Решение № 3844 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3844 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110213766 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. К. П. против Наказателно постановление № 25-4332033045/18.03.2026 г., издадено от Началника на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.

185 ЗДП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба”, в размер на 25,56 евро, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДП; на основание чл. 185 ЗДП – „глоба“, в размер на 25,56 евро, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП – „глоба”, в размер на 51,13 евро. Били му отнети и 8 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си навежда доводи за процесуални нарушения непрецизно описание; непрецизна цифрова квалификация по пункт втори и липса на материална и териториална компетентност на АНО.

Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С писмено становище взема отношение по направените възражения, Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.12.2025 г., около 13:38 ч., жалбоподателят П. управлявал л. а. ,,***'', ДК № ,,***'' в гр. София, по бул. „Н. Й. Вапцаров“, с посока към ул. „Атанас Духов” към ул. „Стоян Михайловски“ и до № 61 бил спрян за проверка от полицейските служители Х. К. и И. Т., тъй като използвал мобилен телефон, по време на управление, без устройство, освобождаващо ръцете. В хода на 1 проверката било установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е оборудвано с пожарогасител, който не е преминал преглед за проверка на изправността му, както и със светлоотразителна жилетка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Х. К. и И. Т. ; АУАН; НП; справка за нарушения на ЗДП; докладна записка; заповеди за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно почти всички подлежащи на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Сред тях, обаче, не попада наличието или не на светлоотразителна жилетка, данни в каквато насока не изнася никой от разпитаните свидетели, т. е. по този пункт твърденията на наказващия орган не се подкрепят от доказателствената маса.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възраженията за допуснати процесуални нарушения са частично основателни. Тук е мястото да се отбележи, че разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДП понастоящем (с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.02.2026 г.) е отменена и това се явява по-благоприятен за дееца закон, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, в който смисъл и по този пункт атакуваното НП подлежи на 2 отмяна.

В допълнение, разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДП регламентира, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със светлоотразителна жилетка, т. е. същата следва да е налична физически, като оборудване на превозното средство, но не забранява водачът „да се движи без светлоотразителна жилетка“ (каквато формулировка е възприел АНО в атакуваното НП), т. е. да е облечен с нея, по време на движение, доколкото същата се използва, само при черезвичайни обстоятелства, а не – постоянно.

Коректно е да се отбележи, че цитираната от АНО разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП има санкционен характер, а правилото за поведение се съдържа в разпоредбата на чл. 104а ЗДП (т. е. тя, именно, следва да се цитира, като нарушена). Посоченото отклонение от процесуалните стандарти, обаче, не е съществено, доколкото, аналогично на нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП, в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП се съдържа и самото правило за поведение, и санкцията за неспазването му, поради което и незащитима е теза – за нарушено или дори ограничено право на защита.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че П. не е изпълнил задължението си по чл. 104а ЗДП (пресъздадено и в санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП) да не ползва по време на управление мобилен телефон, без устройство, освобождаващо ръцете му, както и че ползваното ППС не е било оборудвано със светлоотразителна жилетка и пожарогасител, преминал преглед за изправност (с уточнението от предходния раздел, че по тези пунктове отговорност не може да се ангажира, поради процесуални нарушения).

Съставът и на нарушението уреждат изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна, и деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, по силата на водаческата си правоспособност, е съзнавал задължението си за обезпечаване възможността за работа с механизмите на превозното средство и с двете си ръце, но въпреки това, но въпреки това е предприел конкретни действия по временно ангажиране на едната от тях с мобилен телефон..

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова 3 следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушенията са застрашили обществените отношения, свързани със сигурността на пътя, като от неспазването на императивна законова разпоредба е потенциално е могло да настъпи ПТП, както и не следва да се пренебрегват множеството налагани на П. многобройни санкции по ЗДП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и мотиви по индивидуализацията й са безпредметни.

В допълнение, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна 4 сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 75 евро. Предвид съотношението на потвърдена – отменена част на наказателното постановление и субсидираното приложение на ГПК, дължи се половината от цитираната сума. Доколкото жалбоподателят е представил само адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита и доказателства за реално сторени разноски, искането му за присъждане, направено с жалбата, следва да бъде оставено, без уважение.