. пенсии. В тази връзка с писмо изх. № К - 22893/20.05.2013г. е изискано да представи оригиналните документи за удостоверяване на трудов/осигурителен стаж.

Г. не е представила исканите документи, във връзка с което е започнала процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО. В хода на провеждането и със саморъчно подписана декларация жалбоподателят е удостоверил периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът й: ДМР – гр. М. за времето от 1961 г. до 1971 г.; Централна поща – РЕП – П. за времето от 1972 до 1973 г.; фирма „***“ – 03 г. 06 м.; Бърза медицинска помощ – Пловдив – 08 г.; ВМИ – Пловдив – 08 м.; Окръжна болница – Пловдив – 06 г. и Медицински колеж – 06 г. до 1999г.. След проведена служебна кореспонденция, в ТП на НОИ – Пловдив от горе посочените осигурители са получени документи, потвърждаващи осигурителния стаж, при който е отпусната пенсията на Г. и документи за осигурителен доход. Така от МБАЛ „Пловдив“ АД е представено удостоверение за осигурителен доход – образец УП 2 с №3293/26.09.2013г за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г. с осигурителен доход 6 078.18 лв.; От Медицински колеж – МУ – Пловдив удостоверение образец УП-2 № 930/16.12.1999 г. за времето от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. при осигурителен доход 3171488.84 стари лева и за времето от 01.07.1999г. до 19.12.1999г. е посочен осигурителен доход 993.18лв. Установено е, че осигурителният доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията с Разпореждане № 22/13.03.2000 г. се различава от данните и получените документи за осигурителен доход от осигурителите, поради което с Разпореждане № **********/ПР-N01042/13.03.2014г. е отменено Разпореждане № 22/13.03.2000 г. и всички последващи за неговото изменение на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО. С Разпореждане № **********/Ра-230/16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 от КСО, чл.85 от НПОС е постановено Д.В.Г. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Решение № РД-107/28.05.2014г. директорът на ТП на НОИ-гр. Пловдив оставя без уважение жалбата на Г. срещу цитираното по-горе разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта й срещу Разпореждане № **********/ПР-N01042 от 13.03.2014г. и същото е потвърдено изцяло. Цитираното решение и потвърденото с него разпореждане са влезли в законна сила. С Решение № РД-108/28.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е спрял образуваното административно производство по жалба вх. № МП-31609/08.05.2014 г. на Г., в частта й срещу разпореждане № **********/Ра-230/16.04.2014г.. С Определение № 1703/04.07.2014г. по адм. д. № 1611/2014 г. на Административен съд – Пловдив е отменено Решение № Рд-108/28.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е изпратена на директора на институцията за произнасяне по цитираната по-горе жалба. В изпълнение на определението е издадено Решение № РД-417/11.12.2014г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е заличено по давност задължението за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2008г. и е отхвърлена жалбата в останалата част. След проведено съдебно обжалване от Г., с Решение № 8884/12.06.2019г., постановено по адм. д. № 12822/2018 г. по описа на ВАС, е отменено Решение №1818/10.08.2018 г., постановено по адм. д. №875/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата срещу Решение № РД-417/11.12.2014г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и делото е върнато за продължаване на административнопроизводствените действия по установяване на обстоятелството по чл.114 от КСО. С писмо изх. №1029-15-33077/29.08.2019 г. Г. е уведомена, че във връзка с посоченото съдебно решение от 12.06.2019г. е прекратена удръжката от личната пенсия за ОСВ и сумата ще и бъде възстановена.

