Решение № 160 от 18.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора И. Г. З. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20241100607562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 31.10.2024 г., по НОХД № 6413/2024 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 112-ти състав, е привел в изпълнение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“, в размер на осем месеца, наложено на осъдения Б. Б. И., с влязла в сила на 20.02.2021 г. присъда по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали, като, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяването на така приведеното в изпълнение наказание. Приспаднал е, на основание чл.

59, ал. 1 от НК, от приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият Б. Б. И., който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. В нея се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага се, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, вместо тази по чл. 27, ал. 1 от НК, въпреки, че ППВС № 2/1970 г., във връзка с което се приема за задължително приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, е загубило силата си. Сочи се, че по този начин е нарушена и утвърдената съдебна практика при конкуренция от наказателноправни норми да се прилага най-благоприятната за осъденото лице. Желае се отмяна на обжалваното определение.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от 1 въззивния съд.

В разпоредително заседание на 23.12.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения Б. Б. И., нито на настоящия етап от въззивното производство е необходимо допускането и разпитването на свидетели и/или назначаването и извършването на експертизи. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ не е над размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет години „лишаване от свобода“, от една страна, а от друга, че настоящото въззивно производство е инициирано по жалба на осъдения, поради което липсва процесуална възможност за влошаване на положението му в размери, надвишаващи визираните в дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 от НК, както и съобразявайки логиката на закона, изводима и от разпоредбата на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, чието продължение се явява настоящата второинстанционна процедура, въззивната инстанция прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание не е задължително.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, осъденото лице, редовно призовано се явява. Заявява, че независимо, че е без защитник, желае делото да се гледа.

Прокурорът при СРП предлага въззивната жалба на осъдения да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Осъденият И., в правото си на лична защита и предоставената му последна дума, на основание чл. 333, ал. 2 от НПК, заявява, че няма какво да каже.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба от осъдения И. е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намери, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалваното първоинстанционно определение, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС – НО е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.

За да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът е взел предвид изисканите в хода на съдебното производство справка за съдимост и бюлетини за съдимост на осъдения (л. 50 – л. 52 и л. 55 – л. 56 от съдебното производство пред СРС), удостоверения, изх. № 7/2005/24.03.2005 г. и № 7/2005/11.07.2013 г. по описа на РП – Кърджали (л. 53 и л. 54 от съдебното производство), справка от затвора в гр. София до началника на ОД МВР – „БДС“ – гр. Кърджали, изх. № 385/2024/28.06.2024 г. (л. 57 от съдебното производство пред СРС) и справка от затвора в гр. София до СРП, изх. № 385/2024/05.07.2024 г. (л. 58 от съдебното производство пред СРС).

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства и доказателствени средства.

2

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят еднозначни изводи по фактите. Въз основа на същите се установява следното, от фактическа страна:

Наказателно – съдебното производство по НОХД № 6413/2024 г. по описа на СРС – НО, 112-ти състав, е образувано въз основа на внесен на 08.05.2024 г. в СРС – НО обвинителен акт срещу Б. Б. И. – за осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК. С така внесения обвинителен акт срещу И. е повдигнато обвинение за това, че на 30.11.2023 г., около 23.40 часа, в гр. София, бул. „Константин Величков“, до бл. № 6, държал в себе си високорискови наркотични вещества, съгласно физикохимична експертиза № 1042 – Х/2023 г., а именно хероин, с процентно съдържание на активно действащия компонент - диацетилморфин – 25%, разпределен в дванадесет обекта, както следва: обект № 1 с тегло 0.09 грама, обект № 2 с тегло 0.09 грама, обект № 3 с тегло 0.09 грама, обект № 4 с тегло 0.09 грама, обект № 5 с тегло 0.08 грама, обект № 6 с тегло 0.09 грама, обект № 7 с тегло 0.09 грама, обект № 8 с тегло 0.11 грама, обект № 9 с тегло 0.10 грама, обект № 10 с тегло 0.12 грама, обект № 11 с тегло 0.07 грама, обект № 12 с тегло 0.08 грама, на обща стойност за всички дванадесет обекта хероин 143.00 лева, и метамфетамин, с процентно съдържание на активния компонент метамфетамн 40%, разпределен в един обект, съгласно посочената експертиза – обект № 13 с тегло 0.13 грама, на стойност 9.10 лева, с обща стойност на всички високорискови наркотични вещества 152.10 лева, като амфетамина и хероина са вещества с висока степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включени в Приложение № 1, Списък І от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК.

С разпореждане на съдията – докладчик при СРС – НО, 112-ти състав, от 13.05.2024 г. е насрочено разпоредително заседание по НОХД № 6413/2024 г., проведено на 13.06.2024 г.

В хода на проведеното разпоредително заседание защитата на подсъдимият И. е изразил желание за решаване на делото със споразумение, поради което и делото е разгледано по реда на Глава ХХІХ от НПК, „Решаване на делото със споразумение“.

С протоколно определение на СРС – НО, 112-ти състав, от 13.06.2024 г., влязло в сила на същата дата е одобрено споразумение, по силата на което Б. Б. И. е признат за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК, като на основание чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“, за срок от седем месеца, като, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановено така наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и наказание „глоба“, в размер на 1 500 лева. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, от така определеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан, а именно: на 09.08.2018 г., през което е бил задържан по реда на ЗМВР и на НПК.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнел в полза на държавата и е постановил да бъдат унищожени наркотичните вещества – хероин, с процентно съдържание на активно действащия компонент диацетилморфин 25%, разпределен в дванадесет обекта, и метамфетамин, с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 40%, разпределен в един обект, предадени в Агенция „Митници“, Отдел НОП – ЦМУ. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на държавата и е постановил да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност транспортните опаковки, находящи се на л. 42 от досъдебното производство.

И. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати и направените по делото 3 разноски, в общ размер на 514.43 лева, както и, на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 416, ал. 4 от НПК – сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

На 27.06.2024 г., в СРС – НО е депозирано предложение от прокурор при СРП, с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК, за привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, за срок от осем месеца, наложено на осъдения с влязла в сила на 20.02.2021 г. присъда № 260009/04.02.2021 г., постановена по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали.

С протоколно определение на СРС – НО, 112-ти състав, от 31.10.2024 г., съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието „лишаване от свобода“, в размер на осем месеца, наложено на осъдения Б. Б. И., с влязла в сила на 20.02.2021 г. присъда по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали, като, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяването на така приведеното в изпълнение наказание. Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, от приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъденият Б. Б. И. е роден на 29.11.1986 г., в гр. Габрово, българин, български гражданин, женен, с основно образование.

Спрямо осъдения И. има постановени общо три влезли в сила, към датата на постановяване на определението на СРС – НО, 112-ти състав, от 31.01.2024 г., съдебни акта.

Същите са както следва:

1. протоколно определение, постановено по НОХД № 569/2004 г. по описа на РС – Кърджали, влязло в сила на 19.01.2005 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което осъденият И. се е признал за виновен в извършено на 09.04.2004 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложено наказание „обществено порицание“;

2. присъда № 260009/04.02.2021 г., постановена по НОХД № 1320/2020 г. по описа на РС – Кърджали, влязла в сила на 20.02.2021 г., с която И. е признат за виновен в извършено на 22.10.2019 г. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила;