Решение № 4 от 16.01.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Девня, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20223120101217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба от И. И. И., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** в качеството на пострадала и молителка, с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно насилие упражнено върху нея на 21.11.2022г. от Д. С. И. , ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.

В молбата се твърди, че от около 13 години между молителката и ответника имало сключен граждански брак, като първоначално отношенията между двамата се развивали нормално. В молбата се твърди също, че преди известно време отношенията между молителката и ответника се влошили, поради прояви на ревност от страна на ответника, който я следял и я заплашвал. Твърди се също, че поради тези причини молителката напуснала семейното жилище и заживяла заедно с двете си непълнолетни деца от брака и с ответника на друг адрес в ***. На същият адрес живеел и нейния син от предходен брак – св.И. Д. Според описаното в ИМ, на 21.11.2022г. молителката била в домът на свои близки – П. М. П. и неговата съпруга Ж., където им помагала да инсталират новозакупен принтер. Твърди, че докато била в домът на близките си и се обадили децата и, като и казали, че баща им я търси. Молителката излязла от домът на своите познати в около 19.50-20.00 1 часа като имала намерение да се прибере в домът си. Тогава на входната врата към двора на къщата на П. П. я посрещнал нейният съпруг – ответника И. , който се нахвърлил с нея и започнал да я души като я притискал в областта на гърлото и в областта на носа и устата. Тя се опитала да се отскубне, но не успяла. Според твърденията на молителката ответника я замъкнал до гаража на св. П. и там се опитал да я души. Тя обаче се развикала и успяла да ритне с крак металната врата на гаража. Като чул шумът св. П. излязъл от домът си, отишъл до гаража и като видял какво се случва успял да издърпа ответника, който се намирал върху молителката и го изгонил от домът си. След това по инициатива на молителката се обадили на тел.112 и след като на место пристигнал полицейски патрул обяснили какво се е случило. В това време ответника Д. И. се прибрал в домът си и съобщил на майка си – св. Р. С. На 23.11.2022г. молителката посетила кабинет по съдебна медицина при МБАЛ „С.Анна“ Варна където била прегледана и и било издадено медицинско удостоверение №1325/23.11.2022г.

В хода на съдебното следствие съдът установи , че към настоящият момент между страните има налице висящ процес по чл. 49 СК – гр.дело №547/2022г. касаещ както разтрогването на брака между страните така и родителските права, режима на лични отношения на родителите с децата и издръжката.

В края твърди, че след случилото се на 22.11.2022 г. я е страх от нови физически и психически нападения и посегателства от страна на ответника.

Иска се налагане спрямо ответника със заповед за защита на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Издадена е заповед за незабавна защита с № 9/24.11.2022 г. с мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като се задължени ответника да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителката и му се забранява да я приближават, да приближават дома, в който живее, местата за социален отдих и контакт на молителката.

В проведените по делото открити съдебни заседания молителката чрез процесуалният си представител поддържа молбата и моли да бъде уважена.

Ответника чрез процесуалният си представител моли молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на приложените към молбата и събрани писмени и гласни доказателства по делото и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

Видно от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е декларирала, че на 21.11.2022 в двора и гаража на дома на свои близки при които е била на гости срещу нея е реализирано домашно насилие, като ответника, който съответно е и неин съпруг е упражнил спрямо нея физическо, психическо и емоционално насилие, като засегнали и личните й права.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът е изискал справка за делото, по които участват страните в настоящето производство и техните качества по това дело. След справката се установи, че в ДРС е на производство гр.дело № 547/2022г. касаещо както разтрогването на брака между страните така и родителските права, режима на лични отношения на родителите с децата и издръжката.

Наред с това съда в настоящето производство в хода на съдебното следствие е разпитал молителката при условията на чл. 176 ГПК и е допуснал и провел разпити на свидетели според предоставените от страните.В хода на съдебното следствие са предоставени от страна на ответника копия от документи доказващи наличието на бракоразводен процес между страните и сигналите подавани от ответника до ДСП Девня във връзка с противоречията между него и съпругата му по отношение отглеждането и възпитанието на децата..

За изясняване на фактическата обстановка по делото са били разпитани свидетелите П. М. П. – близък на молителката, като в неговият дом са се развили събитията описани в ИМ И. Ж. Д. – син на молителката от предходен брак, Р. Д. С. - майка на ответника, Б. Д. В. – близка до семейството на ответника и И. Ж. И. – баща на молителката.

От показанията на свидетелите се установява единствено и само обстоятелството, че между страните по делото е имало конфликт и, че на 21.11.2022г. двамата са се срещнали в двора на домът на св. П. П. Установи се също така, че по делото няма установен и предоставен от страните свидетел, който да е пряк очевидец, обективен и безпристрастен към случилото се. Св.

