Решение № 2299 от 18.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ :

МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1880 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ищецът

“Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД (с предишно наименование “Е.Т.С.-Б.” ООД), ЕИК********, твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 13.06.2017 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу настоящите ответници - “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П., въз основа на запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД, с падеж – 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П..

Ищецът твърди, че има правен интерес от предявяването на иска предвид подадените от длъжниците възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди, че записът на заповед е с форма и съдържание, определени от императивните разпоредби на закона, включително изискуемите от закона задължителни реквизити на същия. Твърди, че подписът на издателя е положен саморъчно и следва текста на записа на заповед, който е авалиран и от физическите лица, подписали се саморъчно върху същия. Твърди, че се е ползвал от правото да се снабди с изпълнителен лист въз основа на записа на заповед на основание чл. 417, т. 9 от ГПК.

Твърди, че от датата на падежа – 22.06.2015 г., до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (13.06.2017 г.) е дължима законна лихва за забава в размер на 13 098,20 лева.

Ищецът предявява против ответниците “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П.:

- положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 65 000 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД, с падеж – 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (13.06.2017 г.) до окончателното й плащане,

- както и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 13 098,20 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 65 000 лева, считано от падежа на записа на заповед (22.06.2015 г.) до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (13.06.2017 г.).

Ищецът претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. са подали отговори на исковата молба, съдържащи идентични доводи, в които оспорват предявените искове. Изложените от ответниците доводи за недопустимост на иска за лихва за забава върху главницата по записа на заповед за периода до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, касаят основателността, а не допустимостта на претенцията.

Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. правят възражение за нищожност на записа на заповед, тъй като в същия липсвал предписан от закона задължителен реквизит по чл. 535, т. 7 от ТЗ - подпис на издателя. Сочат, че записът на заповед е нередовен от външна страна. Сочат, че в случая липсва подпис на издателя на лицевата страна на менителничния ефект.

Сочат, че непосредствено след текста на записа на заповед следва текста на менителничното поръчителство, а между двата текста липсва подпис на издателя на записа на заповед. Сочат, че подпис на управителя на “Т.” ЕООД като издател е положен на гърба на записа на заповед в горния десен ъгъл и е пространствено разположен слд подписа на В. С. Ц., положен от него в качеството му на поръчител в горния ляв ъгъл на гърба на документа.

Сочат, че липсва валидно възникнало задължение за издателя и записът на заповед е нищожен поради опорочена форма. Сочат, че това е абсолютно възражение и може да бъде направено от авалиста, както и че не дължат заплащане на сумата по записа на заповед.

Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. правят възражение за нищожност на авала (менителничното поръчителство) поради порок във формата. Сочат, че в случая подписите на поръчителите са положени на гърба на записа на заповед, а не на лицевата страна на същия, както изисква нормата на чл. 484, ал. 2 от ТЗ. Сочат, че поради това не е налице валидно учредено менителнично поръчителство и не може да се ангажира отговорността на авалистите.

Ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. правят възражение за погасителна давност, тъй като ищецът не е упражнил правото на иск в шестмесечен срок от падежа на задължението по записа на заповед на основание чл. 147 от ЗЗД.

Всеки от ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответниците възражения.

В дадения срок ответниците В.С.Ц. и П.Б.П. не са депозирали допълнителен отговор.

В дадения срок ответникът “Т.” ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Сочи, че процесният запис на заповед от 22.04.2015 г. не е подписан, т.е. не съдържа подпис на издателя, което има за последица нищожност на ценната книга. Сочи, че подписът на издателя, положен на гърба на документа, не следва непосредствено менителничното волеизявление и е неотносим към записа на заповед. Сочи, че същият е положен след поръчителството, което е самостоятелна правна сделка. Сочи, че неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на акцесорната претенция за претендираните законни лихви.

Ответникът “Т.” ЕООД претендира разноски по делото.

В дадения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба с оглед подадения отговор от ответника “Т.” ЕООД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №

38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е видно, че по заявление с вх. № 3044473/13.06.2017 г., подадено от “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД (с предишно наименование “Е.Т.С.-Б.” ООД), е издадена на 10.07.2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта, като е разпоредено ответниците “Т.” ЕООД, като издател, и В.С.Ц. и П.Б.П., като авалисти, да заплатят солидарно на кредитора и настоящ ищец “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД сумата от 65 000 лева, представляваща парично задължение по запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г. в гр. София, с падеж– на 22.06.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 13.06.2017 г. до изплащане на вземането, и 2 469,39 лева – разноски по делото съразмерно с уважената част, а именно: 1 304,19 лева – държавна такса и 1 165,20 лева – възнаграждение на адвокат.

С разпореждане от 10.07.2017 г. по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав, е отхвърлено заявлението в частта, с която се иска да бъде разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумата от 13 098,20 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 65 000 лева по записа на заповед за периода от 22.06.2015 г. до 13.06.2017 г.

Срещу издадената заповед са подадени от тримата длъжници възражения по чл.414 от ГПК на 10.08.2017 г. Видно от представените покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20177860401643 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие – СГС, поканата с подлежащия на изпълнение акт е връчена на длъжника “Т.” ЕООД на 28.07.2017 г., а до длъжниците В.С.Ц. и П.Б.П. на 12.08.2017 г. на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на това съдът приема, че възраженията са подадени от длъжниците в законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение.

С определение от 11.01.2018 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД, че предвид подадените от длъжниците възражения в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Определението е получено от настоящия ищец на 17.04.2018 г.

Настоящата искова молба е депозирана пред Софийски районен съд на 11.05.2018 г. от “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД против ответниците

“Т.” ЕООД, В.С.Ц. и П.Б.П.. С определение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 30083/2018 г. по описа на СРС, 118 състав, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на родово компетентния Софийски градски съд. Съгласно чл. 118, ал.

2, изр. второ от ГПК в този случай делото се смята за висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Съобразявайки горното, съдът намира, че исковата молба следва да се счита подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.

415 от ГПК от надлежна страна и искът по чл. 422 от ГПК се явява процесуално допустим.

По приложеното ч.гр.д.

№ 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав (на стр. 6 от същото) е представен процесният запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД в полза на “Е.Т.С.-Б.” ООД и авалиран от В.С.Ц. и П.Б.П.. Върху записа на заповед има отбелязване, че е предявен за плащане на 22.06.2015 г.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 538, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ вр. с чл. 483 и чл. 485, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането на “Е.А.Д.Е.Х.Б.” ЕООД против “Т.” ЕООД, ***, В.С.Ц. и П.Б.П. за сумата от 65 000 лева, представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 22.04.2015 г. от “Т.” ЕООД, с падеж – 22.06.2015 г., предявен за плащане на 22.06.2015 г., и авалиран от В.С.Ц. и от П.Б.П., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (13.06.2017 г.) до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 38460/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.

Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство, като една от предвидените в закона хипотези е подадено възражение от страна на длъжника.

В това производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение. За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по делото доказателства следва да бъдат установени юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден в полза на ищеца от ответника менителничен документ, какъвто е разглежданият случай, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца.