Решение № 62 от 18.03.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Тетевен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101285 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено основание чл.415,ал.1 от ГПК,във в-ка с чл.422,ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди,че на 01.08.2023г е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника,за сума в размер на 1567.98 лева-главница,за изплатено от ищеца обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ за увреден от ПТП автомобил,както и сума в размер на 578.76 лева,мораторна лихва з азабава,като праетендират и законна лихва върху главницата до оковчателното изплащане на вемането,направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение в заповедно и исково производство.

С разпореждане по ч.гр.д. №43299/23г по описа на СРС е уважено искането им и е издал заповед за изпълнение,а на основание чл.415 от ГПК,със съобщение,пона 28.02.2024г им е указано,че е постъпило възражение и дружеството може да предяви иск в едномесечен срок.

Излагат се следните основания,от които произтича вземането:

С комбинирана застраховка №0306Х0371997 от 27.03.2018г ищецът е сключил договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ на автомобил марка „з,със срок на действие от 29.03.2018г до 28.02.2019г.

На 15.12.2018г,около 22,20ч,на магистрала „д,в посока за движение 1 към град

София,е настъпило пътно-транспортно произшествие/ПТП/,с лекия автомобил,който при движение по магистралата се блъска в диво животно-чакал.Събитието е документирано в Протокол за ПТП №д,съставен на местопроизшествието от органите на МВР.Вследствие на инцидента са нанесени материални щети на автомобила,изразяващи се в смачкана предна броня и счупена преден ляв калник.

В резултат на описаното ПТП Н. Д. депозира уведомление –декларация по щета пред ищеца,с искане за обезщетяване на нанесените вреди на автомобила.В дружеството е заведена преписка по щета №д

Причинените вреди са описани от експерти на ищеца,размерът на обезщетението е изчислен по експертна оценка,като същите възлизат на 1557.98 лева и включват подмяна на части,ремонт на автомобила,заедно с калкулирана цена на труд.

Ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил,като по ликвидационната преписка са направени и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева,като общо изплатеното застрахователно обезщетение е в размер на 1567.98 лева.

С плащането на сумите ищецът е изпълнил задължението си в качеството на зстраховател по застраховка „Каско“ и „Злополука“,като на основание чл.410,ал.1 от КТ,във в-ка с чл.49,ал.1 от ЗЗД,,във в-ка с чл.86 ЗЗД,има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата от 1567.98 лева,главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,както и мораторна лихва в размер на 578.76 лева за периода от 01.08.2020г до 01.08.2023г,ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането,както и направените съд.-деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника.В същия са направени възражение за недопустимост на иска,като е направено възражение за неподсъдност на делото на първоначално сезирания СРС,което е уважено от съда.По същество се оспорва предявения иск по основание и размер.Оспорва се материалната доказателствена сила на протокола за ПТП.Изразява се становище по отношение приложения протокол за ПТП,заявява,че не е представено доказателство,че водачът на МПС при реализирането на ПТП не е бил под въздействие на алкохол или упойващи вещества.Не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила,т.е. не е налице изключен застрахователен риск.Застрахователната полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение,,възразява се срещу липсата на факти от фактическия състав по чл.49 от ЗЗД. Твърди се,че съгласно договор за побществена поръчка от 29.05.2015г,сключен между ответника и „Автомагистрали“-ЕАД,възстановителни работи 2 при аварийни ситуации на автомагистрала „Хсд“ от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км 0+000 до км 3+024,вкл. И принадлежащите пътни връзки,поддържане и осветление на посочени тунели и пр.,то би следвало процесния участък да се поддържа от изпълнителя.

В случая е налице договореност ,че при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на изпълнение или некачмествено изпълнение ,изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените щети.

Ответникът оспорва иска,счита,че исковата недоказана,моли същата да бъде отхвърлена.„ претенция е неоснователна и

Позовава се на писмени доказателства.

От конституираното трето лице-помагач-„Автомагистрали“-ЕАД-София, е депозирано становоще по ИМ,в което се излага,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.Оспорват се обстоятелствата,изложени в ИМ,оспорва се привличането му като трето лице помагач.Твърди,че няма основание да се прехвърли отговорността за обезщетението върху третото лице.Не е налице неизпълнение на договорно или друго задължение на третото лице.Моли да се отхвърлят изцяло исковите претенции.

От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетеля Н. Н.

Д. и заключението на съд.-автотехническата експертиза,изготвено и защитено от вещото лице инж.Н. С.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложена е комбинирана застрахователна полица №дза застраховка „Каско“ и „Злополука“, със срок на застраховката 1г,считано от 29.03.2018г до 28.03.2019г.

Застраховката е сключена между ищеца ЗАД „Армеец“-София и за автомобил марка „с“,модел „5“,срег.№ д.

