Решение № 3294 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3294 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100508490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Б. Н. срещу решение № 20065596/04.11.2022 г. постановено по гр. д. № 41775/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, с което е отхвърлен предявеният от него срещу М. Д. М. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 20 000 лв., като частичен от 100 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на изхвърляне на негови собствени вещи от имот, възложен му с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2018 г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, като районният съд неправилно е оценил доказателствата по делото, съответно не е обсъдил всички в тяхната връзка, поради което е стигнал по погрешни фактически и правни изводи, че искът е недоказан.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК М. Д. М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като счита, че е постановено при съобразяване на 1 всички доказателства по делото и правилно приложение на закона.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000,00 лв. (частичен иск от 100 000,00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие изнасяне и изхвърляне от страна на ответника на неустановена дата вещи, собственост на ищеца, от втори етаж на къща, находяща се на адрес в с.Бистрица, район Панчарево, ул.“******** /стара ул.“Никола Попов“/.

Поддържа, че на 05.02.2020 г. е извършен въвод във владение на посочения по горе недвижим имот, за което е съставен съответният протокол, е отразяване, че жилището не е опразнено, като в сутерена на сградата са се намирали вещи и покъщнина на ищеца. Сочи, че ищецът е изнесъл част от вещите си, след което ответникът - собственик на земята, сутерена и първия етаж от сградата, е отказал достъп на ищеца, респективно последният не е могъл да изнесе остатъка от вещите си.

Ищецът твърди, че през месец 07.2020 г. посетил адреса, за да вземе част от вещите си, когато научил, че на неустановена дата всички вещи на семейството му били изнесени и изхвърлени. Сочи, че вследствие на последното претърпял имуществени вреди от изхвърлените му вещи - цялото обзавеждане на първия етаж: картини, телевизори, компютри, монитори, бюра, скринове, сувенири и други вещи, както и много машини, косачки, машини за обслужване на басейна, сейф, документи, налични пари, накити от благороден метал и други скъпоструващи вещи. Претендира разноски.

Ответникът М. Д. М., в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Конкретно поддържа, че вещи, на претендираната от ищеца стойност, никога не са се намирали в процесния имот, както и че ищецът не се е възползвал от възможността да изнесе вещите си в уговореното за това време и е отказал индивидуализирането им, като същевременно е сторил това при посещение на адреса без знание и позволение на собственика. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Претендират се разноски.

С решение № 20065596/04.11.2022г. постановено по гр. д. № 41775/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав исковата претенция е изцяло 2 отхвърлена.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В хода на настоящото производство ищецът- жалбоподател уточнява в молба от 29.01.2024 г., че всъщност размерът на вредите, които претендира е 10237 лв., частично от 87 000 лв., като в открито съдебно заседание на 05.06.2025 г. заявява, че оттегля исковата претенция за горницата над сумата от 10237 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв.

Насрещната по делото страна в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г. е дала изричното си съгласие, чрез адв. Е., с оглед разпоредбата на чл. 232 ГПК.

С оглед това постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено за горницата над сумата от 10237 лв. до пълния предявен размер от 20000, частично от 87 000 лв., а производството по делото в тази част– прекратено.

Относно останалата част от обжалваното решение съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За уважаване на претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: да е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Настоящият съдебен състав намира

3 за правилен изводът на първоинстанционния съд, че въпреки че по делото се установява, че вещи на ищеца действително са останали във възложения на ответника имот, то какви по размер, вид, описание и каквито и да било характеризиращи и индивидуализиращи признаци - по вид, брой, от събрания доказателствен материал не става ясно, поради което съдът не може да приеме за установено, че действително твърдяното от ищеца в искова молба е настъпило така както е описано, т. е. дали действително описаните в исковата молба вещи са се намирали във фактическата власт на ответника, поради което съдът не може да приеме за доказано, че са настъпили твърдените в исковата молба вреди.

Отделно от това категорично не се доказва противоправното поведение на ответника. Извод за такова по никакъв начин не може да се изведе нито въз основа на приетите по делото писмени доказателства, нито въз основа на събраните свидетелски показания на свидетеля Г.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, но доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20065596/04.11.2022 г. постановено по гр. д. № 41775/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, в частта за сумата над 10237 лв., частична претенция от 87000 лв., до пълния предявен размер от 20000 лв., частично от 100000 лв.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по въззивно гражданско дело № 8490/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, IV В въззивен състав в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20065596/04.11.2022 г. постановено по гр. д. № 41775/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142 състав, в останалата обжалвана част, а именно в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на Т. Б.

Н., ЕГН **********, срещу М. Д. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10237 лв., частичен иск от 87 000 лв., представляваща обезщетение за 4 имуществени вреди вследствие на изхвърляне на негови собствени вещи от имот, възложен му с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.12.2018 г.

Решението в частта, в която има характер на определение за частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, в която се потвърждава решение на СРС подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5