Междувременно са постъпили доказателства, касаещи новонастъпили обстоятелства по отпусната лична пенсия за ОСВ на Г.. Те са били свързани с уведомление за образувано досъдебно производство №260/2019г. на отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив /прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив/, към което са приложени веществени доказателства - пенсионни досиета, вкл. на името на жалбоподателят. В тази връзка осигурителните органи са извършили нова проверка за наличие на осигурителен стаж и доход. От нея е направена преценка за новоустановените обстоятелства по приложените веществени доказателства по образуваното наказателно производство. Така направена е съпоставка на подаденото от Г. Заявление вх.№16323/03.11.1998г. по опис на ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с приложен опис на осигурителния стаж и посочени в него доказателства: Удостоверение обр. УП-2 №659/30.10.1998г. с осигурител Медицински колеж към ВМИ – Пловдив, в което е отразен осигурителен доход за периода от 23.03.1997г. до 22.03.1998г., ЕР на ТЕЛК №750/23.03.1998г. за определена трета група инвалидност с дата на инвалидизиране 23.03.1998г. със срок – пожизнено, Разпореждане №126971/23.11.1998г. на Г. е отпусната лична пенсия за ИОЗ, като и е зачетен осигурителен стаж 35г.06м14д, положен за времето от 10.03.1961г. до 02.11.1998г, при общо брутно трудово възнаграждение в размер на 983976.00лв. за времето от 23.03.1997г. до 22.03.1998г., с подаденото от нея Заявление вх. №10380/29.02.2000г. на ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по което също е приложен опис на осигурителен стаж и доказателства за него: удостоверение обр. УП-2 №930/16.12.1999г. на осигурител Медицински колеж към ВМИ – гр. Пловдив, в което бил отразен осигурителен доход за времето от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. в размер 5624520.00 стари лева и от 01.07.1999г. до 19.12.1999г. в размер 1993.00лв, както и по удостоверение обр.УП-2 № 1830/26.11.1997г.с осигурител „Обединена районна болница“ – Пловдив, в което е вписан осигурителен доход за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г. в размер 15594.42лв., Разпореждане №228/13.03.2000г. за отпусната на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ лична пенсия за ОСВ, считано от 20.12.1999г., с което е зачетен осигурителен стаж за времето от 10.03.1961г. до 19.11.1999 г. в размер 36г.08м.02д., при трета категория труд. Пенсията е определена от общо брутно трудово възнаграждение 15 594.42лв. за период 01.01.1985г.-31.12.1987г. и в размер 7 617.70лв. при период 01.01.1997г.-19.12.1999г. по приложените удостоверения обр. УП-2 с №1830/26.11.1997г. и № 930/16.12.1999г., като е определен индивидуален коефициент 1.602. По служебен път е приложено удостоверение обр.

УП-2 № 930/16.12.1999г., издаден от Медицински колеж при ВМИ – Пловдив. При така направената съпоставка на данните в доказателствата към описа за осигурителния стаж по посочените подадени от Г. заявления за отпускане на пенсия за ИОЗ и за отпускане на ЛПОСВ, органите по пенсиониране констатирали, че са налице редица съответствия , както и съществени несъответствия. Съответствието било по отношение на наименование на осигурителя, заемана длъжност, продължителност на положен осигурителен стаж и са представени документи с еднакви номера, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, както и предоставените по опис доказателства за осигурителен стаж, зачетен при отпускане на пенсия за ИОЗ и ОСВ. От страна на административния орган е констатирано, че осигурителният доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията по Разпореждане № 22/13.03.2000г. е много по-голям от вписания доход за съответните периоди, констатиран в Разпореждане №126971/23.11.1998г. за отпусната ИПОЗ. Причина за това се явяват различните данни, посочено в приложеното от Г. удостоверение към заявлението от 03.11.1998г. за отпускане на пенсия за ИОЗ, с тези приложени към о Заявление вх. №10380/29.02.2000г.. Констатирали, че се касае за две удостоверения с един и същи номер и дата -№930 от 16.12.1999г., които обаче видимо се различават по своето съдържание. Констатирано е видимо различие в положените в различните екземпляри на удостоверението, подписи на главен счетоводител и ръководител. При тези предпоставки административния орган е формирал извода си, че Г. се е възползвала от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, послужил да й бъде отпусната ЛПОСВ в по-благоприятен размер от следващия й се. Затова ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане №********** /протокол №2139-15-1/02.02.2021г./, с което е постановен отказ да бъде изменена по отношение на жалбоподателя в по- благоприятен размер отпусната от 20.12.1999г. лична пенсия за ОСВ. Такова изменение се е предполагало да бъде определено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение №8884/12.06.2019г на ВАС и то е свързано с определяне началната дата на отпускане на ЛПОСВ, индивидуален коефициент и размер на пенсията.