Решение № 168 от 07.06.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Карлово, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101043 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищцовото дружество - „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата е образувано ч.гр.д.

№ 1386/2020г. по описа на КрлРС. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

За ищцовото дружество не представлявало интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в размер на 8.79 лв., с оглед на което се отказва от посочената претенция за мораторна лихва за забава но ч.гр.д. № 1386/2020 г. по описа на КрлРС.

Предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК 1

************, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага с исковата молба.

„ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16556399001, съгласно чл.

29 от Общите условия на мобилния оператор. Между кредитора „БТК“ ЕАД и В. П. Т. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16556399001 от дата 26.01.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер **********, при условията на тарифен план VIVACOM Hybrid, с месечен абонамент 10.00 лева. Срокът на договорът е бил безсрочен.

Въз основа на сключен договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 16556399001 от дата 26.01.2017г. между ответника и „БТК“’ ЕАД били издадени следните фактури:

- фактура№ 1237373266/01.12.2017 г. с начислена за отчетен период 01.11.2017г. – 30.11.2017г. сума в размер на 7.22 лв., с ДДС, от които - за Месечен абонамент VIVACOM Hybrid и приложимите към него отстъпки 4.44 лева, Такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане - 1.58 лева, ДДС ставка 20% - 1.20 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение;

- фактура № 1239078631/02.01.2018г. с начислена за отчетен период 01.11.2017г. – 30.11.2017г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.01.2018г. Към фактурата е приложено извлечение;

2

- фактура № 1240778852/01.02.2018г. с начислена за отчетен период 01.01.2018г. – 31.01.2018г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.02.2018г. Към фактурата е приложено извлечение.

- фактура№ 1242472061/01.03.2018г. с начислена за отчетен период 01.02.2018г. – 28.02.2018г. сума в размер на 10.00 лв., с ДДС, от които - за Месечен абонамент VIVACOM Hybrid - 8.33 лева, ДДС ставка 20% - 1.67 лева. Дължимата сума е платима в срок 18.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение.

Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за пет последователни отчетни месеца 12/2017г., 01/2018г., 02/2018г. и 03/2018г. на стойност 37.22 лева, от които претенцията на ищеца е за част от сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, възлизаща на 33.36 лв. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване, на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 14.07.2018г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била мораторна лихва за забава и посочен периодът й и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът - ищец в производството - цесионерът по втория договор. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната 3 далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок. респ. същият е в неизпълнение на договора си.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия - да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги. Абонатът следва да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, като незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.

При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя. БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги - чл. 25, чл. 28, чл.

35 от Общите условия.

За периода от активацията/подписването на договора до датата на първия билинг цикъл, абонатът заплащал пропорционална част от месечният абонамент, съответстваща на броя на дните, в които са му предоставяни услугите. За същият период абонатът ползвал съответната пропорционална част от услугите, включени в месечния абонамент. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) 4 разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред - чл. 29 от Общите условия. В конкретният случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Твърди, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранил, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.

Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Т.” ООД, била дадена легална дефиниция на понятието - Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.” В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на цесионера, цедентьт предоставя 5 писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Цедентьт е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.

С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Г.“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.

Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС, като в тази връзка, в исковата молба се цитира съдебна практика.