Решение № 325 от 14.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас , 14.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500905 по описа за 2021 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, ЕИК 812115210, седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Ген.Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж.Ганчо Тенев, подадена чрез гл.юрисконсулт Десислава Златева, против решение № 260238/30.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3477/2018г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение е постановено следното:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, да възстанови водоподаването на С. А. Ф., досежно водоснабден имот, представляващ къща с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Б., кв.П., ул.“П. Б.“ № *, абонатен номер *.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, да заплати на С.

А. Ф. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден имот, къща с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес гр.Б., кв.П., ул.“П. Б.“ № *, абонатен номер *. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване 1 на исковата молба на 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6000 лв., както и за присъждане на обезщетение за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, да заплати на всеки един от С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф., в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец М. Г. Ф., сумата от по 800 лв., представляваща припадащата се на всеки един от тях част от обезщетение в общ размер от 4000 лв., дължимо за претърпени от наследодателя М. Г. Ф. неимуществени вреди за периода 14.05.2019 г. – 13.03.2020 г. от спиране на водоподаването на водоснабден имот, къща с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Б., кв.П., ул.“П. Б.“ № *, абонатен номер *. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената общо сума от 4000 лв. до пълния претендиран от наследодателя размер от 6000 лв., или по 1200 лв. за всеки от наследниците му, както и за присъждане на обезщетение за периода 29.03.2019 г. – 13.05.2019 г.

С решението е разпределена отговорността за разноските, като е осъдил С. А. Ф., Г.

М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф., да заплатят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 100 лв. за разноски по делото, а дружеството е осъдено да заплати по сметка на БРС сумата от 400 лв. за държавна такса за уважените искове, както и да заплати на адв.П. сумата от 1900 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците.

Въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас изразява недоволство от постановеното решение в осъдителните му части, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място, решението на БРС е оспорено като недопустимо по отношение на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за възстановяване на водоподаването, като се сочи, че е налице несъответствие между формулирания в исковата молба петитум и диспозитива на съдебното решение, тъй като се касае за различни имоти и ищцовата претенция за възстановяване на водоподаването не е поддържана в хода на процеса от всички съсобственици. На следващо място, решението на БРС се оспорва като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че противоречието на материалния закон се изразява в липса на приложение на императивната норма на чл.3, ал.1 от Наредба № 4, тъй като в случая ВиК-операторът е в неизвестност кои лица са собственици и насрещни страни в правоотношението, като в тази връзка са изложени подробни съображения. Счита се, че решението противоречи на изискванията на ЗУТ относно присъединяването към водопроводната мрежа само на законно изградени постройки, за което също са изложени съображения.

Сочи се също, че решението е неправилно, поради допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като БРС неправилно не е допуснал част от въпросите към поисканата СТЕ, 2 които касаят изпълнението на нормативните и техническите изисквания относно присъединяването на имота към водопроводната мрежа, като неправилно не е допуснал и искането на ответното дружество по чл.192 ГПК за задължаване на Община Бургас да представи съставения АЧОС за имота и справка за адресно регистрираните лица на посочените в жалбата адреси, както и не е уважил искането на ответника по чл.192 ГПК за задължаване на СГКК-Бургас да представи документите, въз основа на които са отразени в скицата всички 8 броя постройки. Тези доказателствени искания са направени и във въззивната жалба, като същите са оставени без уважение от настоящата инстанция, поради тяхната неотносимост към конкретния спор и поради липсата на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК, за което са изложени мотиви от въззивния съд в определението по чл.267 ГПК.

В жалбата са изложени съображения за неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, като се сочи, че не е налице неправомерно поведение от страна на водоснабдителното дружество, тъй като преустановяването на водоснабдяването е извършено на правно основание и не е налице нито неизпълнение на договорно задължение, нито е нарушена общата забрана да не се вреди другиму по чл.45 ЗЗД. Поради това се счита, че вреди не са претърпени или поне не в претендирания размер.

Въззивникът оспорва първоинстанционното решение и в частта за разноските, като се счита, че съдът неправилно е освободил наследниците на ищеца М. Ф. от заплащането на държавни такси, поради което и неправилно е осъдил ответното дружество да заплати таксите, които се дължат от тях. Счита се също, че съдът е присъдил на дружеството разноски в прекалено малък размер, които не са в съответствие с размера на обезщетенията за вреди и не са в съответствие с отхвърлената част от исковете, като не е присъдено и юрисконсултско възнаграждение, за разлика от присъденото възнаграждение на адвоката, което според въззивника е в прекомерен размер.

