Решение № 328 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100502368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 100/04.01.2023 г. по гр.д. № 52751/2021 г. по описа на СРС, 74 състав Н. С. К. е осъден да заплати на ЗД Б.И. АД на основание чл.

500, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата в размер на 1733,84 лева – регресна претеннция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разходи за вреди на МПС с рег. № *******, причинени при ПТП, настъпило на 27.01.2019 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал МПС с рег. № ******* като отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 769,35 лева – разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 24736/30.01.2023 г., подадена от Н. С. К. чрез особения му представител, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че липсата на извършен тест за алкохол, наркотици и други упойващи вещества означавало, че 1 противоправното му поведение не било доказано. В този смисъл, оспорва, че е налице виновно поведение, поради което и посочва, че предявеният иск е неоснователен. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 47953/21.02.2023 г., подаден от ЗД „Б.И.“ АД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 52751/2021 г. по описа на СРС, 74 състав е образувано по искова молба, подадена ЗД „Б.И.“ АД против Н. С. К., с която е предявен иск с правно основание с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 27.01.2019 г. в гр. София, на ул. *******“ в района на блок 486, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“ с рег. № ******* собственост на С.С. К. и управляван от Н. С. К. и лек автомобил „Мерцедес“ модел Ц 230 с рег. № *******, собственост на Н.й Д.В.. Твърди, че в Констативен протокол за ПТП № К-49/27.01.2019 г., съставен от органите на КАТ, виновен за ПТП бил водача на лек автомобил Мицубиши Галант. Твърди, че по уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ била заведена щета № 1910003599, като на собственика на лек автомобил Мерцедес на 03.04.2019 г. било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1708,84 лева за причинените вреди. Посочва, че виновният водач отказал да се подложи на проверка за алкохол и наркотици, поради което и поддържа, че дължи възстановяване на платеното от застрахователя застрахователно обезщетение.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1733,84 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Н. С. К., 2 но с молба от 25.07.2022 г. особеният му представител е заявил, че оспорва предявения иск.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е причинил виновно ПТП, при което са настъпили вреди за лек автомобил Мерцедес Ц 320, както и че поради отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества дължи да възстанови на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ платеното застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Във връзка с наведените във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това дали в патримониума на увреденото лице са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане, плащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че виновният водач, чиято отговорност е била предмет на застраховката, да е отказал проверка за алкохол, наркотици или други 3 упойващи вещества. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени вреди на лек автомобил Мерцедес Ц 320. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината му за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. В този смисъл, съдът намира, че изключителна вина за ПТП има ответника Н. С. К..

Не е налице спор относно причинната връзка и настъпилите вреди, доколкото не е представен отговор на исковата молба. Вредите и причинната връзка между тях и настъпилото събитие се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-автотехническа експертиза. От приетия по делото Констативен протокол К-49/27.01.2019 г. се установява, че ответникът е отказал да бъде изпробван за алкохол и упойващи вещества.

Неоснователен е доводът на въззивника, че отказът да бъде изпробван за алкохол и наркотици не може да се приравни на употребата им. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането отказът или откловяването от проверка за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е изведено като самостоятелно основание за възникване на регресното право на застрахователя да претендира от виновния водач възстановяване на платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 74 състав, решението следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 34,68 лева, представляваща дължима държавна такса.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 100/04.01.2023 г. по гр.д. № 52751/2021 г. по описа на СРС, 74 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Н. С. К., ЕГН**********, от гр. София, ж.к. ******* да заплати на ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* сумата от 100 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, както и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Н. С. К., ЕГН-**********, от гр. София, ж.к. ******* да заплати да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 34,68 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивна жалба.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5