Приложен е протокол за ПТП,съставен на 15.12.2018 година,в който са описани участници в настъпило ПТП на АМ „д в посока на движение град София,а именно диво животно-чакал и л.а. с с рег.№ д,управляван от Н. д Д. от град София,както и механизма на същото.В протокола е отразено,че участвалия в ПТП автомобил е собственост на с-София.

В показанията си свидетелят Д.,твърди,че на сочения в исковата молба и протокола за ПТП участък от автомагистрала „с“,,около 22.30-23.00 часа,управлявайки сочения в исковата молба автомобил,видял по средата на осевата линия чакал.Движел се с 90100км/ч,преценил,че е по-добре да заобиколи животното,но го ударил с предната част на колата,след което „се разхвърчали пластмаси,калници…“.Спрял движението на автомобила,обадил се на КАТ,в рамките на 10-15м дошла патрулка,видели тялото на животното и описали местопроизшествието.Полицай казал,че било много голямо животно,намерил го на платното,на около 200м по-назад отмястото,където свидетелятбил установил автомобила,съставили протокола за ПТП.Колата на могла да се движи на собствен ход,изтекла охлаждащата течност,извикал пътна помощ от София,която дошла след около час.

Приложено е уведомление –декларация по щета „Каско на МПС“,съставена на 3

17.12.2018г,подадена от свидетеля Д.,,опис на щетите по претенцията,,както и калкулацияремонт на стойност 1557.98 лева.

Приложен е документ,удостоверевящш плащане от ищеца на „с на сума в размер на 1557.98 лева,на дата 02.04.2019г.

Приложена е регреснапокана от пълномощник на ищеца до Директора на ОПУСофия ,за възстановяване на ищеца на сума в размер на 1567.98 лева,връчена на 05.06.2019 година.

Приложен е Договорза възлагане на обществена поръчкасключен през 2015г между ищеца и третото лице „Автомагистрали“-ЕАД-Софияс предмет:извършване от третото лице,по възложение на ищеца,на дейности по поддържане/превантивно,текущо,зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийна ситуация/на автомагистрален участък АМ „с“,от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км 0+000 до км 3+024,включително и принадлежащите пътни връзки,поддържане осветлението на тунели Витиня,Топли дол,Ечемишка и Правешки ханове с обслужващите ги подстанции и далекопроводи,охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ-София и ОПУ-Ловеч,стопанисвани от АПИ,съгласно приложение №1 към договора.

Договорът е сключен за 48 месеца.

От заключението на приетото и неоспорено заключение на съд.-автотехническа експертиза,изготвено от вещото лице инж.Н. К. се утановява,че механизма на ПТП съвпада с този,отразен и в протокола за ПТП,а иоменно опитващ се да пресече магистралата в посочения пътен участък чакал попада в обхвата на управлявания от свидетеля Д. лек автомобил,настъпва удар между лявата страна на животното,предна броня на автомобила в лявата и част и преден ляв калник.Това неминуемо е довело до увредата на автомобила след удара,като щетите са показани на множество снимки.Според експерта,от техническа гледна точка щетите на МПС са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.Те са описани от застрахователя и са илюстрирани на снимките,съпътстващи щетата.Сумата за ремонт на лекия автомобил е 1 328.85 лева.Стойността на ликвидационните разходи е 10-15 лева.В съдебно заседание вещото лице обяснява,че е базирал заключуението си досежно стойността на щетата на посочмен подзаконов нормативен акт и тъй като в случая обезщетението се изплаща по застраховка „Каско“ има основание да се заложи и по-голяма сума,при отремонтиране на автомобила в оторизиран сервиз.Собственикъйтне е възразил срещу щетата,като при разговор със собственикът той е обяснил,че отремонтирането на автомобила му е „излязло“ двойно повече от изплатеното обезщетение по застраховката.

По приложено към делото ч.гр.д. №с по описа на Софийски районен съд дело ,по заявление на ищеца по чл.410 от ГПК,е издадена Заповед №28452/25.09.2023г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,за сума в размер на 1567.98 лева,представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи,ведно със законна лихва за период от 01.08.2023г до изплащане на вземането,сумата 4 от 578.76 лева,представляваща мораторна лихва за период от 01.08.2020г до 01.08.2023г,както и държавна такса в размер на 50.00 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Срещу заповедта е депозирано ъзражеуние по образец от длъжника АПИ,чрез ОПУСофия,като с разпореждане на заповедния съд от 14.02.2024г е указано на заявител,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.Съобщението за разпореждането е връчено на заявителя на дата 28.02.2024г.,а исковата молба,предмет на разглеждане в настоящето производство е депозирана в деловодството на Софийски районен съд на дата 21.03.2024 година.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В чл. 410 от КЗ е уредено специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 от ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Съгласно Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.