Определение № 492 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900346 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от „Уинд Стрийм ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявен от „Уинд Стрийм ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 206064.19 евро /403026.53лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.06.2022г. до 31.08.2023г. изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от 1 собствената на ищеца ВяеЦ, находяща се в с. Купен, общ. Каварна, обл.

Добрич при работа на генератора с мощност 2MW и тази, която би се отдала при мощност от 3MW, които вреди са настъпили в настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на ВяеЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номинална присъединена мощност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на вятърна електрическа централа с мощност от 3MW, находяща се в с. Купен, общ.

Каварна, обл. Добрич, въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за ползване

№ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на

Началник

РДНСК,

Североизточен Район.

Фактическото присъединяване на ВяеЦ към електроразпределителната мрежа на ответника с включването и на присъединителните съоръжения в паралел с електрическа мрежа е извършено през 2010г., със Заповед за поставяне под напрежение №2613/12.11.2010г. В нея е обективирано, че централата е с номинална мощност от 3MW. Подаването обаче на електрическа енергия от същата е ограничено до мощност от 2MW.

Точката на присъединяване на ВяеЦ към електроразпределителната мрежа на ответника са изходящи клеми на модул КРУ на Главна разпределителна уредба „ГРУ „Крис“ 20 кV, находяща се в ПИ с идентификатор №400049.1.58, собственост на ответника на основание договор за покупко – продажба по нот. акт с вх. per. №2355 от 09.08.2010г., акт №85, том VII, стр. 24668 на АВ - Каварна. В ГРУ е монтирана релейна защита, обща за три ветрогенератора с инсталирана мощност от по мощност от 3MW, собственост на ищеца, „Уинд Системс“ ООД и „Уинд Енерджи“ ООД.

Между страните е сключен договор за достъп №ПД-Д13-***г. от 30.09.2013г., по силата на който ответникът е поел задължението да предоставя достъп и системи услуги на ищеца до електроразпределителната мрежа за осигуряване на нормални условия за работа на електрическата централа на производителя, съобразно заявената 2 мощност 3MW.

За времето от 11.2010г. до 20.07.2021г. ответникът е наложил постоянно ограничение в ГРУ „Крис“ – точката на присъединяване в размер на мощност от 7MW, а за периода 21.07.2021г. до 29.08.2023г. ограничение на мощност от 8MW на трите ветрогенератора. Твърди се, че не са налице обективни причини за неизпълнение на договорните задължения.

Поради тези причини ищецът е предявил иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответника да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа като премахне ограничението на релейната защита на ГРУ и да увеличи мощността на процесната централа от 2MW на 3MW, който иск е уважен с влязло в сила решение №7/07.01.2022г. по в.т. дело №579/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение №260117/10.06.2022г. по т. дело №322/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Иск с такъв предмет е бил уважен и в полза на „Уинд Систем“ ООД по т. дело №321/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна.

В изпълнение на цитираните решения ответникът на два етапа е променил настойките в релейната защита на ГРУ – на 20.07.2021г. от 7MW на 8MW и на 29.08.2023г. от 8MW на 9MW. Вследствие на това трите ветрогенератора са започнали да отдават към ЕРМ произведената от тях електроенергия на пълната им номинална мощност на 3MW.

На 08.06.2020г. ищецът е сключил договор за покупко – продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група с „Синергон Енерджи“ ЕООД със срок на действие 01.06.2020г. до 30.06.2021г. и цена 76.00 лева за МWh.

С анекс №1/04.06.2021г. договорът за покупко – продажба е удължен до 30.06.2022г. и е изменена цената на 117.00 лева за МWh, считано от 01.07.2021г.

С анекс №2/04.06.2021г. срокът на коментираният договор е отново удължен до 30.06.2023г. при цена вече 170.00 лева за МWh за периода 01.01.2022г. до 30.06.2022г., а за периода 01.07.2022г. до 30.06.2023г. цената ще бъде определена по формула, в която компонентната е борсовата цена за съответния период от един икономически час, по която се включват всички 3 сделки на пазар „Ден на пред“ за съответния ден на доставката, организиран от БНЕБ за лева МWh.

В следствие на това неизпълнение ищецът е претърпял имуществени вреди, за периода 01.06.2022г. до 31.08.2023г. изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от собствената на ищеца ВяеЦ, находяща се в с. Купен, общ. Каварна, обл. Добрич при работа на генератора с мощност 2MW и тази, която би се отдала при мощност от 3MW, които вреди са настъпили в настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по договор за достъп.

По изложените съображения моли съдът да осъди ответника да заплати стойността на претърпените от ищеца имуществени вреди, в общ размер от 403026.53 лв.

По делото е постъпил отговор от ответника „Електроразпределение Север“ АД в срока по чл.367 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Признава се, че с влязло в сила решение №7/07.01.2022г. по в.т. дело №579/2021г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение №260117/10.06.2022г. по т. дело №322/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна е уважен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД в полза на ищеца и ответникът е осъден да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп на производител и премахне ограничението по отношение на процесната ВяеЦ.

