Акт № 2730 от 29.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2730

Кърджали, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700511 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на В. Е. М., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-212/ 28.07.2026 г. на директор на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-151-11/ 07.07.2026 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали, с което е отпуснато ПОБ за периода: 05.05.2024 г. до 04.01.2025 г. в размер на **** евро дневно.

Претендира се незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон.

Изложен е довод, че тълкуването на разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и разпоредби от българското законодателство, е абсолютно недопустимо. Още повече, че в случая е налице решение на КАС, в което са посочени конкретни мотиви за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали, както и изрични указания по приложението на материалния закон.

Твърди се, че е безспорно, че като лице с българско гражданство В. М. попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, съгласно чл. 2, § 1 от същия. Установено по безспорен начин е и времето на пребиваване във [държава], поради трудова заетост на лицето.

Видно от оспорваното решение административният орган е посочил, но тълкувал неправилно, като правно основание разпоредбата на чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, която указва начина на изчисляване на обезщетенията на безработни лица, както е в случая, и според който- „Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Това означава, че при изчисляване размер на обезщетение административния орган е бил длъжен да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка (в случая [държава]), чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа.

В жалбата се сочи, че до приемането на чл. 54б, ал.8, т.2 от КСО размера на обезщетението за безработица на лицата, положили труд последно (преди прекратяване на трудовото провоотношение) в държава членка на европейския съюз, при определяне размера на обезщетението за безработица се взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка (в случая [държава]), чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа. Основанието е чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.

Искането е да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, алтернативно – да се обяви за нищожно като противоречащо на Решение №1521/01.07.2026 г. по адм. д.№350/2025г. на АС-Кърджали. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощник поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на нейната основателност, идентични с тези в жалбата.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. В писмени бележки на пълномощник се развиват подробни аргументи в подкрепа на становището, че паричното обезщетение за безработица, отпуснато на В.М., е законосъобразно определено.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, подадено чрез дирекция „Бюро по труда“, [населено място] (вх. № 906-125/ 07.05.2024 г.) и постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 083-00-151/ 07.05.2024 г. В.М. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В същото декларирал, че в периода от 01.04.2025г.-04.05.2024г. е упражнявал трудова дейност в друга държава – [държава]. С писмо изх. № У-083-00-151-1/ 08.05.2024 г. от жалбоподателя е изискано да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002, както и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004.

На 08.05.2024 г. В.М. подал заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002.

От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 10.05.2024 г., до компетентната институция във [държава] по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 – осигурително досие и U004 – информация за заплатите, необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. В тази връзка, с Разпореждане № 083-00-151-1/10.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на [държава].

На 31.03.2025 г., отново по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, са получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава]. След разглеждането на представените документи, с разпореждане № 083-00-151-2/ 10.05.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица..

С разпореждане № 083-00-211-3/ 31.03.2025 г. на „За“ ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, 54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) 883/ 2004, в полза на В.М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода: 05.05.2024 г. до 04.01.2025 г. в размер на *** лв. дневно.

В разпореждане е прието, че осигурителния доход за периода от 01.05.2022 г. до 04.05.2024 г., от който е определен размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на *** лв. Определеният среднодневен осигурителен доход за същия този период е *** лв., а дневния размер на паричното обезщетение за безработица (60% от среднодневния осигурителен доход) – ***** лв.

При обжалване по административен ред на разпореждане № 083-00-211-3/ 31.03.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица пред директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановено Решение № 2153-08-176/ 12.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали. С Решение № 1521/01.07.2026г. по адм.д. №350/ 2026г. на АС-Кърджали е отменено посоченото решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали и разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица и преписката е върната на последния административен орган за ново произнасяне по подаденото от В.М. заявление за отпускане на ПОБ.

С последващо Разпореждане № 083-00-151-11/ 07.07.2026 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали е отпуснато ПОБ за периода: 05.05.2024 г. до 04.01.2025 г. в размер на **** евро дневно. С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-08-212/ 28.07.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-151-11/ 07.07.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали е посочено, че предвид постановеното решение по адм.д. №350/2025 г. на АС-Кърджали, при неприложимост на чл. 54б, ал. 8 от КСО спрямо фактически състави, съдържащи правопораждащи факти, които са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО и при които правото е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 6 (3) от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, при съобразяване и на мотивите на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-116/ 25 (т. 21 - 29) постановено по преюдициално запитване, отправено от АС - Благоевград.

В оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали са изложени мотиви, че в настоящия случай е приложима хипотезата на чл. 65, §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, тъй като жалбоподателят е лице, което при последната си заетост е било осигурено по законодателството на друга държава членка - [държава], но е пребивавало в Република България, която се явява държава по пребиваване по смисъла на координационните правила. Поради това институцията по пребиваване, която следва да предостави паричното обезщетение за безработица, е ТП на НОИ - Кърджали.

Съгласно чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, чрез дерогация от §1 и §2, когато се касае за безработни лица, обхванати от чл. 65, §5, буква „а“ от Регламента, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа.

Разпоредбата на чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 следва да бъде тълкувана съобразно задължителното тълкуване, дадено от Съда на Европейския съюз с решение по дело С-116/ 25. В посоченото решение Съдът приема, че при хипотезите на чл. 65, §5, буква „а“ от Регламента институцията по пребиваване не е ограничена до отчитане единствено на дохода, получен при последната заетост в друга държава членка, тъй като изискването за отчитане „изключително“ на последното възнаграждение е предвидено само в чл. 62, §1 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004. Пределно ясно е, че настоящия случай не попада в хипотезата на член 62, параграф 1 от Регламента. Жалбоподателят счита, а и това е и становището на административния орган, че приложима е разпоредбата на чл. 65, §5, буква „а“ от Регламента, съгласно която безработно лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателствата на държавата — членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му заетост като заето или като самостоятелно заето лице. Разпоредбата ясно очертава обхвата и целта на регламента - безработните лица независимо в коя от държавите - членки са упражнили правото си на труд, да бъдат поставени пред едни и същи условия, когато кандидатстват за обезщетения. Те не трябва да са в по - неблагоприятно положение, нито в привилегировано такова спрямо другите безработни, които не са упражнили правото си на свободно движение в ЕС. По този начин се постига равнопоставеност и еднакво третиране на всички европейски граждани в съответствие с принципа закрепен в чл. 4 от Регламента. Съгласно посочената разпоредба освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, лицата, за които се прилага настоящият регламент получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството на която и да е държава-членка, както нейните граждани. Лицето, чиято последна месторабота е била в друга държава -членка, но пребивава на територията на държавата, от която е поискало обезщетение, не трябва да бъде поставено в по - лошо положение от лицата, които не са били извън страната, поради което то трябва да получава обезщетение изчислено, „както ако спрямо него се е прилагало гова законодателство по време на последната му зае гост ка то заето или като самостоятелно заето лице.“ В българското законодателство общият ред за определяне размера на паричното обезщетение за безработица е уреден в чл. 54б, ал. 1 от КСО, съгласно който дневното парично обезщетение се определя в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.