И. Д. е син на молителката, св.П. П. е близък на молителката и в конфликт с ответника, св. Р. С. е майка на ответника, св. Б. В. е близка на семейството на ответника по делото, св. И. Ж. И. е баща на молителката. В хода на съдебното следствие съдът установи, че в показанията на молителката, нейният син и св.

П. П. има редица противоречия, както относно часът на случилото се, така и относно действията на ответника, като само св. П. е видял, че в гаражът му се намират молителката и ответника, като според него молителката пищяла, а ответникът се намирал върху молителката и бил сложил ръце на гърлото и.

Тези негови показания се потвърждават единствено от молителката и съдът 3 не може да ги кредитира поради близките отношения между този свидетел и молителката. Съдът не кредитира и показанията на св. И. Ж. Д., тъй като те са в противоречие с показанията на всички други свидетели относно часът на случилото се, той не е очевидец на случилото се, а освен това той е син на молителката и може да се счита предубеден и заинтересован от изхода на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. Д. С., Б. Д. В. и И.

Ж. И. Въпреки , че всеки един от тези свидетели е в близки отношения с ответника по делото, съдът намира, че същите кореспондират помежду си по отношение на описанието на обстоятелствата които са възприели и характеристичните данни за ответника. Свидетелите И. И. и Р. С. живеели на семейни начала и са били заедно когато ответника Д. С. се обадил на майка си и и казал, че отива при молителката и ще остави телефона си на говорител за да се чува какво си говорят.И двата свидетели са възприели шум от спречкване, както и заплахи от страна на молителката, че ще си извади медицинско и ще постави ответника на мястото му. Тук следва да се отбележи обстоятелството, че св.И. И. е баща на молителката и негоите показания са в защита на тезата на ответника. Това според съда е още едно основание да се кредитират неговите показания, още повече, че в хода на делото не се установиха никакви конфликтни отношения между него и дъщеря му.

От показанията на тези свидетели се установява, че в отношенията между молителката и ответника царяло уважение и хармония, дотогава, докато между тях не възникнали противоречия относно закъснението от работа на молителката и съмнения от страна на ответника, че тя му изневерява.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на страните. Според качеството на всеки един от разпитаните и изслушани лица, интелектуалните способности и възприятия, от всеки един се излагат факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, ролята на всяка една от страните, а същото така и датата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие.

Съдът не кредитира заключението по изготвеното съдебно – медицинско удостоверение, тъй като намира, че тъй като заключението е изготвено на 23.11.2022г. то не може да бъде прието за обективно, тъй като събитията описани в ИМ са се случили на 21.11.2022г. и има достатъчен период от време в който молителката би могла да е получила описаните увреждания при други обстоятелства, различни от описаните в молбата.

От правна страна съда намира за установено следното:

4

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал.

1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и по т. 3 от ЗЗДН.

Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. Съдът приема че 21.11.2022г. е датата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие, както от представената молба, декларация, така и с оглед свидетелските показания на свидетелите всички светели. Съдът обаче не приема часът на извършване на твърдяното домашно насилие поради установените противоречия между показанията на свидетелите и описаното в молбата. Извода на съда е, че молбата е подадена в срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящият случай се установиха няколко важни факта от значение за крайния извод на съда.

На първо място се установи, че молителката през време на брака си с ответника е започнала нова връзка която е станала причина за прояви на ревност от страна на ответника , които пък от своя страна довели до решението й да се разведе.

На второ място при настъпилата фактическа раздяла между страните и по повод на воденото бракоразводно дело , настъпило значително отчуждение между бащата на децата и неговите близки и самите деца. Освен това видно от събраните в хода на делото свидетелски показания , ответникът бил дълбоко свързан със семейните ценности и с децата си и разпадът на неговото семейство му въздействал крайно отрицателно.

На трето място поради възникналите спорове между страните по повод родителските права и режима на лични отношения с децата, възникнал мотив у молителката да дискредитира ответника, както в очите на децата му, 5 така и в очите на обществеността, като го опише като груб, жесток и крайно ревнив човек, способен на актове на насилие, като по този начин това би спомогнало според нея за предоставянето на родителските права.

Институтът на домашното насилие в това дело е умело използван от молителката с оглед факта, че преди образуването на настоящото дело по ЗЗДН в ДРС е било вече на производство гр.дело № 547/2022г. за развод с ответника на основание чл. 49 от СК и признаването на ответника като виновен в извършване на акт на домашно насилие би спомогнало за получаването на родителските права върху децата.