Силата на пресъдено нещо на това решение обаче не се разпростира по отношение на факта на неизпълнение за процесния период. В тази връзка ответникът оспорва да е налице твърдяното виновно неизпълнение на задължението по договора за достъп за релевирания период. За този период ВяеЦ на ищеца не е била ограничавана от ответника.

Фактът на наложеното ограничение е по избор на ищеца, на основание сключен от него договор с другите две дружества, собственици на ветрогенераторите. Един или двама от тримата производители са можели да работят на пълна присъединена мощност 3MW.

Между страните е сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА 973/16.08.20073058/17.09.2007-4013-ВГ/22.04.2009г. Обектът на ищеца е присъединен към електроразпределителната мрежа чрез кабелен електропровод ГРУ 20 кV, 4 находящо се в ПИ със стар идентификатор 001058. С анекс №1/12.11.2010г. към договора за присъединяване е определена максимално допустима генерирана мощност от 5MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре. Към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре са присъединени още две ВяЕЦ, собственост на „Уинд Стийм“ ЕООД и „Уинд Енерджи“ ЕООД, съгласно догори за присъединяване. На 12.11.2010г. и тези две ВяЕЦ са присъединени към електроразпределителната мрежа и са поставени под напрежение при номинална мощност от 3000КW.

С анекс №2/19.01.2011г. към договора за присъединяване между страните допустимата генерирана мощност за всички ветрогенераторите присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре е увеличена на 6MW.

От друга страна присъединяването на процесната ВяЕЦ при номинална мощност от 3MW е поставено под условие, уговорено в т.2 от анекс №1 към договора за присъединяване. Съгласно цитираната уговорка максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена до инсталираната мощност от 9MW за електрически централи, присъединени към ГРУ, т.е по 3МW за всяка една от трите ВяЕЦ след реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, което е необходимо за генерирането на такава мощност. Реконструкцията е следвало да бъде извършена от ищеца, съвместно с „Уинд Енерджи“ ЕООД и „Уинд Системс“ ЕООД, съгласно сключен Анекс №3/10.05.2011г.

Към настоящия момент не е извършена реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, поради което не е възникнало задължението за ответника да увеличи максимално допустимата генерирана мощност.

Ненастъпването на условието не може да бъде вменено във вина на ответника, тъй като реконструкцията изисква промяна на техническите условия за присъединяване на ВЕЛ Конаре, собственост на „Енерго Про Мрежи“ ЕАД към килия Конаре, собственост на „НЕК“ ЕАД в подстанция Генерал Тошево, като се изисква и съгласие на оператора на електропреносната мрежа – НЕК ЕАД.

За извършването на реконструкцията ответникът е направил искане до 5

„НЕК“ ЕАД, като е сключен предварителен договор за съгласуване на проектите. В тази връзка е между страните е сключен Анекс №3/10.05.2011г., с който са уредени условията за проектирането и извършването на преоборудването на килия „Конаре“ както и финансирането на тази дейност. С писмо от №26-198-42/06.02.2013г. „НЕК“ ЕАД е съгласувало проектите, като е дружеството е посочило, че ще предложи сключването на окончателен договор в най – кратки срокове. Ответникът с няколко писма от 01.06.2011г., 19.10.2011г., 05.12.2012г., 25.04.2013г. е поискал предоставяне от „НЕК“ ЕАД на проект за договор за присъединяване, като до настоящия момент не постъпвал отговор на същите с предложение за сключване на окончателен.

Ответникът твърди, че без сключването на договор за присъединяване не може да се пристъпи към реконструкцията на килия „Конаре“, което е следствие от бездействието на третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, а не на виновното поведение на ответника.

Оспорва се да е налице пропусната полза от страна на ищеца, причинно следствената връзка между твърдяното неизпълнение и вредите. Сочените вреди не биха могли да бъдат предвидени.

Не е настъпила и изискуемостта на задължението по чл.1, ал.1 от Договора за достъп.

Прави се възражение за съпричиняване, тъй като ищецът сам си е ограничил Вяец, като не е изпълнил процедурата да уведоми ответника по реда на чл.34, ал.3 от УС за претенцията си за обезщетение.

По изложените правни и фактически съображения ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил направените възражения на ответника и се поддържат твърденията в исковата молба досежно фактическия състав на предявения иск. В допълнение ищецът е посочил, че в договорът за достъп не е посочена дата, като падеж на задължението по чл.1, ал.1, но изискуемостта му е настъпила с исковата молба от 16.03.2017г. по т. дело №322/2017г. на ВОС. По това дело е установено, че изначално технически пречки не съществуват за преминаване на 9MW както през ГРУ „Крис“, така и през килия „Конаре“.