В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. А. Ф., Г. М. Ф., А. М. Ф., Р. М. Ф. и С. М. Ф. , подаден чрез пълномощник адв.Стоян Петров, в който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след 3 преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. А. Ф. и М. Г. Ф. против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас, з а осъждане на ответника да възстанови водоподаването в имота на ищците с абонатен № **, с пл.№ *, кв.* по плана на гр.Бургас, находящ се в гр.Б., ул.“Д-р П. Б.“ № */*, както и за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 6000 лв., поради неизпълнение на задължението му за доставка на вода и поради спиране на водоснабдяването в собствения им имот в периода 29.03.2019 г. – 13.03.2020 г. , ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на къща в имот с пл.№ *, кв.* по плана на гр.Бургас, с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас с административен адрес гр.Б., кв.П., ул.“ Д-р П. Б.“ № */*/, на основание договор за покупко-продажба с НА № *, том *, дело № */14.01.1994 г. на нотариус при БРС, като през м.януари 1994 г. ищецът Ф. е сключил договор с ответното дружество за доставка, отвеждане и пречистване на вода, поставен им е водомер и им е даден абонатен номер *. От тогава до м.март 2019 г. ищците добросъвестно изпълнявали задълженията си и редовно заплащали сметките си за изразходена вода, но на 28.03.2019 г. установили, че водоподаването към имота им е преустановено от страна на ответника, като от съседи разбрали, че дружеството е спряло водата в кв.П., ул.“Д-р П. Б.“ в участъка от № * до № *, поради неизрядни потребители на ВиК услугата. Твърди се, че по повод подадена от ищеца Ф. жалба до водоснабдителното дружество получили отговор, че причината за спиране на водоповаването не е в задълженията на потребителите към ВиК оператора, а в това, че в представената кадастрална скица на поземления имот има още 7 постройки и ищците се легитимирали като собственици само на една сграда, а за другите лица не са представени никакви документи за вещни права, като са им били дадени безумни указания да представят документи за собственост на другите 7 сгради и указания какво да направят ищците, за да се присъединят към водопроводната мрежа само посредством едно водопроводно отклонение, въпреки че те са сторили това още през 1994 г. при сключването на договора за ВиК. Според ищците, ответникът няма законово и договорно основание да изключи водоподаването към техния имот по посочените в изпратените им от дружеството причини за наличието на още 7 допълнителни постройки на други лица и такива основания липсват в Наредба № 4/2004 г., като те не са извършили никакви действия и не е налице нито адна от хипотезите в Наредбата и в ОУ, които да дават възможност на оператора да им спира водоподаването.

Твърди се, че по този начин ищците са били лишени от достъп до вода и ответникът ги поставил в ситуация, в която били принудени за задоволяване елементарните им хигиенни и здравни нужди да носат вода от съседите на ръце, на разстояние от няколкостотин метра от дома им, в бутилки, туби и кофи и да съхраняват вода във взети на заем пластмасови бидони. Сочи се, че така вече няколко месеца ищците са подложени на дискомфорт, който 4 им причинява неприятни душевни и физически страдания, безсъние, стрес, подтиснатост и здравословни проблеми, още повече, че по същото време, когато е спряна водата е обявена пандемия от коронавирус и всички специалисти призовават към постоянно миене на ръцете, а ищците са лишени от вода, като двамата са в опасната рискова възраст и това допълнително ги стресира и плаши. Сочи се също, че ищцата С.Ф. има здравословни проблеми, не трябвало да носи и вдига тежки предмети, като липсата на вода довела до още по-голям дискомфорт за състоянието й, а ищецът М. Ф. се разболял от притестение, стрес и нерви от лошите битови условия вследствие липсата на вода, получил болки в стомаха и черния дроб и през м.юли 2019 г. бил опериран, като и двамата станали изнервени и депресирани, тъй като започнали да зависят от помощта на чужди хора, за да живеят нормално и да задоволяват елементарните си нужди. Поради това, се претендира от съда да осъди ответника да възстанови водоподаването към собствения на ищците имот, както и да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили от неправомерните действия на ответното дружество.